Решение № 387 от 16.10.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Карлово, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320100969 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79 и сл. от ЗЗД.

Ищцовото дружество - „КРЕДИСИМО“ ЕАД твърди, че на 10.04.2025г. на ищцовото дружество било връчено съобщение за депозирано възражение по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 465/2025г. по описа на КрлРС. В едномесечен срок представя установителен иск срещу ответника за установяване на претенцията. На 17.06.2024г. ответницата е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от Кредисимо. Процедурата е започнала с попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на Дружеството, а именно- www.credissimo.bg. В зададените полета в заявлението длъжникът е попълнил личните си данни, а именно - три имена, единен граждански номер, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др., както е приложила снимки на личната си карта. При подаване на заявлението, лицето е посочило и желания размер на кредита, срока на договора за кредит, наименованието на кредитния продукт, при условията на които желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата. На посочения в заявлението от ответницата електронен адрес, а именно: ***@abv .bg, при сключване на Договора за кредит с Кредисимо са изпратени автоматично Договор № ***/ 17.06.2024г., ведно с Приложение 1 към него, Общи условия и Стандартен европейски формуляр. Освен това, на сайта на дружеството изброените документи били налични и преди сключване на договора между клиента и Кредисимо, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит, предоставени в ясен и четим вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.

1

На ответника бил предоставен достъп до проект на договора за кредит и приложението към него, в които били посочени дължимите от него на Кредисимо суми - заявения размер на главницата и размера на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване.

С натискане на бутона за „Вземи парите сега“ на указаното за това място на сайта от кредитополучателя заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“, т. 11 от ОУ с извършване на описаните действия заявлението се счита за подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договора за кредит - приети и подписани от същия. Кредитополучателят се съгласява, че всяко едно от посочените в т.111.9., б. а) и/или б) изявления го индивидуализира лично, направено от него като техен автор, както и че това изявление представлява електронно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който по силата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ има силата на саморъчен подпис. След подаване на заявлението Кредисимо предоставя на Кредитополучателя на посочения в Заявлението/в Профила e-mail актуалните ОУ и сключения от него Договор за Кредит.

В резултат, между Кредисимо, в качеството на кредитор от една страна и Х. Л. А., в качеството й на кредитополучател от друга страна, на 17.06.2024г. бил сключен във формата на електронен документ Договор за кредит № *** с краен срок на погасяване на предоставената заемна сума - 10.06.2026г.

Неразделна част от договора представляват СЕФ, ОУ и Приложение № 1 „Условия на кредита“, съдържащо погасителен план. Сключването на Договора във формата на електронен документ е обвързано изцяло с изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит (ЗПК) и всички други относими норми на действащото законодателство.

Въз основа на така сключения Договор за кредит, Кредисимо изпълнил своето задължение и предостави на Х. Л. А. заемната сума в размер на 4000.00 лева, при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Поради неизпълнението на основните му договорни задължения, ответникът е търсен многократно от Кредисимо с цел извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията и по Договора. Ответникът не е погасила в срок шест погасителни вноски по Договора за кредит, което съгласно Раздел X, чл.3.1 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит е основание за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем. В изпълнение на чл. 12 от Раздел ІV на общите условия кредитът е обявен за предсрочно изискуем от Кредисимо посредством изпращане на e-mail на посочения в Договора за кредит от ответницата неин електронен адрес за кореспонденция на 10.02.2025г. Предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, дружеството било принудено да предприеме действия за събиране на дължимите му се суми по съдебен ред и подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 465/2025г., по описа на Районен съд - Карлово. В тази връзка била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Х. Л. А. да заплати на Кредисимо следните суми:

4000.00 лева главница, 653.08 лева договорна лихва и 46.90 лева наказателна лихва, както и 94.00 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско 2 възнаграждение. Срещу издадената заповед е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславя правния интерес на Кредисимо да предяви настоящия установителен иск.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата съществуването на вземания в полза на ищеца, за които е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 465/2025г. по описа на КрлРС за следните суми – 4000.00 лева главница по Договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на подаване на заявлението до окончателното й изплащане; 653.08 лева договорна лихва за периода 11.06.2024г. до 04.02.2025г. и 46.90 лева наказателна лихва за периода 11.07.2024г. до 04.02.2025г.

Претендира разноски по заповедното производство в размер на 144.00 лева, от които 94.00 лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски по исковото производство в размер на 360.00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК.

Ответникът – Х. Л. А. намира предявения иск за неоснователен и недоказан в претендиралия размер. Възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми. Счита, че процесния онлайн договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД) и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно - потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на доверителя ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр.д № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност…“ Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, 3 то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен (доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума).

Освен това, съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.

Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми. Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

С преюдициално заключение по дело С-453Д0 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ищецът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.