Определение № 156 от 24.01.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. София, 23.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20231000503189 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.

С определение № 11653/04.10.2023 г. по гр.д. № 12144/2022 г. на СГС, е върната исковата молба с вх. № 77691/17.11.2022 г. на Й. Т. И. и Е. Т. И., чрез пълномощника адв. К. от САК срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, но само в частта по предявения с правно основание чл. 108 ЗС, с която се претендира установяване право на собственост и предаване на владението над обема от притежаваните от ищците 88/270 ид.ч. от имот с идентификатор *** досежно идеалните части на останалите съсобственици – наследници на Й.

И. С., С. В. Л. и М. И. С., които не са страна в процеса, като е прекратено производството по делото в посочената част.

Постановеният акт на градския съд е оспорен от процесуален представител на Й. Т. И. и Е.

Т. И. с релевиране на доводи за неправилност на определението и отправено искане към САС за отмяната му, като делото бъде върнато обратно на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия

Жалбата е редовна и допустима /така чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, като е правена размяна на същата с насрещната страна „ВиК“ ЕАД, която в писмения си отговор счита, че определението на СГС било правилно и следвало да се потвърди.

По същество частната жалба е основателна. Мотивите за това са следните:

Съображенията на СГС за постановяване на атакуваното определение и частично прекратяване на делото, но само по отношение иска по чл. 108 ЗС /по делото е предявен и друг, а именно – иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР/ са свързани с обстоятелството, че според решаващия състав на Софийския градски съд, ищците Й. Т. И. и Е. Т. И. предявявали права над притежавания и твърдян от тях обем, т.е. нарушавало се правилото на чл. 26, ал. 2 ГПК, че освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди 1 права пред съд. Доколкото, двамата ищци твърдели, че притежават правото на собственост само върху 88/270 ид.ч. от процесния поземлен имот идентификатор *** в гр.

София, то те не можело да предявяват иск по чл. 108 ЗС, в частта, с която правото на собственост се претендирало над тези идеални части, понеже те били на други съсобственици и не било процесуално допустимо да предявяват чужди права.

Определението е неправилно.

С т. 2а от ТР № 4/14.03.2016 г. по ТД № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, се възприе, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца и с отделен осъдителен диспозитив за предаване владението на имота от страна на ответника спрямо съответния ищец/съответните ищци.

Когато е предявен иск от съсобственик срещу трети на съсобствеността лица и се установи, че ищецът е собственик на идеална част от имота, а ответниците не притежават права в съсобствеността по отношение на земята, съдът следва да признае по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на съответната идеална част от имота, но да осъди ответниците да предадат на ищеца целия имот. В този смисъл е трайната практика на ВКС, например Решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 1241 от 2011 г. на ВКС, второ г.о.

Предявяването на иска по чл. 108 ЗС представлява действие на обикновено управление на имота и от това следва, че съсобственикът, притежаващ идеална част от целия имот, може да иска от ответника-несобственик, който го владее без основание, предаването на владението на целия имот, а не само на идеална част от него (т.е. може да предяви иск за цялостната му ревандикация). В този смисъл е налице и друга практика на касационния съд – Решение № 47/30.05.2018 г. по гр.д. № 2487/2017 г. на първо г.о., решение № 139 от 30.05.2006 г. по гр.д. № 2881/2004 г. на четвърто г.о. и други. Поради това е напълно възможно, в установителния диспозитив на иска по чл. 108 ЗС да се стигне до извод, че ищците притежават в определен обем правото на собственост, а в осъдителния диспозитив да се постанови осъждане на ответника да предаде владението на целия имот. Последното не нарушава правилото на чл. 26, ал. 2 ГПК.

Следователно, атакуваното определение трябва да се отмени, като се постанови връщане на делото и продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11653/04.10.2023 г. по гр.д. № 12144/2022 г. на СГС и постановява делото да се върне обратно на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3