Решение № 348 от 29.03.2024, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Кюстендил, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.А като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520101720 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 8126/10.08.2023 г., депозирана от Р. А. Я., ЕГН **********, с поС.ен адрес: с. *******, общ.

********, мах. “**********“ №*, против Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните, със седалище и адрес за призоваване: гр. София, бул.

“Христо Ботев“ №55.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в землището на село *********, общ. Кюстендил, празно и застроено, цялото състоящо се от 4377 кв. м., в махала „*********“, извън регулационния план на селото, ведно с построените в този имот вилна сграда, паянтова жилищна сграда и плевня, при съседи на имота: път, река и от две страни дере, по силата на Договор за делба на недвижим имот от 12.03.1994 г., вписан в Службата по вписване при PC - Кюстендил като акт № 14, том I, с вх. peг. № 473/12.03.1994 г., с който съсобственикът К. А. Я., като собственик на 3/8 идеални части от имота, съгласно договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в Нотариален акт № 139, том II, дело № 677/1993 г., от прехвърлителя П. В. Я., е получил парично уравнение за дела си от ищеца, а последният и въз основа на сключен договор за прехвърляне на недвижим имот на низходящ срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в Нотариален акт № 163, том I, дело № 346/1993 г., от прехвърлителя П. В. Я., която се легитимирала като собственик на имотите на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, съгласно Нотариален акт за право на собственост по наследство и давностно владение върху 1 недвижим имот, № 74, том I, дело № 297/1993 г. на държавен нотариус при КРС и Нотариален акт за собственост по недвижим имот, придобит по давност № 65, том I, дело № 229/1994 г. на държавен нотариус при КРС, е придобил целия недвижим имот.

С приемане на КККР на село *******, община Кюстендил , имотът на ищеца бил индивидуализиран като три самостоятелни имота, а именно:

1.

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село

*********, община Кюстендил, одобрени със Заповед № РД - 181234/13.06.2018 г. на Изп. директор на АГКК - София, с площ 2 504 кв. м., с адрес: село ********, махала „**********“, община Кюстендил, трайно предназначение на територията: Земеделска, НТП: За друг вид застрояване, категория на земята 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при граници и съседи на поземления имот: ***, ***;

***; *** и ***, ведно със Сграда с идентификатор

*** - жилищна сграда - еднофамилна, Сграда с идентификатор *** жилищна сграда - еднофамилна; Сграда с идентификатор *** жилищна сграда - еднофамилна и Сграда с идентификатор *** жилищна сграда – еднофамилна;

2.

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село

********, община Кюстендил, одобрени със Заповед № РД - 181234/13.06.2018 г. на Изп. директор на АГКК - София, с площ 1 462 кв. м., с адрес: село ********, местност „**********“ община Кюстендил, трайно предназначение на територията: Земеделска, НТП: За земеделски труд и отдих (съгл. §4 от ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при граници и съседи на поземления имот: ***; ***; *** и ***.

Оценката на недвижимия имот била 658, 00 лева.

3.

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село

*******, община Кюстендил, одобрени със Заповед № РД - 181234/13.06.2018 г. на Изп. директор на АГКК - София, с площ 411 кв. м. с адрес: село *********, местност „*********“ община Кюстендил, трайно предназначение на територията: Земеделска, НТП: За земеделски труд и отдих (съгл. §4 от ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята 5, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при граници и съседи на поземления имот: ***; ***; *** и ***.

Оценката на недвижимия имот била 185, 00 лева.

Ищецът заявява, че поземлените имоти с идентификатори *** и *** са част от неговия имот и неправилно са заснети като самостоятелни недвижими имоти по КККР на с. *********, а имотните граници на поземлен имот с идентификатор *** не съвпадат с действително владените от него, в продължение на повече от 28 години, а присъединявайки и владението на праводателя му – повече от 50 години.

Навежда доводи в защита на тезата, че е действителен собственик на процесните имоти, а при направен опит за снабдяване с нотариален акт за същите, областният управител на Кюстендилска област издал Удостоверение 2 изх. peг. № ОА - ДС - 20-113/05.05.2023 г., в което удостоверил, че за процесните поземлени имоти не са съставяни актове за държавна собственост, но в същото време твърдейки, че на основание чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ същите били държавна собственост и не могли да се придобиват по давност, съгласно чл. 24, ал. 7 от същия нормативен акт.

Процесуалната легитимация на ответника се обосновава с правилото на чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ, за която норма се твърди, че е специална спрямо чл. 31, ал. 2 от ГПК.

С оглед гореизложеното се поддържа искане съдът да признае за установено по отношение на ищеца Р. А. Я., че ответникът - Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, не е собственик върху част от земната повърхност с площ от 1 873 кв. м. (хиляда осемстотин седемдесет и три квадратни метра), представляваща поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. *******.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

Поддържа се становището, че предявеният иск е недопустим, тъй като исковата молба е адресирана до ненадлежен ответник. Заявява се, че в издадения от областния управител на област Кюстендил официален документ /Удостоверение с изх. peг. № ОА-ДС-20-113/05.05.2023 г./ правилно е удостоверено, че за процесните поземлени имоти не са съставяни актове за държавна собственост, но неправилно е посочено, че същите са държавна собственост на основание чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ и не могат да се придобиват по давност, съгласно разпоредбата па чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Поддържа се, че имотите, предмет на настоящия иск, нямат статут на държавен поземлен фонд и никога не са представлявали земи от държавния поземлен фонд, поради което в случая Държавата, чрез Министерство на земеделието и храните не следва да бъде конституирана като ответник по иска. Същите представлявали земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за които със Заповед № 211/04.10.2010 г. на Областния управител на област Кюстендил е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с.

********, общ. Кюстендил.

С оглед горното е отправено искане до съда да остави иска без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с упълномощен процесуален представител, поддържа се исковата претенция. Ответникът се представлява от процесуален представител, който заявява, че искът е основателен и процесният имот никога не е имал статут на земя от държавния поземлен фонд

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и 3 обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Съгласно приложеното по делото заверено копие от Договор за делба на недвижим имот от 12.03.1994 г. /л. 9/ в дял на ищеца е отредено дворно място в землището на село ******, махала „********“, празно и застроено с площ 2 000 кв. м., извън регулация, ведно с построените в него вилна сграда, паянтова жилищна сграда и плевня, при съседи на имота: път, река и от двете страни дере.

Видно от удостоверение за наследници с изх. №115/10.12.2021 г. /л. 10/ Р. Я. и К. К. са синове и съответно наследници на починалата П.Я..

Последната, чрез договор за прехвърляне на недвижим имот на низходящ срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт №163, том I , дело 346/1993 г. /л. 11/, е прехвърлила на ищеца 3/8 ид. ч. от горепосочения имот, отреден на Я. Я. е направила идентично прехвърляне на идеални части – 3/8 ид.ч. от процесния имот и на другия си син срещу задължение за гледане и издръжка. Съгласно Нотариален акт за право на собственост по наследство и давностно владение върху недвижим имот №74, том I , дело №297/1993 г. същата се легитимира като собственик на общо ¾ ид. ч.

Налице е удостоверение от 05.05.2023 г., издадено от областния управител на Област Кюстендил – А. П. /л. 22/, в което се сочи, че по отношение на процесните имоти не са съставяни актове за държавна собственост, но на основание чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ те били държавна собственост и не можели да се придобиват по давност.

По делото са разпитани свидетелите Е.М. и М. З. Съдът кредитира показанията им като обективни и последователно изложени, без противоречия помежду им, както и с останалия събран по делото доказателствен материал.

От техните обяснения се установява, че Р. Я. и неговите родители владеят процесния имот повече от 30 години, а други лица не извършат действия по поддържане и обработване на имота.

Приложени са по делото скица на поземлените имоти и експертна оценка на земеделска земя - по 2 броя.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат.

Посочената обстановка съдът прие за безспорно установена на база събраните и преценени, както по отделно, така и в съвкупност, писмени и гласни доказателствени средства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита 4 на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на пресъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право.

Допустимостта на исковата претенция се извлича, както от данните за владение на процесния имот от ищеца и неговите родители , съответно да е настъпила придобивна давност в негова полза, така и от невъзможността същият да се снабди с титул за собственост, поради наличието на удостоверение от 05.05.2023 г., издадено от областния управител на Област Кюстендил – А. П. /л. 22/, в което се сочи, че по отношение на процесните имоти не са издавани актове за държавна собственост, но и че на основание чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ те били държавна собственост и не можели да се придобиват по давност.

С оглед разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Съобразно разпределената доказателствена тежест с определението по чл. 140 от ГПК, то ответниците следваше да докажат осъществяване на основанията, на които претендират да са собственици на спорните имоти, а ищецът – наличие на правен интерес.

Съдът намира, че искът е основателен и ще го уважи по следните съображения:

По делото не е спорно, а и ответникът сочи в писмения си отговор и в устните състезания, че удостоверение от 05.05.2023 г., издадено от областния управител на Област Кюстендил – А. П., съдържа неправилно изявление, че процесните имоти са държавна собственост на основание чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ и поради това не можели да се придобиват по давност, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от същия закон. Нещо повече - по делото изобщо липсват доказателства, от които да бъде направен извод, че процесните имоти имат статут на държавен поземлен фонд. Обратно, същите са земи по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за които със Заповед № 211/04.10.2010 г. на Областния управител на Кюстендил е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с. Жиленци, общ.