Определение № 3320 от 05.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3320 гр. Варна, 05.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501443 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 396, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 38602/14.05.2024г., предявена от А.

В. М., ЕГН **********, гражданин на Руската Федерация против определение № 4347/11.04.2024г., постановено по гр.д.№ 4376/2024г. по описа на ВРС, в частта, с която е оставено без уважение искането на молителя за допускане на обезпечение на бъдещи искове, предявими срещу „Нарвал Трейдинг“ ЕООД с ЕИК 200068213, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к.

„Владислав Варненчик“, бл. 407, вх. 12, ет.8, ап.221.

Поддържа се в жалбата, че неправилно първоинстанционният съд е счел очертаната бъдеща претенция за нередовна. Намира, че молителят е изложил твърдения за фактите, на които базира притезанието си. Не се споделят и съображенията, че предложената обезпечителна мярка -запор върху вземания по банкови сметки на ответника е неиндивидуализирана. Счита, че страната не би могла да посочи банковите сметки на ответник. На следващо място стича, че молбата по чл. 390 от ГПК е била нередовна, тъй като не е подписана от един от молителите, поради което първоинстанционният съд е следвало да процедира по реда на чл. 127, ал. 1 от ГПК и да даде указания за отстранява на този порок. С оглед на изложеното се претендира за отмяна на обжалваното определение и допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на ответника по обезпечението.

Производството е едностранно на осн.чл.396, ал.2, изр.2 от ГПК, поради което препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред ВРС е образувано по молба на А. В. М. и П. А. М.. за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу дружеството „Нарвал 1

Трейдинг“ ЕООД, основана на следните фактически твърдения: По силата на сключен между страните предварителен договор за продажба и строителство на недвижими имоти от 17.12.2019г. ответникът е поел задължение да извършване на строителство и за продажба на недвижим имот. Поради констатирани некачествено извършени СМР между страните по договора е сключено съглашение от 10.01.2022г., по силата на което е постигната договореност ответникът да отстрани строителни недостатъци, свързани с течове на вода в срок до 01.04.2022г., а в случай на неизпълнение в посочени срок да заплати на купувачите/възложители/ сумата от 10 000 лева, уговорена като необходима за отстранява на въпросите недостатъци. Като се твърди, че „Нарвал Трейдинг“ ЕООД не извършило договорения ремонт, се предявява бъдещ иск за алтернативно уговорена престация, а именно стойността на разходите за ремонта. Поисканата обезпечителна мярка е запор върху вземания по всички банкови сметки на ответника до размер на вземането.

За да отхвърли молбата за обезпечение, първоинстанционният съд е посочил, че бъдещата претенция са явява нередовна, тъй като не ясно основанието на възнамерявания иск, а от друга страна поисканата обезпечителна мярка – запор върху вземания по всички банкови сметки на ответника е неадекватна.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд, съобрази следното:

За да бъде допуснато обезпечение на предявен или бъдещ иск, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: искът да е процесуално допустим, същият да е вероятно основателен според представените доказателства или да бъде представена гаранция съгласно двете алтернативи на чл.391, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, да се установи наличието на обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната нужда.

На първо място, определението в частта, с която е отхвърлената молбата, предявена от П. А. М.. е влязло сила, поради което съдът не може да разглежда наведените в жалбата доводи относно редовното сезиране от този молител. Частният жалбоподателя- заявител, чиято молба за обезпечение е отхвърлена, може да предяви за защита само собствените си права (чл. 26, ал.

2 от ГПК).

Съставът на въззивния съда намира, че наведените в молбата за обезпечение фактически твърдения са достатъчни, за да очертаят редовна искова претенция, черпеща основанието си от неизпълнение на договор за изработка. Молителите са претендирали реално изпълнение на уговорената в договора алтернативна парична престация, чието изискуемост настъпва при уговореното условие. Посоченото е още, че обстоятелството / уговорения модатител/, при което е дължима престацията се е сбъднало- изпълнителя не е престирал в срок уговорената престация в натура( не осъществил ремонт), поради което се е сбъднало условието, при което последният дължи парична престации, равняваща се на разходите за ремонт. Така изведената претенция не представлява искане за заплащане на неустойка, тоест на обезщетение за вреди от неизпълнение, а е такава за реално изпълнение на една от уговорените в договора заместващи се престации/ чл. 79 от ЗЗД/. Ищецът, респ. молителят в обезпечителното производство, не е длъжен сам да посочи правна квалификация на исковете чрез препращане към конкретна правната 2 норма, под която се субсумират заявените правопораждащи факти.

Достатъчно е само да изложи ясни фактически обстоятелства, които да позволят на съда да квалифицира тези факти. В случая това е сторено.

Макар и бъдещата претенция да се явява редовна, налице е пречка за уважаване на молбата за обезпечение, тъй като молителят не посочил надлежна обезпечителна мярка. Заявяването на запор върху „всички банкови сметки на ответника“ не изпълнява изискването за индивидуализация на мярката.

За да породи ефект върху имуществото, подлежащо на принудително осребряване, което се подготвя чрез обезпечението, въпросното имущество следва да е надлежно индивидуализирано. Това е така, тъй като съдебният изпълнител не може по своя преценка да избира върху кои от имуществените права на длъжника да приложи обезпечението. Съдебният изпълнителни дължи подчинение на издадената обезпечителна заповед. Няма пречка банковите сметки да се индивидуализират само чрез посочване името на съответната банката. В съдебната практика подобна индивидуализация се приема за достатъчна. Недопустимо е съдът по своя преценка да наложи запор на банкови сметки изброявайки всички банки, опериращи в страната. Подобен подход не държи сметка за необходимостта от посочване на поредността, в която следва да се наложи запор. Съдът не може да свое усмотрение да посочи такава поредност.

Определението, с което е отхвърлена молбата за обезпечение се явява законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4347/11.04.2024г., постановено по гр.д.№ 4376/2024г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалван по аргумент от чл.396,ал. 2, изр. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3