Решение № 4104 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4104 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20241100507985 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 21478/29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 20523/2022 г. на Софийски районен съд, 28 състав, съдът е отменил по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от Е. Д. Д., срещу етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес в гр. София, кв. „Редута“, ул. „*********, решенията, взети на общото събрание на етажните собственици, проведено на 01.12.2020 г., като незаконосъобразни.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК съдът е осъдил етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес в гр. София, кв. „Редута“, ул.

„*********, да заплатят на Е. Д. Д. сумата от 730,00 лева, представляващи разноски по делото.

С Определение № 6106/07.02.2024 г. по гр.д. № 20523/2022 г. на СРС, 28 състав, е оставена без уважение молбата на Е. Д. Д. за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес в гр.

София, кв. „Редута“, ул. „*********. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е порочно. Твърди се, че производството е недопустимо поради пропускането на 30-дневния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за предявяване на иск за отмяна на решенията, обективирани в протокол от общо събрание от 01.12.2020 г. Твърди се, че протоколът е представлявал приложение към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано гр.д. № 64945/2021 г. на СРС, 48 състав, продължено понастоящем като 1 гр.д. № 12234/2022 г. на СРС, 48 състав. В тази връзка се поддържа се, че протоколът от проведеното на 01.12.2020 г. общо събрание е бил на разположение на ищеца още в етапа на заповедното производство. Поддържа се, че най-късната дата, от която може да започне да тече срокът по чл. 40 ЗУЕС е 31.01.2022 г. Твърди се, че житейски и правно оправдано е да се очаква ищецът по настоящото производство да положи дължимата грижа и да се запознае със съдържанието на протокола още в заповедното производство, като израз на добросъвестност при упражняване на процесуалните си права. Поддържа се, че доводите на ответниците за недопустимост на производството изобщо не са обсъдени от първата инстанция. Излагат се съображения, че съгласно ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти са длъжни според идеалните си части да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване, както и да заплащат вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“. Твърди се, че за да изпълнят задълженията си, собствениците трябва да са наясно, че законът им ги е възложил, като незнанието на закона не оправдава неизпълнението. Сочи се, че по правило типичните парични задължения на етажните собственици са ежемесечни, а ако се касае за конкретен ремонт, то падежът се определя с решението на общото събрание на етажните собственици. Твърди се, че ищецът е могъл при получаване на заповедта за изпълнение да се запознае с решенията на етажната собственост. Твърди се, че с решението на СРС се възлага в тежест на кредиторите етажни собственици да търпят неблагоприятните последици от неизпълнението на ищеца по настоящото дело. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното първоинстанционно решение. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Е.

Д. Д., с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно. Твърди се, че исковата молба е депозирана в срока по чл. 40 ЗУЕС. Твърди се, че на общодостъпно място на входа на сградата трябва да се постави съобщение за изготвяне на протокола от общото събрание. В тази връзка се сочи, че в тежест на ответниците е да докажат, че е спазена процедурата по оповестяване на протокола.

Твърди се, че в случая липсват доказателства за това, че е спазена процедурата по чл.

16, ал. 7 ЗУЕС. Поради това се поддържа, че според практиката на ВКС трябва да се приеме, че срокът по чл. 40 ЗУЕС е бил спазен. Твърди се, че е необосновано твърдението на въззивниците, че протоколът е бил на разположение във връзка с инициираното заповедно производство. Твърди се, че от връчената заповед за изпълнение не става ясно, че е изготвен протокол от общо събрание, а по арг. от чл.

414 ГПК не се изисква възражението да се мотивира. Поддържа се, че Е. Д. е узнал за изготвения протокол от проведено общо събрание едва с връчване на препис от исковата молба по гр.д. № 12234/2022 г. на СРС, доколкото протоколът е бил приложен към исковата молба. Поддържа се, че Е. Д. е собственик на самостоятелен обект със самостоятелен вход и няма достъп към входа, който води към жилищните обекти в сградата. В тази връзка се сочи, че за да бъде известен и Е. Д. за свикването на общото събрание, както и за изготвения протокол от последното, то не е достатъчно да се поставят съобщения само във входовете, тъй като има търговски обекти без достъп до тези входове. Поддържа се, че е нарушена процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, което обуславя незаконосъобразността на всички взети решения.

Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение.Претендират се разноски по делото.

Срещу Определение № 6106/07.02.2024 г. е постъпила частна жалба от Е. Д. Д., като се излагат съображения, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Твърди се, че претендираните разноски съответстват на минималното възнаграждение за неоценяем иск по НВАР, а именно – 1000,00 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7. Твърди се, че с 2 писменото споразумение не са договаряни нови права и задължения за страните, като не е променян и размерът на адвокатския хонорар. Твърди се, че уговореното възнаграждение е съобразено с правната и фактическа сложност на делото. Твърди се, че възражението за прекомерност не може да обуслови намаляването на адвокатското възнаграждение, тъй като е немотивирано. Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваното определение и да се присъди пълната сума от претендираните разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес в гр.

София, кв. „Редута“, ул. „*********. Твърди се, че при сега действащия ГПК само страната може да направи възражение за прекомерност, но законът не поставя изискване то да бъде мотивирано. Поддържа се, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че ищецът е образувал три дела с правно основание чл. 40 ЗУЕС. Сочи се, че е налице идентичност на исковите молби и по трите дела, във връзка с което не е налице сочената от ищеца фактическа и правна сложност. Предвид горното се моли да се остави без уважение частната жалба на ищеца.

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

С исковата си молба Е. Д. Д. твърди, че е собственик на приземно ателие в сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр. София, кв. „Редута”, ул.

„*********. Твърди, че на 01.12.2020 г. е проведено общо събрание, като решенията са опорочени, защото е нарушена процедурата както по свикване на общото събрание, така и за оповестяване на взетите решения. Поддържа, че е разбрал за проведеното общо събрание на 15.03.2022 г., когато му е връчен препис от искова молба с вх. № 44268/08.03.2022 г., поради което от този момент е започнал да тече 30-дневният срок за оспорване на решенията. Твърди, че не е бил информиран за процесното общо събрание, като притежава обект, който е със самостоятелен вход. Излага съображения, че няма достъп до жилищните обекти в сградата, поради което не е имал възможност да се запознае със съдържанието на евентуална покана и да бъде информиран за общото събрание. Твърди, че не е информиран и за изготвения протокол от общото събрание. Поддържа, че в протокола не е посочено кои етажни собственици са присъствали, като приложеният списък не носи дата и не става ясно дали подписите са на етажните собственици, участвали в процесното общо събрание. Поддържа, че е допуснато нарушение, тъй като председателстващият общото събрание не може да се избира ad hoc, за разлика от протоколчика. Твърди, че не е ясно как са гласували етажните собственици при избора на протоколчика. Поддържа, че не са посочени самостоятелните обекти с идеални части по време на гласуването. Поддържа, че не е посочено как са гласували отделните собственици по различните решения. Твърди, че 3 в протокола не е отразено какви точно решения са били взети от общото събрание.

Твърди, че липсва присъствен лист, а приложеният списък не е подписан от председателя. Твърди, че решението по т. 3 противоречи на закона, в който изрично е посочено кой може да се избира за член на управителния съвет на етажната собственост. Излага подробни съображения, че разпределението на разходите по т. 4 е недопустимо. Сочи, че разходите за управление и поддръжка се определят според броя на обитателите и членовете на домакинствата им. Поддържа, че собственици, ползватели и обитатели, които пребивават не повече от 30 дена в етажната собственост, не заплащат разходи, свързани с управлението. Твърди, че в дневния ред не е било предвидено вземането на решение за разпределението на приходите от такси за надземни паркоместа.

С отговора на исковата молба етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост на адрес в гр. София, кв. „Редута”, ул. „*********, излагат съображения за недопустимост на иска поради нарушаване на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Поддържат, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна собственост, считано от 2015 г. Поддържат, че ищецът от 2015 г. насам не е предприел действия за вписването си в книгата на етажните собственици. Излагат съображения, че етажните собственици са длъжни да заплащат разходите за управление и поддръжка на общите части, като от м. 11.2020 г. ищецът не е изпълнил нито едно парично задължение към етажната собственост. Твърдят, че управителят на етажната собственост не познава ищеца и никога не го е виждал да присъства на общо събрание. Оспорват твърдението на ищеца, че същият е узнал за общото събрание едва на 15.03.2022 г. Излагат съображения, че е имало заповедно производство, като към заявлението е бил приложен и протоколът от общото събрание. В тази връзка поддържат, че към 31.01.2022 г. ищецът вече е знаел за протокола за общото събрание, защото е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Твърдят, че в случая ищецът не е оспорвал съдържанието на протокола и същият се е стабилизирал.

Поддържат, че поканите за свикване на общото събрание са били поставени на обичайните места – във входа на сградата и на таблото в подземния паркинг. Твърдят, че съобщения са били поставени и върху стъклата на паркингите. Поддържат, че от компетентността на общото събрание е било да вземе решенията, отразени в него.