Решение № 795 от 10.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. Пловдив, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300500891 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Държавна Агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“ гр. София, чрез юрисконсулт А. В., срещу решение № 427/09.02.2022 г. по гр.дело № 10019 по описа на РС Пловдив за 2021 г.

С обжалваното решение № 427/09.02.2022 г. по гр.дело № 10019/2021 г. РС Пловдив осъжда Държавна Агенция „Държавен резерв и Военновременни запаси“, гр.

София, да заплати на „Пловдивска консерва“ АД, ЕИК 115051642, гр. Пловдив, сумата в размер на 13402,38 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща средномесечния пазарен наем за ползването на собствените на ищеца цистерни, пълни с гориво, собственост на ответника, разположени в площадката на „Пловдивска консерва“ АД, в гр. Пловдив, бул. „Коматевско шосе“ № 35, за периода 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1636,10 лева – разноски в производството.

Жалбоподателят счита решението неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Оспорва извода на съда, че е налице осъществен фактически състав на чл. 59 ЗЗД, тъй като горивото, 1 което се е намирало на съхранение при ищеца, е било продадено по силата на борсов договор, но поради запечатване от митническите органи не е било предадено цялото количество гориво. Счита, че факта на предприемане на действия, насочени към преустановяване на ползването на имота от ищеца, изключва общия факт на ползване без основание, поради което и липсва елемент от фактическия състав и не е налице неоснователно обогатяване. Счита недоказано количеството гориво, което се съхранява на територия на ищеца, при липса на съвпадение между твърденията му и обективираното в протокол за отговорно пазене от 2011 г. Твърди, че количеството измерено гориво през 2021 г. от негова комисия е установила различно количество и качество на съхраняваното гориво от това, което се сочи в исковата молба. Счита, че не е налице и елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване – обедняването на ищеца, тъй като ищецът не е бил лишен от възможността да ползва имота, който, по силата на сключен договор за наем, не е имал правото да преотдава на трети лица, а процесните резервоари са корозирали, с нарушена цялост, не са калибрирани и не отговарят на законовите изисквания за съхранение на гориво. Поради това счита, че не са доказани обстоятелства, създаващи възможност за придобиване на ползи, които ги правят сигурни, като цитира съдебна практика. Счита, че в решението не е съобразен факта, че ДА е на бюджетна издръжка, дейността по съхранение на гориво от военновременен запас не е подчинена на пазарните механизми, а на законова регламентация, поради което агенцията може да се обогати до размера на утвърдените пределни цени за заплащане на възнаграждение за съхранение. Прави извод, че като е присъдил сума, базирана на пазарни аналози, съдът е постановил несправедливо решение, несъобразено със закона и задължителната практика на ВС, според които се дължи по-малката сума между обедняването и обогатяването. Счита, че съдът не е съобразил и задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК, кога е налице идентичност между постановени съдебни решения, като счита, че е неправилно позоваването на съда на СПН на решение, което касае друг период на претендирано обезщетение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният от „Пловдивска консерва“ АД иск, като неоснователен. Претендира присъждане на разноски в производството. В съдебно заседание поддържа формулираните в жалбата оплаквания, като допълва, с оглед твърдението за недоказаност на количество гориво, оставено на отговорно пазене, че при изтеглянето му през месец март 2022 г. е установено, че е със 69,452 т.по-малко от твърдяното, за което се събрани писмени доказателства във въззивното производство. В писмена защита поддържа изложените в жалбата съображения за неоснователност и недоказаност на предявените искове и направеното искане.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Пловдивска консерва“ АД, чрез адв. С., в който сочи, че подадената въззивна жалба не съдържа конкретни оплаквания и нарушения на законови норми, поради което е шаблонна и моли да се 2 разгледа по правилото на чл. 269, изр. 2 от ГПК. Сочи, че собствеността на горивото е доказана със сключения анекс към борсовия договор, а вида – с констативен протокол от 2010 г. на ТД „ДР”. Счита представените писмени доказателства от 2021 г. за неотносими към процесния период, тъй като са изготвени четири години след изтичането му. Освен това сочи, че количеството гориво към датата на предаването му е посочено на база претегляне, а в доказателствата от 2021 г. определено по обемен метод, въпреки, че цистерните не са калибровани и сертифицирани. По отношение на качеството на горивото твърди, че данни какво гориво е предадено за пазене няма, поради което и неоснователни са твърденията за отклонение в нормите за качество, още повече, че към приемане на горивото е поето задължение само за пазене и съхранение, а не за обновяване. Счита неоснователен и преклудиран довода на въззивника,че цистерните са били включени в предмета на договора за наем, сключен между „Пловдивска консерва“ АД и „Филикон-97” АД, като това твърдение е било прието за неоснователно в предходни спорове между страните, разрешени с влезли в сила решения, а по делото няма данни за промяна на установените в производствата правнозначими факти. Неоснователен намира довода във въззивната жалба, че съдът не е отчел спецификата на установените между страните отношения, като решението е в разрез с принципа на справедливост, тъй като, съгласно задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, единствен начин за обезщетяване е присъждане на евентуалния, очакван от собственика доход – равен по размер на спестения пазарен наем на ползваната чужда вещ, който собственикът неминуемо би получил при отдаването и под наем. Оспорва и относимостта на цитираното в жалбата ТР, указващо кога е налице идентитет между две дела, като твърди, че представените решения са с оглед зачитане на последиците от влизането им в сила.

Моли да бъде оставена подадената въззивна жалба без уважение като неоснователна и да бъде оставено в сила решението на РС Пловдив, като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски във въззивното производство. В писмена защита поддържа съображенията си за основателност на предявените искове и неоснователност на въззивната жалба. Счита събраните във въззивното производство писмени доказателства неотносими към спора, с оглед процесния период.

Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен при необходимост от прилагане на императивни правни норми. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, постановено по допустим иск, не е налице нарушение на 3 императивни материално-правни норми.

Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Пловдивска консерва“ АД твърди, че след прекратяване на договор за съхранение на военновременни запаси № 23 от 14.03.2008 г., сключен с ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, продължил да съхранява в 13 собствени цистерни 248,192 тона гориво, тъй като по силата на закона отговарял за него до преместването му, включително в процесния период от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. Въпреки задължението на ответника по закон да реализира или премести освободените запаси, съхранявани в търговци и организации, в срок до една година от освобождаването им и прекратяване на договора за съхранение през 2009 г., до подаване на исковата молба това не било сторено. Поради това твърди да е налице неоснователно обогатяване, тъй като е бил лишен от възможността да ползва своите 13 бр. цистерни, в които било съхранявано 248,192 тона гориво за процесния период, като обедняването, поради лишаване от ползването им, измерява със средния пазарен наем на вещите - 13402,38 лева, а държавната агенция твърди да се е обогатила със същата тази сума, спестени разходи за наем, поради което моли да бъде осъдена да му я заплати.

Ответникът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ оспорва да е налице фактическия състав на института на неоснователното обогатяване, тъй като е направил необходимото за реализиране на горивото на стоковата борса, но поради запечатване от митническите органи на горивото не е имала възможност да го предаде на купувача изцяло, оспорва процесното гориво да е същото по вид и количество с оставеното с договор за съхранение на военновременни запаси. Оспорва ищецът да е бил лишен от възможността да ползва собствения си недвижим имот, както и, че като бюджетна организация, неплащайки възнаграждение за съхранение на гориво би се обогатила до определените пределните цени за това, като дейността по съхранение и опазване на военновременни запаси е нормативно регулирана и не се подчинява на действащите пазарни механизми.

Районният съд, като е обсъдил представените по делото писмени доказателства, е приел за установено, че при ищеца „Пловдивска консерва“ АД за периода 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. се съхранява, в 13 на брой цистерни, негова собственост, 248,192 тона тежко гориво, собственост на ответника, за съхранението на което липсва договорно првоотношение, като пазарният наем за съхраняване на горивото за процесния период, установен с неоспорена от страните експертиза, е в размер на 13402.38 лева, като именно с тази сума ищецът се е обеднил за сметка на обогатяването на ответника, за която сума е уважил иска.

Пред районен съд са представени и приети писмени доказателства, разпитани са свидетели, приета е експертиза. Няма спор между страните, по отношение на приетото 4 от районен съд, че по силата на сключен между страните договор за съхранение на военновременни запаси № 23 от 14.03.2008 г. “Пловдивска консерва” АД е съхранявало военновременен запас от гориво, срещу уговорено възнаграждение, като договорът е бил прекратен, считано от 01.01.2010 г. С Констативен протокол на държавната агенция от 22.06.2010 г., служители на последната са удостоверили, че „Пловдивска консерва“ АД е съхранявала 969,358 тона дизелово гориво, собственост на агенцията, от които 263 тона в собствена база, а 706,358 тона на наета площадка за съхранение на петролни продукти, на територията на „Балканкар Рекорд“ АД в гр. П., ***. С друг констативен протокол на ТД на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. Пловдив от 06.08.2010 г. е констатирано, че като военновременен запас в “Пловдивска консерва” АД, съгласно ведомостите за движение на наличностите на материали и стоки, се съхранява 969,358 промишлено дизелово гориво, разпределено в 13 броя хоризонтални и 1 бр. вертикален резервоари на територията на Пловдивска консерва и 3 бр. вертикални резервоари на територията на „Балканкар Рекорд“ АД.

Количеството е констатирано и в протокол за фактическо замерване на промишлено дизелово гориво от 06.08.2010 г.

С Борсов договор № 402 от 25.08.2010 г. е продадено изцяло намиращото се количество гориво на съхранение в “Пловдивска консерва” АД, като част от същото е било предадено на купувача, а за останалата част от 313,776 тона е съставен анекс към договора от 23.12.2011 г., с който се намалява количеството продадено гориво, съхранявано в „Пловдивска консерва“ АД, от 969,600 на 655,824 тона. С протокол за отговорно пазене от 01.06.2011 г. от Агенция „Митници“ са оставени на отговорно пазене в „Пловдивска консерва“ АД, задържани на основание чл. 107б от ЗАДС, тежки горива 203,236 тона и газьол 65,342 мт., намиращи се в метални резервоари в гр. П., *** – площадка на „Балканкар Рекорд“ АД, като същите са преместени в 13 броя резервоари, намиращи се в производствена база на „Пловдивска консерва” АД, бул.