Определение № 215 от 25.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Кюстендил, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Татяна Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500108 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от адв. К. Я., като пълномощник на Л. С. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, срещу определение с рег.№ 135/07.02.2025 г., постановено в о.с.з., проведено на 06.02.2025 г. по гр.д.№ 2462/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта, в която е оставено без уважение възражението на ответника Л. С.

Т. за липса на международна компетентност на българския съд.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че доколкото ищецът и неговата майка са се установили да живеят трайно на територията на Австралия, то международната компетентност следва да бъде определена съобразно правилата на Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата. За неприложими се приемат правилата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, доколкото Австралия не е държава -членка на ЕС. Пояснено е, че според Конвенцията основният критерий за определяне на международнокомпетентният съд за решаване на въпросите относно родителските права на детето е неговото обичайно местопребиваване, под което се разбира мястото, в което детето е интегрирано в социална и семейна среда. Твърди се, че по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България Конвенцията е част от вътрешното право и има предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат. Поради това и предвидената в чл. 5 от Конвенцията международна компетентност по местопребиваването на детето относно исковете за предоставяне на упражняването на родителските права, респ. лишаването на родителската отговорност, спрямо ненавършило пълнолетие дете и режима на лични 1 отношения, изключва международната компетентност на българските съдилища. Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна определението на Районен съд Кюстендил, с което е оставено без уважение направеното от ответника възражение за липса на международна компетентност на съда, като производството пред българския съд бъде прекратено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – М. Л. Т. – ищец в производството, чрез пълномощника адв. Д.З.. За правилен и обоснован се приема извода на районния съд, че спорът с международен елемент е подведомствен на българския съд и приложимите норми от КМЧП са тези по чл. 3 КМЧП и по гл. II " Компетентност на българските съдилища и други органи" / чл. 4 - чл. 28 / КМЧП. Посочено е, че в случая международната компетентност на българския съд по предявените искове за издръжка, произтича от чл. 4, ал. 1, т. 2, предл. 1 КМЧП и българското гражданство на ищеца. Като допълнителен аргумент в полза на компетентността на Българския съд се приема и представеното като доказателство по делото Решение за отхвърляне на възражението на ищеца за прекратяване на издръжката в Австралия от 09.02.2024 г. с надлежен превод на български език.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт - определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Кюстендил е сезиран с искова молба от М. Л. Т., с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на майка си М. Е. М., с ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр.***, против Л. С. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.**, съдържаща искане с правно основание по чл.143, ал.2 от СК за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на ищеца в размер на 3 343 лева месечно, до 5-то число на текущия месец, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, както и искане с правно основание по чл.149 от СК за осъждане на ответника да заплати и издръжка за минало време - от 10.10.2023 г. до 09.10.2024 г. в общ размер на 40 116 лева или помесечно от по 3 343 лева за минало време от 12 месеца, ведно със законната лихва от дата на постановяване на съдебното решение.

В исковата молба се твърди, че ищецът М. Л. Т., с ЕГН: ********** е син на ответника Л. С. Т., с ЕГН: **********, чийто брак с майката на ищеца бил прекратен с развод в сила от 20.08.2021 г., по дело № (P)SYC8566/2020 от 19.07.2021 г. на Федералния окръжен съд на Австралия в Сидни. С Решение от 07.09.2021 г. по посоченото дело родителските права по отношение на ищеца били възложени на и се осъществявали от майката М. Е. М.. Сочи се, че в Австралия въпросът за издръжката на детето не се включва в обхвата на решението за развод, а се администрира от отделен орган – Services Australia, чрез агенция Child support (Издръжка на деца). По заявление на майката от 02.08.2021 г. горните 2 служби определили размер на годишна издръжка „и са започнали да я взимат от ответника – баща и да я превеждат на майката“. На 23.06.2023 г. ответникът напуснал Австралия и издръжката била прекратена в съответствие с австралийското законодателство. През месец май 2023 г. майката на ищеца подала ново заявление, по което през август 2023 г. бил издаден документ „Обосновано решение за промяна на издръжката“, с което издръжката била увеличена с 3020 долара на година. В този документ било посочено, че минималната издръжка на дете в Австралия се оценява на 23 271 долара годишно. Годишната издръжка за ищеца била изчислена в размер на 33 871 долара при 100% грижа за него полагана от майката. Твърди се, че считано от 23.06.2023 г. ответникът не заплаща издръжка на ищеца и не съдействал за неговото отглеждане, а се е завърнал да живее в България.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди се, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Заявява се, че между страните има други висящи производства в Австралия. Направено е възражение относно компетентността на българския съд да разгледа спора, тъй като се твърди, че ищецът и неговата майка са се установили трайно на територията на Австралия, обичайното им местопребиваване е там и международната компетентност следва да се определи по реда на Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

Твърди се, че ищецът не е посещавал България от 2018 г., а е интегриран и има обичайно местопребиваване в Австралия. Сочи се, че българските социални служби не могат да извършат пълноценно социално проучване относно нуждите на детето. Иска се производството да бъде прекратено поради липса на местна компетентност.

Районният съд е приел възражението за липса на международна компетентност на българския съд за неоснователно, като е изложил, че в случая се прилага КМЧП и съгласно чл.3, ал.1 от КМЧП, разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт, в сила за РБ или в друг закон. Приел е, че в случая не намира приложение, заради предмета на спора и Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., тъй като международната компетентност се преценява, съобразно нормите на КМЧП. Съгласно чл.11 от КМЧП българските съдилища са компетентни по искове за издръжка, освен в случаите по чл.4, ал.1 и когато търсещия издръжка има обичайно местопребиваване в РБ. Случаите по чл.4, ал.1 от КМЧП са, когато ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България или ищецът, или молителят е български гражданин, или юридическо лице, регистрирано в Република България. Предвид изложеното е аргументирал извод, че международната компетентност на българския съд по предявените искове за издръжка, произтича от посочените разпоредби на КМЧП и от българското гражданство на ищеца, в случая търсещото издръжка дете.

3

Настоящият въззивен състав се консолидира с извода на районния съд за международна компетентност на българския съд в процесния казус.

За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове.

За споровете по искове за упражняване на родителски права и режим на лични контакти на детето (без тези за издръжка), при наличие на международен елемент в правоотношението в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на ЕС, приложима е Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата /ККПППИСРОМЗД – т. н. Хагска конвенция от 1996 г./, която е ратифицирана и от Република България.

Действително налице са безспорни писмени доказателства относно обичайното местопребиваване на ищеца в Австралия, респективно не са налице убедителни доказателства за това, че детето е променило обичайното си местопребиваване и е придобил ново такова на територията на Република България.

В случая Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., е неприложима, съгласно изричната разпоредба на чл. 4, б. "е" от същата, доколкото се касае за искове за издръжка.

В тази връзка районният съд правилно е приел, че международната компетентност на българския съд следва да бъде съобразена с изискванията на КМЧП. Съгласно разпоредбите на КМЧП българският съд прилага българското процесуално право, но при разрешаване на правния спор, следва служебно да установи кое е приложимото за конкретния случай материално право – българското или на това на чуждата държава, като в тази връзка съдът е длъжен служебно да установи съдържанието на чуждото материално право, ако то е приложимото.

Видно е от исковата молба и отговора на ответника, че възникналият спор е за издръжка и че страните не твърдят и не спорят, че детето и неговата майка и законен представител имат обичайното си местопребиваване на територията на Австралия, а не на територията на държава членка на ЕС. Видно е от приложените към исковата молба доказателства - удостоверение за раждане, че детето М. Л. Т. и неговите родители са български граждани.

В случая международната компетентност на българският съд по така повдигнатия спор за издръжка следва да бъде преценена съобразно нормите на КМЧП. Съгласно чл. 11 от КМЧП българските съдилища са компетентни по искове за издръжка освен в случаите по чл.

4, ал. 1 и когато търсещият издръжка има обичайно местопребиваване в Република България. Случаите по чл. 4, ал. 1 от КМЧП се отнасят, когато: 1. ответникът има обичайно 4 местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България; 2. ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България.