Решение № 5 от 17.02.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Пещера, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. ПЕ.а като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно наказателно дело № 20245240200155 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. К. Е., ЕГН: **********, от с. ***, против Наказателно постановление № 13-32 от 07.11.2024 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА на основание чл. 66, ал. 3 от ЗРА е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

В жалбата се моли за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради неправилност и незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят сочи, че на 28.06.2024 г. около 23:30 часа действително се е намирал на брега на яз. Батак, местност „Втичалото на Превала“, като бил заложил два броя въдици. Твърди, че не му е дадено пояснения как са установени GPS – координатите, посочени в АУАН и НП. Оспорва да е осъществявал любителски риболов, не е открита и уловена от него риба. На следващо място сочи, че в АУАН не е посочена фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, както и че не е посочено в какво се изразява изпълнителното деяние. Поддържа, че не са изложени 1 обстоятелства относно това какъв е периодът от време, който се приема за тъмна част на денонощието, нито е посочено, че обектът, на който се твърди да е извършено нарушението, е забранен. Сочи, че в акта и в НП липсва описание на сложния фактически състав на нарушението, като не са описани бланкетните и препращащи състави, с което е нарушено правото му на защита. При условията на евентуалност моли съда да приеме, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.

Поддържа жалбата, оспорва нарушението по чл. 24, ал. 6 от ЗРА, като твърди, че липсват каквито и да е било доказателства, че действително се е намирал на посочените в НП координати. Моли за отмяна на издаденото НП, като доразвива доводите си в представена по делото писмена защита.

Въззиваемата страна Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА – Христомир Атанасов Копчев, се явява лично, като оспорва жалбата, ангажира писмени доказателства и изразява подробно становище за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.06.2024 г. около 23:20 ч. на язовир „Батак“ местността „Втичалото на превала“ свидетелите Н. Х. и Л. Х., заемащи съответно длъжностите „главен инспектор“ и „главен специалист“ в сектор „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив, извършвали проверка за спазване на забраната за улов на риба в забранените зони. С тях бил и свид. П. А. като представител на риболовно сдружение „Нилет“. На място установили жалбоподателят И. К. Е., който извършвал любителски риболов с два броя въдици в работно положение в тъмната част на денонощието. Въдиците били разпънати и спуснати със стръв във водата, а жалбоподателят се намирал на няколко метра от брега в компания с други хора, сред които и свид. Н.Е.. Жалбоподателят Е. потвърдил пред проверяващите, че въдиците са негови. Мястото на нарушението свид. Х. установила посредством служебно предоставеното им джипиес устройство, данните от което посочвали координати N 41.947202, E 24.181030, като констатирала, че същият се извършва в забранена зона. Проверяващите 2 заявили на жалбоподателя и свид. Е., че осъществяват риболов в забранена зона, на което последните двама възразили. Жалбоподателят Е. притежавал билет за любителски риболов, валиден от 16.05.2024 г. до 15.05.2025 г.

Свид. Х. преценила, че с деянието си жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 24, ал. 6 от ЗРА, доколкото извършвал любителски риболов с два броя въдици в работно положение, с монтирани на тях по един бр. кука, през тъмната част на денонощието - в 23:20 ч. на яз.

„Батак“ местност „Втичалото на превала“ с GPS координати N 41.947202, E 24.181030, поради което му съставила АУАН с бл. номер 0034836/28.06.2024 г., в който описала извършено нарушение, обстоятелствата около извършването им и нарушените разпоредби и който бил предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. При връчване на акта в графата „Посоченият за нарушител дава следните обяснения“ нарушителят попълним „нямам“.

Административно-наказващият орган (АНО) приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № 13-32 от 07.11.2024 г., с което за нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 400 лв. Наказателно постановление било редовно връчено на И. Е. на 11.12.2024 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /л. 5/.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на актосъставителя Н. Х., както и от показанията на Л. Х. и Н.Е., частично и от показанията на П. А. , разпитани в качеството на свидетели в хода на съдебното следствие. От показанията на свид. Н. Х. и Л. Х. се установява, че на посочената дата и час в АУАН и НП в хода на извършвана от тях проверка са установили жалбоподателят Е. да осъществява любителски риболов с два броя въдици поставени в работно положение. Впрочем това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, който признава, че на 28.06.2024 г. около 23:30 часа се е намирал на яз. Батак, местност „Втичалото на превала“ със заложени от него два броя въдици. Посоченото обстоятелство се установява и от показанията на приятеля на жалбоподателя – свид. Е., с когато са били заедно на яз. Батак. От показанията на служителите на ИАРА се установява, че мястото на извършване на нарушението е определено от свид. Х., която е използвала носеното от нея служебно джипиес устройство, като е отразила съответните 3 джипиес координати в съставения акт. Съдът кредитира изцяло показанията на Н. Х. и Л. Х., тъй като същите са обективни и достоверни, взаимно обусловени и логически свързани, като по недвусмислен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира отчасти показанията на свид. П. А., от които се установява, че същият е присъствал на извършената проверка, въз основа на която е съставен процесния АУАН, както и обстоятелството че лицата, установени на проверката са признали, че въдиците са техни. Свид. А. се обърка при разпита си в съдебна зала, заявявайки, че жалбоподателят, който също присъстваше в съдебна зала, не е бил сред проверяваните лица на въпросната дата, което не променя извода на съда за изложената по-горе фактическа обстановка, доколкото обстоятелството, че жалбоподателят е присъствал на проверката не се оспорва от страните, а и се установи категорично от показанията на останалите трима свидетели. Показанията на свид. Н. Х. и Л. Х. не се разколебават и от показанията на свид. Е., доведен от жалбоподателя, доколкото същият потвърди, че на датата и времето, описани в АУАН и НП, са се намирали на яз. Батак заедно с жалбоподателя Е. със заложени въдици във водата.

В случая обстоятелството, че свидетелите Н. Х. и Л. Х. са служители в сектор „Рибарство и контрол – Пловдив“, отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – гр. Пловдив, ИАРА, и в този смисъл са служебно свързани, а и зависими от АНО, според настоящия съдебен състав не оказва влияние върху истинността на показанията им, доколкото не се установи да имат някакъв личен мотив в уличаване на жалбоподателя Е., като му приписват поведение, респ. нарушение, което той не е извършил. Показанията на свидетелите кореспондират и с писмените доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество жалбата е неоснователна по следните

Изложената в акта и НП фактическа обстановка не се оспорва принципно 4 от страните. Жалбоподателят възразява преди всичко, че се е намирал на посочените в НП джипиес координати, като оспорва и описанието на фактическата обстановка с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на въззивния съд намира, че жалбоподателят Е. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от ЗРА.

В разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР на ЗРА е дадена легална дефиниция на любителския риболов, според която любителски е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила, а според т. 26 риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

Правилото на чл. 24, ал. 6 от ЗРА допуска любителски риболов през тъмната част на денонощието само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1, но само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9 - ежегодно със заповед на министъра на земеделието по предложение на изпълнителния директор на ИАРА.

От приложената по делото Заповед № 09-275/20.03.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 24, ал. 9 от ЗРА са определени рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА, разрешени за любителски риболов през тъмната част на денонощието, се установява, че мястото, на което жалбоподателят Е. е извършвал любителски риболов, конкретизирано посредством посочените G P S координати, не попада в участъците на яз. Батак, на които е разрешен риболовът в тъмната част на денонощието. Настоящата въззивна инстанция не споделя възражението на жалбоподателя, че според посочените в НП координати същият се е намирал в разрешената част за риболов съгласно Заповед № 09-275/20.03.2024 г. В посочената заповед са определени два участъка от местността „Втичалото“ на яз. Батак, на които е разрешен риболовът в тъмната част на денонощието, 5 както следва: 41.952782 N, 24.155931 E до точка с координати 41.944677 N, 24.180304 E и 41.962269 N, 24.199128 E до точка с координати 41.007030 N, 24.200263. В издаденото наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят Е. е извършвал риболов на място с координати N 41.947202, E 24.181030, което очевидно не попада в границите на разрешените участъци по заповедта, поради което и възраженията му в тази насока са неоснователни.

Жалбоподателят е представил по делото извадка от google maps, на която е отбелязано че координатите, на които се е намирал, са на 34 метра от брега.

Следва да се отбележи, че подобна извадка от google maps категорично не може да послужи за доказателство на какво разстояние от водата се е намирал жалбоподателят на процесната дата, поради простата причина, че язовирът има различен обем вода през различните периоди на годината в зависимост от различни фактори, сред които са източване на вода от язовира и наличието на дъждовен или сух период. На следващо място съдът намира за неотносимо, а и неоснователно, възражението на жалбоподателя за недоказаност на издаденото наказателно постановление, поради това, че в НП на свид. Е. са посочени други координати на местоизвършване на нарушението. Това е така, защото предмет на настоящото въззивно производство е обжалваното НП № 13-32/07.11.2024 г., съответно проверката на въззивната инстанция обхваща параметрите единствено на този административен акт и единствено поведението на жалбоподателя във връзка с конкретното деяние, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност, като съдът не може да изследва и обсъжда параметрите, по които е санкционирано друго лице, с друго НП, предмет на проверка на друго съдебно производство.