Споразумение № 110 от 12.09.2023, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 110 гр. Силистра, 11.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов

Съдебни

И. Т. К. заседатели: Н. В. В. при участието на секретаря Д. В. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Мирослав Ст. Христов Наказателно дело от общ характер № 20233420200517 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМ – Р. Е. Я. - редовно призован по реда на чл.247в от НПК, явява се лично и с адв. Н. Д. Д. от АК - Силистра, надлежно упълномощен от подсъдимия и приет от съда от днес.

ОБВИНИТЕЛ - РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - СИЛИСТРА – редовно призовани по реда на чл.247в, явява се прокурор В. М.

ОЩЕТЕНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ - Общ. А., представлявана от кмета Я. С. Г. – надлежно уведомени, не се явява представител.

ПРЕДИ ДАВАНЕ ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

Съдът докладва:

Със заявление за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в единния портал за електронно правосъдие е депозирано искане с вх. № 6262/28.08.2023г. от адв. П. Й., в качеството му на процесуален представител на ощетеното ЮЛ. Същият е разрешен от съда.

Отделно от това, в деловодството на Районен съд-Силистра е депозирана молба с вх. № 6543/08.09.2023г. от Об. А, представлявана от кмета Я. С. Г., в която същата заявява, че желае да бъде конституирана като граждански ищец по НОХД №517/2023г. на основание чл.84 и сл. от НПК. Приложени са оригинал и копия на Искова молба от Об. А., ведно с адвокатско пълномощно на адв. П. Й., с оглед на което съдът връчва на страните копията от посочените документи.

В деловодството на Районен съд-Силистра е депозирана и друга молба от Об. А., представлявана от кмета Я. С. Г, с вх. № 6575/11.09.2023г. относно конституирането й като граждански ищец по реда на чл.84 и сл. от НПК. Същата заявява, че по сметка на Об. А. на 08.09.2023г. е постъпила сумата от 679,64 лв., представляваща възстановяване на имуществени вреди от Р. Е. Я.. Твърди, че към момента, направените разноски в настоящото производство в размер на 400,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение не са преведени и моли, ако направените от Об. А. разноски не бъдат преведени да бъде издаден изпълнителен лист за посочената сума. Копия от молбата, ведно със списък по чл.80 от ГПК са налице и за страните, с оглед на което съдът им предоставя същите.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

ПРОК. М. – Моля да се даде ход на откритото разпоредително заседание.

АДВ. Д. – Считам, че няма процесуални пречки да бъде даден ход на откритото 1 разпоредително заседание.

Съдът, предвид становищата на страните счита, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на отрито разпоредително заседание, поради което и на осн. чл. 247г от НПК, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

На основание чл. 272 от НПК съдът пристъпва към снемане самоличността на подсъдимия:

Р. Е. Я. – с ЕГН: **********, .

ПОДС. Р. Я. – Запознат съм с обвинителния акт.

На основание чл. 55 и чл. 277, ал. 2 от НПК, съдът разяснява на подсъдимия процесуалните му права, а именно да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси; да има защитник; да дава обяснение във всеки момент на съдебното следствие; правото на последна дума.

ПОДС. Р. Я. – Разбирам правата си по НПК.

На основание чл. 274 от НПК съдът разясни на страните правото за възражения и отводи по състава на съда, секретаря и на прокурора.

ПРОК. М. – Нямам възражения по състава на съда.

АДВ. Д. – Нямам възражения и отводи по състава на съда.

След като страните заявиха, че не правят отводи по реда на чл. 274 от НПК съдът счита, че са налице условията да се започне обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК:

По т. 1 - Подсъдно ли е делото на съда?

ПРОК. М. – Делото е подсъдно на Районен съд-Силистра с оглед на повдигнатите обвинения.

АДВ. Д. – Считам, че делото е подсъдно на Районен съд-Силистра.

Съдът като изслуша становищата на страните по реда на чл.248, ал.1, т.1 от НПК и след служебно запознаване с материалите по делото счита, че същото е подсъдно на Районен съд – Силистра, т.к. видно от обвинителния акт /ОА/ престъпленията, в които е обвинен подсъдимият Я. са такива по реда на чл.235, ал.1 вр. чл.26, ал.1 и ал.2 от НК; чл.345, ал.1 от НК и чл.270, ал.1 от НК, които са родово подсъдни на районните съдилища. Деянията са били извършени от подс.

Я. в с. Цар Асен, общ. Алфатар, обл. Силистра, предвид на което съдът приема, че е и местно компетентен орган да се произнесе по настоящото наказателно производство, поради което О П Р Е Д Е Л И:

Делото е подсъдно на Районен съд – Силистра.

Определението не подлежи на обжалване.

По т. 2 - Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство?

ПРОК. М. – Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

АДВ. Д. – Нашето становище е същото.

Съдът като изслуша становищата на страните по реда на чл.248, ал.1, т.2 от НПК и след като се запозна служебно с материалите по делото счита, че към настоящия етап не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, поради което О П Р Е Д Е Л И:

Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство към настоящия етап.

Определението не подлежи на обжалване.

2

По т. 3 - Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия?

ПРОК. М. – Считам, че на досъдебното производство няма допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, в качеството му на обвиняем. Пострадало лице или наследници не участват.

АДВ. Д. – Споделям становището на Районна прокуратура-Силистра.

По т. 3, след служебно запознаване с материалите по делото и като взе предвид становището на страните съдът счита, че по време на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подс. Я.. Пострадало лице няма, но в случая е налице ощетено юридическо лице, чиито права също не са били нарушени по време на ДП.

Предвид гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на ощетеното юридическо лице.

На осн. чл. 249, ал. 3 от НПК това определение подлежи на обжалване с частна жалба или протест пред Окръжен съд – Силистра в 7–дневен срок, считано от днес.

По т. 4 - Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила?

ПРОК. М.– По отношение на основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила, считам че са налице такива, а именно делото да бъде разгледано по реда, предвиден за решаване на делото със споразумение. Със защитника на подс. Я. постигнахме съгласие да представим проект за споразумение. От страна на Об. А. също са обезщетени със сумата, която е предмет на обвинението като щета. От тази гледна точка, ако Об. А. не участва като граждански ищец, ще са налице основанията да направим искане делото да бъде решено със споразумение.

АДВ. Д. – Аз също заявявам от името на подзащитния ми, че с представителя на Районна прокуратура-Силистра имаме готовност да предложим на вашето внимание проект на споразумение за приключване на настоящото производство. Считам, че само по едно от трите престъпления, за които е предаден на съд Р. Я. е резултат на такова и с оглед възможността за постигане на споразумение, когато дойде ред по т.7 ще представя доказателства, че щетата от това престъпление е възстановена.

ПОДС. Р. Я. – Разяснено ми е и желая производството да приключи по този ред, а именно чрез споразумение.

По т.4 като изслуша становището на страните, след служебно запознаване с материалите по делото и с оглед докладваното преди даване ход на делото, съдът счита че към настоящия етап не са налице пречки за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно по реда на глава XXIX от НПК – приключване на наказателното производство със споразумение между страните, тъй като действително по едно от престъпленията, в които е обвинен подс. Я., т.е това по чл.235, ал.1 вр.чл.26, ал.1 и ал.2 от НК е налице щета в размер на 679,64 лв. За посочената щета първоначално ощетеното ЮЛ – Об. А. е предявило граждански иск по реда на чл.84 и сл. от НПК.

Впоследствие, с оглед заплатената изцяло сума, ощетеното ЮЛ е депозирало молба пред Районен съд-Силистра, от която е видно, че щетата по това престъпление е възстановена изцяло по сметка на Об. А., като не са били възстановени само направените разноски по настоящото производство в размер на 400,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Същите обаче не са елемент от състава на престъплението по чл.235, ал.1 от НК и съответно съдът счита, че след като са възстановени всички съставомерни щети от извършеното престъпление по чл.235, ал.1 от НК, то няма пречка делото да приключи по реда на глава XXIX от НПК, като същевременно подс. Я. следва да се съгласи да заплати по реда на чл.189 от НПК направените по делото от страна на ощетеното ЮЛ - Об. А. разноски в размер на 400,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

В тази връзка съда счита, че не следва да се произнася по първоначалната молба на ощетеното ЮЛ за конституирането му в качеството на граждански ищец в настоящето наказателно производство, тъй като видно от последващата му молба съставомерните последици от 3 престъплението по което то е било ощетено са изцяло възстановени, поради което и не следва да се конституира като граждански ищец поради липса на правен интерес, и най-вече невъзстановена съставомерна щета от престъплението, извършено спрямо него.