Решение № 260055 от 15.03.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260055 гр.Пловдив, 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…седемнадесети февруари…през…две хиляди двадесет и първа година,………………….в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

Величка Белева при участието на секретаря……Мила

Тошева……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №750 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 24.08.2020г., постановено по търг. д. №266/2019г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, „З.Д.Ж.и З.” АД, ЕИК .., е осъдено да заплати на Н.А.Г. с ЕГН **********, сумата 105 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството й на майка и законен наследник на И.Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С. З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в останалата част до претендирания размер

200 000лв. „З.Д.Ж.и З.” АД, ЕИК.., е осъдено да заплати на Г.И.Г. с ЕГН **********, сумата 105 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството му на баща и законен наследник на И.Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С. З., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата, като предявеният иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в останалата част до претендирания размер 200 000лв. е отхвърлен. „З.Д.Ж.и

З.” АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Ст.Загора сумата 8 400лв. - ДТ съобразно уважената част на исковата претенция. „З.Д.Ж.и З.” АД е осъдено да заплати на Н.А.Г. сумата 2 992,50лв.

- разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковата претенция. „З.Д.Ж.и З.” АД е осъдено да заплати на Г.И.Г. сумата 2 992,50лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковата претенция.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство – Н.А.Г. и Г.И.Г. в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над по 105 000лв. до пълния претендиран размер – по 200 000лв. Жалбоподателите считат, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Аргументите в тази насока се свеждат до неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Във въззивната жалба се сочи, че на 14.09.20120г. застрахователното дружество е изплатило на всеки от жалбоподателите сумата от по 70 000лв. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като се постанови друго, с което предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди да бъдат уважени в пълен размер – по 200 000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответник – жалбата „З.Д.Ж.и З.” АД, в представения отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата. Претендира сторените разноски.

В срока по чл.259 ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство – „З.Д.Ж.и З.” АД. Въззивната жалба е срещу решението в частта, с която субективно съединените искове за обезщетение за неимуществени вреди са уважени за разликата над по 70 000лв. до по 105 000лв. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Като нарушение на материалния закон конкретно се визира неправилно приложение на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Изложени са подробни съображения в тази насока, като основните доводи се свеждат до неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Жалбоподателят счита, че приносът на пострадалото лице е най-малко с 30%-тно съотношение, при което, при определения от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди – 105 000лв. и при отчитане степента на съпричиняване, следва да се присъди обезщетение в размер на по 70 000лв. за всеки от ищците. Иска се отмяна на решението в частта, с която исковете са уважени над посочения размер – 70 000лв. до 105 000лв. Претендират се сторените по делото разноски, не се заявяват доказателствени искания.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от ищците в първоинстанционното производство по въззивната жалба, подадена от „З.Д.Ж.и З.” АД се оспорва изцяло същата.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Подадените въззивни жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.

Ищците в първоинстанционното производство – Н.А.Г. и Г.И.Г., са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по 226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: На 11.06.2016г. около 14.40ч. на път 11-57, свързващ гр.Р. с гр.С. З., при ПТП, възникнало между л.а. „О. А.“ с рег.№ .., управляван от водача И.Г. Е. с ЕГН ********** и л.а. „..“ с рег.№ .., управляван от водача И. Б. с ЕГН **********, е причинена смъртта на детето на ищците - И.Г.И. с ЕГН **********, б.ж. на гр.С. З.. Л.а. „О.“ се движел в собствената лента за движение със скорост около 92 км/ч. и в същия момент срещу л.а. „О.“, със скорост около 109 км/ч, се движел л.а. „..“, управляван от водача И. Б., който обаче не се е движел изцяло в своята лента за движение, а бил навлязъл в тази, по която се движи л.а. „О.“. Поради геометрията на пътния участък - изкачване и спускане, видимостта на водачите на двете МПС била ограничена и за същите се открила видимост един към друг, когато били на разстояние от около 100 м помежду си. При движение с посочените скорости и за двамата водачи е било невъзможно да предотвратят настъпването на ПТП чрез предприемане на своевременно аварийно спиране, но водачът на л.а. „..“ е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като не навлиза в лентата за насрещно движение при наличие на непрекъсната осева линия и при наличието на насрещно движещо се МПС, при което отговорността за настъпИ.инцидент е изцяло на водача на л.а. „Б..“ – И. Б.. Вината на водача Б. е установена в хода на образуваното ДП №301/2016г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – С. З., както и по задължителен начин с влязла в законна сила присъда №13/09.04.2019г. по НОХД №62/2019г. по описа на ОС - Стара Загора. В резултат на ПТП-то на ищците е причинена вреда - изгубили са 8-годишното си дете, което е най-тежкият житейски резултат за един родител - да надживее детето си. Много трудно преживяват внезапната загубата на малолетното си дете. Жестокият инцидент завинаги ги е лишил от възможността да се радват на израстването на детето си, на неговата помощ и грижи, когато те имат нужда от тях.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличието договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица №…, валидна от 17.08.2015г. до

17.08.2016г. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 200 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството им на родители на И.Г.И. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.06.2016г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „З.Д.Ж.и

З.” АД е оспорил така предявените искове за неимуществени вреди. Относимите към въззивното производство възражения по основателността на иска, с оглед предметните предели на въззивната жалба , се свеждат до наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./: Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпила смърт на 8-годишния им син – И... Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач – И. Б., която, на 11.06.2016г., управлявайки лек автомобил марка „..“ с рег.№ .., е нарушила правилата за движение по пътищата. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла в сила на 24.04.2019г. присъда №13/09.04.2019г. по НОХД №62/2019г. по описа на ОС - Стара Загора.

Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със застрахователна полица №.., валидна от 17.08.2015г. до 17.08.2016г.

С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба и на жалбоподателите - ищци, първият спорен въпрос в настоящето производство е относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищците неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.

Разпечатката съдържа 34 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24a8de31-538b-48c7-92b9-bc1c3473f19e