Решение № 5064 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5064 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседА.е на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20231100506745 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20081075/27.02.2023год. постановено по гр.дело № 70512/2019год. по описа на СРС ,52 състав „Унитрейд Еко“ ООД, ЕИК: 202099392, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „ Искър“, ж.к. „НПЗ Искър“, ул. „Подпоручик Йордан Тодоров“ № 4, е осъден да заплати на Г. П. Т., ЕГН: **********, с адрес: с. Равно поле, Столична община, ул.**** и адрес за кореспонденция: гр.София, ул. ****, на основА.е чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 4 149.45 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на трудова злополука от 25.01.2017 г. имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между нетното възнаграждение, което ищеца би получил и обезщетенията за временна неработоспособност, изплатени му за периода от 26.01.2017 г. до 05.10.2017 г., респ. пенсията за инвалидност, която е получавал за периода от 06.10.2017 г. до 02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 03.12.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 60.00 лева, представляваща заплатен разход за преглед и издаване на Съдебномедицинско удостоверение № 64/2017 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 5820.01 лева, като неоснователен и недоказан,както и на основА.е чл.86ЗЗД, сумата от 359.75 лева, представляваща лихва за забава за периода от 06.10.2017 г. до 01.07.2019 г.

С решението съдът се е произнесъл и по разноските ,като на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК е осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 269.90 лева, представляваща направените разноски за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.На основА.е чл. 78, ал. 6 ГПК „Унитрейд Еко“ ООД, ЕИК: 202099392 е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 218.38 лева, представляваща дължимата държавна такса, съразмерно на уважената част от иска.

1

Решението е постановено с участието на трето лице-помагач ЗАД “Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Дондуков“ №59, на страната на ответника.

Решението е обжалвано от ответника в частта, в която са уважени исковете за заплащане на сумата от 4 149.45 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на трудова злополука от 25.01.2017 г. имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между нетното възнаграждение, което ищеца би получил и обезщетенията за временна неработоспособност, изплатени му за периода от 26.01.2017 г. до 05.10.2017 г., респ. пенсията за инвалидност, която е получавал за периода от 06.10.2017 г. до 02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 03.12.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 60.00 лева, представляваща заплатен разход за преглед и издаване на Съдебномедицинско удостоверение № 64/2017 г.,както и сумата от 359.75 лева, представляваща лихва за забава за периода от 06.10.2017 г. до 01.07.2019 г.

Въззивникът поддържа, че постановеното решение – в обжалваната му част, е неправилно поради противоречие с материалния закон, тъй като СРС незаконосъобразно е приел за доказан иска по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди, като в процеса на доказване ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване правнорелевантното обстоятелство - причинената трайно намалена работоспособност и причинно следствената връзка между трудовата злополука и вредата.Навежда доводи ,че в решението си първоинстанционния съд се е позовал на изключени от доказателствения материал писмени доказателства ,а именно Експертно решение №0570/18.05.2019год. на НЕЛК ,с което се потвърждава Експертно решение № 1940/22.10.2018год. на ТЕЛК.Счита за доказано ,че ищецът е бил трайно нетрудоспособен единствено в периода от 06.10.2017год. до 01.10.2018год.,а за времето след 01.10.2018год. не са събрА. доказателства за процента и произхода на твърдяната от ищеца трайна неработоспособност.Сочи и че съгласно приетото по делото Експертно решение № 1629 от 05.10.2017год. е установено ,че същият е страдал от общо заболяване ,включващо захарен диабет тип II,което не е последица от трудовата злополука и я е предхождало, и което счита ,че се е отразило на процента на неработоспособността му и е сред причините довели до същата.Поради това счита ,че работодателя следва да отговаря единствено за доказаната неработоспособност ,в процентното отношение отговарящо на намалената му работоспособност в следствие на трудовата злополука ,което не било взето под внимА.е.Оспорва и причинно-следствената връзка между настъпилата трудова злополука и вредата в размер на 60лв.,представляваща разход за преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение .Възразява и срещу приетото по делото заключение на ССчЕ ,което твърди че било неправилно кредитирано от първоинстанционния съд, тъй като то не съответствало на първоначално внесеното по делото ,било изменено в хода на делото и не отговорило на поставените въпроси.В същото били налице и множество зачерквА.я ,добавки и др. поправки.Поради това прави извод ,че размерът на претенциите на ищеца останал недоказан.

По изложените съображения моли съда да постанови решение ,с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част като постанови друго ,с което да отхвърли исковете.Претендира направените разноски в настоящото производство ,за които в о.с.з. представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Въззиваемият е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, тъй като при постановяване на обжалваното решение СРС правилно е приложил материалния и процесуалния закон.

Третото лице-помагач на страната на ответника , ЗАД “Алианц България“ АД,чрез адв.А. Б. е подало в срок отговор на въззивната жалба ,в който изразява становище за 2 нейната основателност.

Съдът, като съобрази правните доводи на стрА.те, събрА.те писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

СРС, 52 състав е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове ,с правно основА.е чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6239.76 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от настъпилата на 25.01.2017г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 03.12.2019г. до окончателното изплащане и разноските.

В исковата молба се твърди ,че на 25.01.2017г. около 19.00 часа по нареждане на началника му ,ищецът е претърпял трудова злополука ,докато почиствал поточната лента /около и под нея/ като усетил силен удар по главата и загубил на съзнА.е.Опомнил се в мъжката съблекалня и след това бил откаран в Окръжна болница „Света Анна“. Описаната злополука била призната за трудова от ТП на НОИ с Разпореждане №20321/07.02.2017г.

Твърди, че на 27.01.2017г. бил изписан от болницата с диагноза „Счупване на свода на черепа, закрито. Средно-тежка черепно-мозъчна травма. Фрактура на темпоралната кост вдясно. Субрахноидална хеморагия фронтална двустранно.“ .С Експертно решение №1629/05.10.2017г. на ТЕЛК му била определена 66% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година, като след изтичане на срока с Експертно решение №1940/22.10.2018г. на ТЕЛК била определена 50% трайно намалена работоспособност, потвърдено с Експертно решение №0570/18.04.2019г. на НЕЛК. Поддържа, че му била определена пенсия за инвалидност от 02.10.2018г. в размер на 450.88 лева и от 01.07.2019г. в размер на 476.58 лева. Твърди се, че за неимуществените вреди е завел граждански дела, решенията по които са влезли в сила.Ищецът сочи ,че е претърпял имуществени вреди ,пропуснати ползи в размер на 440,35лв. ,изразяващи се в разликата между полученото от него в периода от датата на трудовата злополука до 05.10.2017год. обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ на обща стойност 4 135,29лв. и трудовото възнаграждение ,което би получил от 4 584,64лв.Претендира и имуществени вреди ,пропуснати ползи в размер на 1665,36лв. ,представляващи разликата между получената пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение ,което би получил в периода 06.10.2017год. до 01.10.2018год.

,като претендира и мораторна лихва в размер на 275,43лв. върху тази сума ; в размер на 1 099,80лв. ,представляващи разликата между получената пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение ,което би получил в периода 02.10.2018год. до 01.07.2019год.

,като претендира и мораторна лихва в размер на 84,32лв. върху тази сума ; в размер на 2 605,50лв. ,представляващи разликата между пенсията за инвалидност ,която следва да получи и трудовото възнаграждение ,което би получил в периода от 01.07.2019год. до 01.10.2021год.Ищеца е претендирал и сумата от 60лв.,която е заплатил за издаване на СМУ № 64/2017год., за което представя фактура и фискален бон към нея,с която сума е намаляло имуществото му и е това е в следствие на трудовата злополука.

С молба от 21.01.2020год. ищецът е уточнил ,че главницата е в размер на 5 820,01лв. и е за периода 25.01.2017год. до 01.10.2021год. като е формирана от : 449,35лв. за периода 25.01.2017год. до 05.10.2017год. ; 1 665,36лв. за периода 06.10.2017год. до 01.10.2018год.; 1 099,80лв. за периода 02.10.2018год. -01.07.2019год. и 2 605,50лв. за периода 02.07.2019год. – 01.10.2021год.Мораторната лихва е в размер на 359,75лв. за периода от 25.01.2017год. до 01.07.2019год. и е формирана : 275 лв. за периода 06.10.2017год. – 01.10.2018год. и 84,32лв. за периода 02.10.2018год.

С протоколно определение от о.с.з. от 27.10.2021год. ,производството по делото е прекратено,на основА.е чл.233 от ГПК , по отношение на претенцията за имуществени вреди за периода 02.03.2020год. до 01.10.2021год.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, с който оспорил исковете.

3

Не е оспорвал съществуването на трудово правоотношение за посочената от ищеца длъжност ,настъпването на трудова злополука на 25.01.2017год.,призната за такава ,както и че трудовото правоотношение е прекратено на 13.10.2017год.Твърдял е че трудовата злополука е настъпила вследствие на неспазване на технологичната дисциплина и инструкциите за безопасна работа от страна на ищеца,както и че е в следствие на падане ,причинено от заболяване на същия .Оспорил е и определения процент трайна нетрудоспособност на ищеца като счита ,че същия е последица и от общото му състояние и съпътстващите му заболяване.Позовал се е и на експертното решение на НЕЛК от 18.04.2019год., съгласно което нетрудоспособността на ищеца е 50 % и е причинена от общо заболяване ,а не от трудова злополука или професионална болест; същото общо заболяване включва захарен диабет тип II,което не е последица от трудовата злополука ,с давност от 2016год ,и което обуславя 30 % от трайната неработоспособност.Счита и че на работодателя не може да се вмени отговорност да обезщети вреда,която се дължи на превишението на неработоспособността ,вън от увреждА.ята ,за които той отговаря ,тъй като превишението произтичало от общо заболяване.Оспорил е и наличието на причинно-следствена връзка между увреждА.ята и трудовата злополука,поради което претенцията за периода 01.07.2019год. до 01.10.2021год. е неоснователна ,предвид че нетрудоспособността е в следствие на общо заболяване ,а не на трудова злополука.Направено е и възражение за съпричиняване от страна на ищеца,както и че на основА.е чл.200,ал.4 от КТ дължимото обезщетение следва да се намали с размера на получените суми по договори за застраховка на работника ,в случая със сумата от 21 627лв.Оспорена е и претенцията за имуществени вреди в размер на 60лв.,с доводи ,че плащането й за СМУ не е в причинно-следствена връзка с отговорността на работодателя,издаването на удостоверението било поискано доброволно от ищеца и не му е било необходимо за реализиране на негови права.С писмения отговор е направено искане съдът да задължи ищеца да представи в оригинал писмените доказателства ,под номера от № 4 до № 14 ,както и от № 16 до № 18 вкл.