Заповед за изпълнение № 76 от 23.01.2026, Районен съд - Раднево
- Съд
- Районен съд - Раднево
- Дело
- Частно гражданско дело 92/2026
- Вид
- Заповед за изпълнение № 76
- Подписан
- 23.01.2026
- В сила
- 03.03.2026
- Състав
- Христина Вълчанова
Цитирани разпоредби
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
ЗАПОВЕД
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Раднево
Районен съд – Раднево, в проведеното на 23.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 92 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Христина Вълчанова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът: Т. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****, и настоящ адрес гр. *****, ***** да заплати на
Кредитора: „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, с адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, действащо чрез пълномощника юрисконсулт Л.,
- сумата от 601,41 евро (шестстотин и едно евро и 41 евроцента), представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № ***** г, за периода от 25.08.2025 г. до 25.01.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.01.2026 г. до окончателното погасяване на задължението,
- сумата от 145,53 евро (сто четиридесет и пет евро и 53 евроцента) – договорна възнаградителна лихва за периода от 25.08.2025 г. до 25.01.2026 г., - сумата от 67,31 евро (шестдесет и седем евро и 31 евроцента) – обезщетение за забава за периода от 26.06.2023 г. до 21.01.2026 г.,
- както и деловодни разноски, включващи 20,36 евро (двадесет евро и 36 евроцента) платена държавна такса и 76,69 евро (седемдесет и шест евро и 69 евроцента) юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираното възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 170,46 евро, начислена до 22.01.2026 г., възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 213,00 евро, начислена до 22.01.2026 г., както и претендираните неплатени такси за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл.13, ал.2 от НЗПП в размер на 51,10 евро.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатено парично задължение по договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между Т. И. И. и „Профи Кредит България” ЕООД за сумата от 13265,02 лв., по силата на който е възникнало задължение за погасяване на заема за срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителен план в общ размер на 368,48 лв. и падежна дата всяко 25-то число на месеца. Начислено е обезщетение за забава в размер на 67,31 евро за периода от 26.06.2023 г. до 21.01.2026 г.
Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на 76,69 евро съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната 1 помощ /изм. ДВ, бр. 53 от 2025 г./ с оглед фактическата и правната сложност на настоящото заповедно производство.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на „Юробанк България“ АД, IBAN: *****, BIC: ******
Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:
Съдът намира претенцията за възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 170,46 евро и възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 213,00 евро за нищожни като неравноправни клаузи, които съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Съдът намира, че сключените клаузи за допълнителни услуги е комплекс от нищожни клаузи, не само като заобикалящи и противоречащи на закона, но и като неравноправни такива.
Видно от договора закупеният допълнителен пакет услуги включва услугата FAST – приоритетно разглеждане, и услугата FLEXY – гъвкав погасителен план. В случая в самия договор за кредит не е посочено въобще какво включват договорените допълнителни услуги FAST – приоритетно разглеждане и FLEXY – гъвкав погасителен план, а само е посочена цената за тези услуги, разсрочена заедно с месечните погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва. Съответно самите допълнителни услуги са посочени в чл. 15 на общите условия.
Договореното „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит“ пряко противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /бързо разглеждане на искането/. А посочената услуга представлява именно действие, свързано с усвояването на кредита. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. В случая уговорената допълнителна услуга в частта „приоритетно разглеждане“ противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което я прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Идентично стои въпросът и с допълнителната услуга FLEXY – гъвкав погасителен план. Тя дава една възможност, от която кредитополучателят въобще може да не възползва, но пък същевременно е калкулирано възнаграждение за нея в общия погасителен план.
Посочената услуга противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. А посочената услуга представлява именно действие, свързано с управлението на кредита /промяна на погасителния план/. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. В случая уговорената допълнителна услуга в частта „гъвкав погасителен план“ противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което я прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
От друга страна така договорените две услуги целят и заобикаляне на лимита в чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като е видно, че самата цена на допълнителните услуги общо е в размер почти равен от сумата по кредита, което ги прави съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК нищожни клаузи и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
В случая с оглед посочените по-горе фактически констатации досежно уговорените допълнителни услуги FAST – приоритетно разглеждане и FLEXY – гъвкав погасителен план, 2 съдът намира, че са неравноправни клаузи от договора, тъй като са изцяло във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до изключително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, тъй като изпълнението на задълженията на ищеца са поставени в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от волята на ищеца /чл. 143, т. 3 ЗЗП/. Единствено от волята на заявителя зависи дали ще предостави и в какъв обем ще предостави услугите на кредитополучателя, без длъжникът-потребител да може да влияе върху тях. Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, тъй като дължимото от ответника възнаграждение по допълнителните услуги е разсрочено с месечните вноски още с погасителния план, което означава, че длъжникът следва да изпълнява своите задължения, дори и ако кредиторът не изпълни своите задължения по допълнителните услуги.
Неравноправни и са по смисъла на чл. 143, т. 17 ЗЗП, тъй като изпълнението на допълнителните услуги от страна на кредитора по доставяне на допълнителните услуги са поставени в зависимост от това дали са спазени посочените в общите условия изисквания, които не са уточнени какви са. Налице е пълна неяснота за длъжника какви са условията за предоставяне на услугите по допълнителните услуги и дали въобще би могъл да ги получи.
Това пък от своя страна е попречило и на длъжника, в качеството му на потребител, да прецени и икономическите последици от сключения договор и пакет допълнителни услуги /чл. 143, т. 18 ЗПК/, които сумарно правят възнаграждение почти идентично с усвоената сума по кредита. Не на последно място следва да се посочи, че така уговорените допълнителни услуги при евентуално обявена предсрочна изискуемост на кредита /каквато принципно е уговорена в договора/ би дала възможността на кредитора да задържи полученото възнаграждение за допълнителните услуги, дори и при условие да не престира свои задължения по него – чл. 143, т. 6 ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни. С оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП тези клаузи от общите условия не са индивидуално договорени. И затова съдът намира, че клаузите в общите условия и договора за предоставяне на допълнителни услуги FAST – приоритетно разглеждане и FLEXY – гъвкав погасителен план се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 6, т. 14, т. 17 и т. 18 от ЗЗП и като такива са нищожни съгласно чл.
146, ал. 1 ЗЗП.
Дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.
Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 734/30.08.2019 г. по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 585/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 584/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора.
Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от заповедта да се връчи на длъжника и на заявителя.
3
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:
1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.
1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.
414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.
3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.