Решение № 36 от 19.05.2025, Районен съд - Елена

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Е., 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20244130100558 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.

1, т. 1 от ГПК - иск за съществуване на вземането.

Постъпила е искова молба от „А1 България“ ЕАД гр. С., представлявано от А. В. Д. и М. М., чрез юрисконсулт П. П., против Н. П. Д. от гр. Е.. В същата се твърди, че между страните бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги, идентифициран с неговия уникален номер 504410360 с партиден № М4674248. Уговорена била между страните мобилна услуга с план А1 One Unlimited 26 с номер *** със стандартна месечна абонаментна такса 31.99 лв. и промоционална такса в размер на 26.99 за срок от 24 месеца. За периода от 09.03.2022 г. до 08.09.2022 г. ищецът изпълнил задълженията си по договора. Ответникът обаче не заплатил дължимите суми в сроковете съгласно договора и общите условия и натрупал просрочени задължения в размер на 164.34 лв. и неустойка в размер на 2.00 лв. По тази причина била начислена мораторна лихва в размер на 38.69 лв., а именно 38.19 лв. върху главницата за периода от 04.05.2022 г. до 16.10.2024 г. и 0.50 лв. върху неустойката за периода от 07.05.2022 г. до 16.10.2024 г.

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ЧГД № 473/2024 г. по описа на Районен съд – Е..

Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът предявил настоящия иск за установяване на вземането 1 си.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че последният му дължи следните суми: сумата 164.34 лв., представляваща главница за ползвани електронни съобщителни услуги по Договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден № М4674248, като част от Рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 504410360, за което са издадени следните фактури: фактура № 447254249/13.04.2022 г., фактура № 448753781/11.05.2022 г., фактура № 450248028/13.06.2022 г., фактура № 451764109/13.07.2022 г., фактура № 453409686/11.08.2022 г. и фактура № 454917173/12.09.2022 г., сумата 38.19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 164.34 лв. за периода от 04.05.2022 г. до 16.10.2024 г., сумата 2.00 лв., представляваща неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, за което е издадена фактура № **58409420/06.05.2022 г., сумата 0.50 лв., представляваща мораторна лихва върху неустойката от 2.00 лв. за периода от 07.05.2022 г. до 16.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 164.34 лв. и неустойката от 2.00 лв., считано от 24.10.2024 г. до окончателното им изплащане, които са предмет на Заповед за изпълнение № 241/06.11.2024 г. по ЧГД № 473/2024 г. по описа на Районен съд – Е.. Претендира направените разноски в заповедното и в настоящето исково производство.

Във визирания едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Н. П. Д..

В съдебно заседание ищецът „А1 България“ ЕАД не се представлява. Същият, чрез пълномощника си юрисконсулт П. П. депозира писмено становище, от което е видно, че поддържа предявения иск. Същият заявява, че длъжникът е заплатил сума в размер на 214.60 лв., с която са погасени изцяло претендираните главница и мораторна лихва. Към момента твърди, че не са заплатени разноските в заповедното и в исковото производство. В тази връзка моли съда да отхвърли иска, поради направено плащане в хода на делото и да осъди ответника да му заплати направените разноски.

В съдебно заседание ответникът Н. П. Д. се явява лично. Същият заявява, че е заплатил сумата 214.60 лв., която включва главница, лихва и 2 неустойка. Същият не оспорва предявения иск.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка от Търговския регистър с дата 13.12.2024 г., ищецът „А1 България” ЕАД е вписан в Търговския регистър и се представлява от А. В. Д. и М. М.. Същият е с предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на мобилни клетъчни мрежи с национално покритие, предоставяне на електронни съобщителни услуги, изграждане, поддържане и опериране на комуникационни системи в България и в чужбина и предоставяне на съответните електронни съобщителни услуги, предоставяне на дигитални услуги и цялостни решения в областта на електронните съобщения, други търговски дейности, непротиворечащи на действащото законодателство.

От Приложение № * към Договор № **04410360 – Условия на тарифен план за мобилна услуга А1 ONE Unlimited 26 (срок – 2 г.) се установява, че същият е сключен между „А1 България“ ЕАД и ответника Н. П.

Д., като първият се задължил да предоставя на втория електронни съобщителни услуги. Уговорена била мобилна услуга, която се предлагала към № 0888594338 с план А1 ONE Unlimited 26 за срок от две години.

Стандартната месечна абонаментна цена била в размер на 31.99 лв., а промоционалната такава била в размер на 26.99 лв.

Страните подписали и следните допълнителни приложения към договора, а именно: Допълнително приложение към Приложение № * към Договор № **04410360 – Условия за ползване на Допълнителна услуга А1 Net Protect за абонати на тарифни планове за мобилни услуги А1 ONE и АI ONE Unlimited и тарифни планове за мобилен интернет А1 Surf и А1 Net Box и Допълнително приложение към Приложение № * към Договор № **04410360 – Активиране и условия на Допълнителен пакет (Екстра) за мобилен интернет към тарифни планове за мобилни услуги.

По делото са приложени следните фактури: фактура №

0447254249/13.04.2022 г.,

Приложение

А към фактура

№

0447254249/13.04.2022 г. - период на фактуриране 09.03.2022 г. – 08.04.2022 г., фактура № 0448753781/11.05.2022 г.,

Приложение А към фактура №

3

***/11.05.2022 г. - период на фактуриране 09.04.2022 г. – 08.05.2022 г., фактура № 0450248028/13.06.2022 г.,

Приложение А към фактура №

0450248028/13.06.2022 г. - период на фактуриране 09.05.2022 г. – 08.06.2022 г., фактура № 0451764109/13.07.2022 г., Приложение А към фактура № 0451764109/13.07.2022 г. - период на фактуриране 09.06.2022 г. – 08.07.2022 г., фактура № 0453409686/11.08.2022 г., Приложение А към фактура № 0453409686/11.08.2022 г. – период на фактуриране 09.07.2022 г. – 08.08.2022 г., фактура № 0454917173/12.09.2022 г., Приложение А към фактура № 0454917173 – период на фактуриране 09.08.2022 г. – 08.09.2022 г., сметка № 0558409420/06.05.2022 г.

По делото са представени Информация – Цени на допълнителни услуги, предлагани от А1, както и приложимите Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД.

По делото е приложено ЧГД № 473/2024 г. по описа на Районен съд – Е.. Видно от същото е, че въз основа на Разпореждане № 952/06.11.2024 г. е издадена Заповед за изпълнение № 241/06.11.2024 г. по ЧГД № 473/2024 г. по описа на Районен съд Е., съгласно която длъжникът Н. П. Д. от гр. Е. е осъден да заплати на кредитора „А1 България” ЕАД гр. С., представлявано от А. В. Д. и М. М., следните суми:

1. сумата 164.34 лв., представляваща главница за ползвани електронни съобщителни услуги по Договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден № М4674248, като част от Рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер 504410360, за което са издадени следните фактури: фактура № 447254249/13.04.2022 г., фактура № 448753781/11.05.2022 г., фактура № 450248028/13.06.2022 г., фактура № 451764109/13.07.2022 г., фактура № 453409686/11.08.2022 г. и фактура № 454917173/12.09.2022 г.;

2. сумата 38.19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 164.34 лв. за периода от 04.05.2022 г. до 16.10.2024 г.;

3. сумата 2.00 лв., представляваща неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, за което е издадена фактура № **58409420/06.05.2022 г., и

4. сумата 0.50 лв., представляваща мораторна лихва върху 4 неустойката от 2.00 лв. за периода от 07.05.2022 г. до 16.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 164.34 лв. и неустойката от 2.00 лв., считано от 24.10.2024 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 25.00 лв., представляваща ДТ, и сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По ЧГД № 473/2024 г. по описа на Районен съд – Е. длъжникът Н. П.

Д. подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение във визирания едномесечен срок. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ. Заявителят предявил иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за съществуване на вземането във визирания едномесечен срок.

От правна страна:

Съдът счита, че в конкретния случай са предявени по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за съществуване и дължимост на вземания, възникнали поради неизпълнение на договори за мобилни услуги, признати в заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение на претендираните вземания приложими са материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Предявените искове са допустими, тъй като длъжникът е подал възражение в определения едномесечен срок. Освен това, ищецът от своя страна е предявил установителен иск във визирания едномесечен срок и предявените искове напълно съответстват на предявените претенции в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.

Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане изисква установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Доказателствената тежест лежи върху ищеца.

Това предполага установяване от негова страна наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по процесния договор за мобилни услуги, изправността му като доставчик на същите, т. е. че е осигурил възможност и е предоставил на абоната договорените мобилни 5 услуги, размера на претендираното вземане, а по претенцията за неустойка – уговарянето на неустоечна клауза между страните по договорите, настъпване на основанията, визирани във фактическия състав на тази клауза, които дават право на оператора да начислява неустойка в търсения размер. Доколкото неплащането на претендираните задължения е отрицателен факт, доказателствената тежест в процеса се размества и не ищецът е длъжен да доказва факта на неплащане, а ответникът следва да докаже реципрочния факт, че е извършил всички дължими плащания, ако направи такова оспорване. Отделно от това, ответникът следва да докаже всички свои възражения.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на мобилни услуги, регулиран от общи условия, по които ответникът има качеството на потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 49 от ДР на ЗЕС. Едната от страните по договора – продавачът на мобилни услуги е търговец и договорните отношения са свързани с упражняването от него занятие. По тази причина процесният договор е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Същата е сключена при предварително установени от ищеца общи условия, които са приети от ответника, поради което на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ го обвързват.

Представените по делото фактури, издадени от ищеца, не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че те удостоверяват изпълнението на задълженията за предоставяне на мобилни услуги. Същите са издавани съгласно уговореното в договора и в общите условия, след изтичане на всеки отчетен период и съдържат задълженията на потребителя за същия този период, включващи абонаментна такса съгласно договора.