Решение № 257 от 22.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. ХАСКОВО, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500339 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .

С Решение № 353 от 23.04.2026 г., постановено по гр.д. № 315/2025 г.

РС Хасково приел за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Б. М. А., ЕГН **********, от ***, съществуването на вземания на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, спрямо него за следните суми: 366 евро за главница, представляваща неизплатена стойност на предоставени ВиК услуги до имот, находящ се на адрес - **, с партиди № ** и № ***, за периода от 15.07.2017г. до 05.08.2024г., и 59.62 евро, представляваща обезщетение за забава върху нея за периода от 13.08.2021г. до 03.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2024г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1193/19.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2451/2024г. по описа на Районен съд - Хасково.

Съдът е осъдил Б. М. А., ЕГН **********, от ***, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК 126004284, със седалище и 1 адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2 сумата от 664.67 евро, от която 626.32 евро, представляваща направени разноски по настоящото дело и 38.35 евро, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2451/2024г. по описа на Районен съд – Хасково.

Недоволен от постановеното решение е останал особеният представител адв. Д. Ф., който обжалва в срок. Твърди,че обжалваното решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Счита,че предявеният иск е недопустим, с оглед непълното и неточно представяне на фактите и обстоятелствата в исковата претенция, а по същество – неоснователен, т.като ищецът не доказал съществуване на вземането.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС Хасково и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявения иск.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. К., пълномощник на въззиваемия „ В и К“ ЕООД гр. Хасково, с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли да бъде потвърдено решението на РС Хасково. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски.

В съдебно заседание особеният представител адв. Ф. поддържа подадената въззивна жалба с писмено становище вх. № 7607/02.07.2026 г.

В съдебно заседание адв. К., пълномощник на въззиваемия, оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа подадения отговор. Поддържа искането за заплащане на разноски във въззивното производство.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 409.02 EUR, направени по делото, пред въззивната инстанция, разноски, от които 204.50 EUR - платено възнаграждание на адвокат съгласно договор от 10.06.2026 г. и 204.52 EUR – възнаграждение за особен представител – 2 платежно нареждане от 18.06.2026 г.

Районен съд Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да бъде прието за установено по отношение на Б. М. А., ЕГН **********, от ***, съществуването на вземания на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, за следните суми: 366 евро за главница, представляваща неизплатена стойност на предоставени ВиК услуги до имот, находящ се на адрес - ***, с партиди № *** и № ***, за периода от 15.07.2017г. до 05.08.2024г., и 59.62 евро, представляваща обезщетение за забава върху нея за периода от 13.08.2021г. до 03.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2024г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №

1193/19.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2451/2024г. по описа на Районен съд - Хасково.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което го уважил. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция.

Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от решаващия съд.

Искът по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск. Издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са връчени на ответника Б. А. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя,че може да предяви иск за вземането си- разпореждане № 3473/11.12.2024 г. Съобщението е получено на 13.01.2025 г. Спазен е срокът по чл.415 ал.1 от ГПК – исковата молба е депозирана в РС Хасково на 07.02.2025 г. В срок са представени и доказателства пред заповедния съд,че искът е предявен. С оглед на това предявеният иск с правно основание е допустим и правилно е разгледан по същество от съда. Изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост на предявения установителен иск са неоснователни. РС Хасково е сезиран с установителен иск по чл.422 от ГПК, който иск е разгледал и се произнесъл по 3 същество. Не се констатира изменение на иска и преминаването от установителен към осъдителен иск, като изложените в тази връзка доводи в жалбата са неоснователни.

Неоснователни са и доводите,че така предявеният иск не е доказан по основание и размер. Както се посочи по-горе съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства в т.ч и заключението на назначената по делото ССЕ и правилно е достигнал до извода за дължимост на претендираните суми. Изразходваната от ответника вода е отчетена, съобразно отчитането на водомера, а за месеците, в които не е бил осигурен достъп до водомера, консумацията е определена служебно, на база средния разход от предходните два редовно отчета на водомера. Начисляването служебно на разход на вода е допустимо, като при следващото отчитане на показанията на водомера количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 353 от 23.04.2026 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 315/2025 г.

ОСЪЖДА Б. М. А., ЕГН **********, от ***, да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление - гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2 сумата от 409.02 EUR, направени по делото, пред въззивната инстанция, разноски Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4