Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 06.04.2026, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Гражданско дело 1354/2025
Вид
Решение № 90
Подписан
06.04.2026
Състав
Боряна Красимирова Иванова Гащарова

Цитирани разпоредби

  • чл. 10, ал. 7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 126 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Ихтиман, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Николета Г. Кузева като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Гражданско дело № 20251840101354 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 126 и сл. от АПК, чр. с чл. 149, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 10, ал. 7 и чл. 14 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на О. А. М. срещу мълчалив отказ за произнасяне по молба с вх. № РД-12-05-69/19.05.2025 г. до Общинска служба земеделие гр. Костенец, с което е поискано постановяване на окончателно решение за възстановяване на ливада с площ от 6,136 дка, идентифицирано по действащата КККР като ПИ ******* в с. Свети Спас, община Долна баня на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ.

В жалбата са изложени твърдения, че преди 33 год. ОСЗ- Костенец е възстановила на Е. С. М., бивш жител на с. *******, с наследник по закон О.

М., ливада от 6 дка, в землището на селото, но не са издали скица за същото.

Твърди се от жалбоподателя, че със заявление с вх. № РД-12-05-69/19.05.2025 г. до ОСЗ- Костенец е направил искане за издаване на окончателно решение и скица, на което искане не е получил отговор.

Изложено е, че процесният имот от 2022 г. попада в регулацията на село Свети Спас и е с адрес: ул. „*******“ № **, идентифицирано по действащата КККР като ПИ ******* и е вписан в общинския поземлен фонд на Община Долна баня.

Първоначално жалбата е била адресирана до Административен съдСофия област, който с определение от 11.09.2025 г. е приел, че делото не му е подсъдно, прекратил е производството пред него и го е изпратил за разглеждане на РС-Ихтиман.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощникадв. Г. С., който поддържа подадената жалба. Аргументира становище, че е налице мълчалив отказ, който следва да бъде отменен. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от пълномощник - юрисконсулт А. Х. - А., който оспорва жалбата. Излага доводи, че административния орган не е бил надлежно сезиран, със заявление по образец в два екземпляра, поради което счита, че не е възникнало задължение да се произнесе по искането на жалбоподателя.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 126 и сл. от АПК, чл. с чл. 149, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 10, ал. 7, вр. с чл. 14 от ЗСПЗЗ.

От прието по делото удостоверение за наследници с изх. № 1053/29.04.2025 г. издадено от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Самоков се установява, че жалбоподателят- О. А. М., е единствен наследник по закон на Е. С. М., починала на ******* г., поради което съдът намира, че жалбата, с която е сезиран изхожда от легитимирана страна и при наличието на правен интерес за жалбоподателя като заявител по преписка, по която не се е произнесъл административният орган.

Съдът счита, че отказът под каквато и да е форма пряко засяга заявителя, поради което не може и не следва да му бъде отречено правото на жалба посредством което осъществява защита на интерес, признат от правото.

От протоколно решение с № 959/1992 г. се установява, че е на наследодателя на жалбоподателя е признато правото на възстановяване на имот с площ 6,000 дка, с начин на трайно ползване ливада, в землището на гр.

Долна баня, общ. Долна баня, местността Бистрица (л. 52-53).

С молба, вх. № РД-12-05-69/19.05.2025 г., е направено искане от жалбоподателя, на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, да бъде издадено решение за окончателно възстановяване на собствеността на наследодателя му, върху ливада от 6136 кв.м., призната за възстановяване от Поземлена комисияКостенец с протокол № 959/01.11.1992 г.(л. 66) По делото не е спорно, че посочената молба е била входирана при ответника.

По делото е приложено и становище от Началника на ОС Земеделие Костенец до Областна дирекция „Земеделие“- София област във връзка с депозираната от жалбоподателя молба. (л. 51)

По делото не е спорно и че по така подадената молба ответната Общинска служба земеделие не се е произнесла.

Изричен или мълчалив отказ на административен орган е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие, и то само когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане – в случая чл. 14 от ЗСПЗЗ задължава общинската комисия по земеделие да се 2 произнесе по направеното искане. Задължението и правомощието на административния орган е нормативно предвидено, т.е. искането за издаване на административния акт е допустимо (в този смисъл решение № 11792 от 20.11.2025 г. по адм. д. № 6963/2025 Г., ІV отд. на ВАС).

По съществото на спора настоящият съдебен състав намира, че при наличие на протоколно решение с № 959/1992 г. за признаване на правото на възстановяване на имот с площ 6,000 дка, с начин на трайно ползване ливада, в землището на гр. Долна баня, общ. Долна баня, Общинската служба по земеделие, в територията на която се намира имотът, е длъжна да приключи процедура и се произнесе с решение по чл. 14 от ЗСПЗЗ- т.е. длъжна е да постанови като краен акт на това административно производство решение. Да се откаже произнасянето по молба за постановяване на решение от ОСЗ, с мотив, че подадената молба не е по образец и в два екземпляра е неоснователно. Зaĸoнът нe пpeдвиждa изпoлзвaнe нa ĸoнĸpeтeн, oдoбpeн фopмyляp нa зaявлeниeтo, c oглeд нa ĸoeтo cлeдвa, чe зa ceзиpaнeтo нa ĸoмпeтeнтната Общинска служба по земеделие би следвало да е дocтaтъчнo вcяĸo пиcмeнo изявлeниe, в ĸoeтo дocтaтъчнo яcнo e oбeĸтивиpaнa вoлятa заявителя да бъде приключено административното производство. След като законодателят не е приел изиcĸвaнe зaявлeниeтo да бъде в конкретна форма, административния орган нe мoжe дa пocтaвя тaĸoвa изиcĸвaнe и нa бaзaтa нa нeизпълнeниeтo мy – дa оставя без разглеждане молбата.

Съобразно предвиденото в ЗСПЗЗ, реституционната процедура приключва с решение на Общинска служба земеделие. Постановеното решение подлежи на обжалване пред съответния районен съд. Всяка правно регламентирана процедура, в т.ч. и реституционната, би следвало да се развива в разумен срок, и да предоставя реална възможност на участващите в нея страни да упражнят правата си.

По така изложените съображения съдът намира, че мълчаливият отказ на Общинска служба земеделие- Костенец да се произнесе по заявлението на наследника на Е. С. М., от 19.05.2025 г., е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне по подадената молба (заявление).

По разноските.

Предвид изхода на спора, жалбоподателят има право на разноски, каквото искане е направил в последното проведено по делото публично съдебно заседание. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който жалбоподателят е платил в брой сумата в размер на 750 евро на пълномощника (л. 33). Представен е и списък на разноските.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Общинска служба земеделие- гр.

Костенец за издаване на решение по молба с вх. № РД-12-05-69/19.05.2025 г. на наследника на Е. С. М., О. А. М., по преписка по заявление № 943/1992 г.

3

ВРЪЩА преписката на Общинска служба земеделие - гр. Костенец за произнасяне по молба с вх. № РД-12-05-69/19.05.2025 г. на наследника на Е. С.

М., О. А. М., по преписка по заявление № 943/1992 г.

ОСЪЖДА Общинска служба земеделие - гр. Костенец, да заплати на О.

А. М., с адрес гр. *******, ул. „ *******“ № **, сумата от 750.00 (седемстотин и петдесет) евро., представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на жалбоподателя.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 4