Определение № 3172 от 14.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3172 гр. Бургас, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501915 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: 831919536 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света неделя“ № 7 чрез адвокат Стоян Атанасов против разпореждане № 10614/19.10.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 5821/2023г. С това разпореждане е отхвърлено заявлението на „УниКредит Булбанк“ АД да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК против К. М. К., ЕГН: ********** от Б., ул. „О.“ № **, ет.

*, ап. ** за сумата от 386,69 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно. Дружеството заявява, че е извършило разходи в заповедното производство в общ размер на 386,69 лева с ДДС, от които: 72 лева с ДДС за връчване на покана за събиране на вземания чрез ЧСИ и 314 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за действия по издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. В подкрепа на твърдението си, „УниКредит Булбанк“ АД представя фактура № 9014/10.08.2022г., ведно с опис към нея, представляващ приложение № 1 и платежно нареждане от 17.08.2022г.; фактура № 9520/21.09.2023г. на стойност 1526 лева с ДДС с предмет на сделката: правни услуги в условията на Закона за адвокатурата съгласно възлагателен протокол № 10230901/21.09.2023г., платежно нареждане от 21.09.2023г. и извлечение от възлагателен протокол № 10230901/21.09.2023г. Частният жалбоподател счита, че е доказал извършените от него разходи за водене на заповедно производство, поради което иска от въззивната инстанция да отмени разпореждането, с което е отхвърлено присъждането им и да задължи районния съд да издаде заповед за изпълнение за тези разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 28.09.2023г. „УниКредит Булбанк“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за следните суми:

1 950 лева, представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 403/0150/И3079365;

188,59 лева, представляваща неразрешен овърдрафт;

1

54,82 лева – държавна такса за образуване на заповедно производство и 386,99 лева – представляваща адвокатско възнаграждение и връчване на покана до длъжника.

На 17.10.2023г. Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за първите три суми. С разпореждане № 10614/17.10.2023г., съдът отхвърля заявлението на банката да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника К. М. К. за сумата от 386,99 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. За да постанови това разпореждане, съдът приема, че към заявлението не са представени доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение.

На 27.10.2023г. „УниКредит Булбанк“ АД подава молба за допълване на разпореждането с вземане за законна лихва и със съдебни разноски в размер на 386,99 лева.

Към молбата са представени доказателства за извършени разходи за покана до длъжника и за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал. от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Според т.7 от мотивите на ТР № 4/2013г. в случаите, в които заповедният съд не се е съобразил с правилата на чл.78 от ГПК и не е присъдил всички разноски, направени в производството, заявителят разполага с възможността по чл.413, ал.1 от ГПК. В случаите, в които съдът е пропуснал да се произнесе за разноските, заявителят разполага с възможност за допълване на заповедта по реда на чл.248 от ГПК.

В конкретния случай, от представените към въззивната жалба доказателства – фактура № 9520/21.09.2023г. на стойност 1526 лева с ДДС с предмет на сделката: правни услуги в условията на Закона за адвокатурата, възлагателен протокол № 10230901/21.09.2023г. и платежно нареждане от 21.09.2023г. се установява, че заявителят е заплатил на процесуалния представител уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 314 лева с ДДС. Представените към жалбата фактура № 9014/10.08.2022г., ведно с опис към нея, представляващ приложение № 1 и платежно нареждане от 17.08.2022г. не установят извършване на разходите, които се претендират с тях, тъй като във фактурата и в платежното нареждане сума не е посочена. Независимо от горното обаче, разноските на заявителя не се дължат, тъй като цитираните документи не са представени към заявлението и в хода на заповедното производство, приключило с издадената заповед и разпореждане от 17.10.2023г.

Тези доказателства са представени за първи път с молба по чл.250 от ГПК, която е заведена 27.10.2023г.

По изложените съображения, частната жалба на „УниКредит Булбанк“ АД се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на обжалваното разпореждане.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10614/19.10.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 5821/2023г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3