Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20129 от 06.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1297/2022
Вид
Решение № 20129
Подписан
06.12.2023
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.23 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 20129 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110101297 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ..., ЕИК ..., срещу ..., ЕИК ..., с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 3228,65 лв., от която сума 3213,65 лв., представляващи регресна претенция по застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователна полица „Каско“ № ..., валидна към датата на ПТП, а 15,00 лв., представляващи обичайните ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 12 .01.2022 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че на 27.12.2020 г., на път I- 5 км. 222+000, на влизане в гр.

..., при извършване на маневра „завой надясно“, водачът на лек автомобил „Тойота“, с ДК № ..., губи контрол над управлението на същия и причинява ПТП, като удря движещия се в дясна пътна лента лек автомобил „Шкода“, с ДК № ...- собственост на ..., в резултат на което му причинява имуществени вреди. Към датата на ПТП увреденият автомобил имал валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана по застрахователна полица № .... За процесното ПТП бил изготвен Двустранен констативен протокол от 27.12.2020 г., подписан от участниците в него, в който било отбелязано, че виновен за процесното ПТП е водачът на „Тойота“, с ДК № ..., чиято отговорност била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди на л.а. „Шкода“, с ДК № ..., при 1 ищеца е била заведена Щета № ..., като с платежно нареждане от 05.03.2021 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3213,65 лв. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил.

Поддържа, че във връзка извършените огледи и определяне размера на обезщетението по застрахователната преписка са били направени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция срещу ответното дружество като ответникът е отказал да уважи претенцията с писмо, получено на 17.05.2021 г. от ищеца.

Ищецът е представил писмени доказателства, заявил е и допълнителни относими и допустими доказателствени искания, които са уважени от съда и доказателствата събрани в проведените о.с.з., с участието на страните, в т.ч. е изслушана и съдебна автотехническа експертиза, която е отговорила на посочените в исковата молба въпроси, във връзка с механизма на ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и е определила стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Ищецът е поискал събиране и на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно на К. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ..., ул. ..., тел. ..., водач на увреденото при ПТП, МПС. След възраженията на ответника, ищецът е уточнил механизма при който твърди да е настъпило процесното произшествие, с нарочна молба от 18.08.2022 г. (на л.63 от делото).

Ответникът ..., ЕИК ..., подава отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Тойота“, с рег. № ..., при него. Оспорва ПТП да е настъпило при описания от ищеца механизъм и участници, в т.ч. по изключителна вина на застрахования при него водач на л.а. „Тойота“. Оспорва размера на иска като необосновано завишен. Оспорва водачът на застрахования при него водач да е нарушил правилата, уредени в ЗДвП, респективно оспорва да е налице противоправно деяние от негова страна.

Оспорва приложения по делото двустранен протокол за ПТП. При условията на евентуалност твърди наличие на съпричиняване от страна на водача на автомобил с марка „Шкода“, като твърди нарушаване на правилата за движение установени с разп. на чл.23 от ЗДвП. Също има искане за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на водача на л.а. „Тойота“ при процесното ПТП – Г. И. и поставя допълнителни въпроси към САТЕ.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е 2 разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на ищеца, че следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите; както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/.

На ответника, съответно е възложил да докаже че е погасил дълга, както и въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, в т.ч. да обори презумпцията за вина на водача на л.а. „Тойота“, с рег. № ... или да установи наличието на твърдяното съпричиняване от водача на увредения л.а. „Шкода“, с ДК № ....

С доклада, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на 27.12.2020 г. на влизане в гр. ..., при движение по път І-5 км.222+000, е настъпило ПТП между л.а.

„Шкода“, с ДК № ... с водач К. Д. и К. и л.а. „Тойота“, с рег. № ... , с водач Г. И.. Към същата дата за лек автомобил марка „Шкода“, с ДК № ..., е имало валидна сключена при ищеца имуществена застраховка „Каско“, с покритие по клауза „А“ – Пълно каско, обективирана в застрахователна полица № ..., както и че по образуваната пред него Щета № ... ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3213,65 лв. (по фактурна цена) на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от л.а.

„Шкода“, с ДК № .... Към датата на ПТП няма спор, че за лек автомобил марка „Тойота“, с рег. № ... , при ответното дружество е имало сключена валидна задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до част от възложените в тежест на ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и оспорената вина на водача на „Тойота“, с рег. № ... и твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от водача, на застрахования при ищеца автомобил, съдът приема, че всички останали въведени с ИМ твърдения от ищеца и възложени в негова тежест, посочени и по-горе, са установени от приетите по делото писмени доказателства, поради което не се налага отново тяхното обсъждане и анализ.

О т двустранния констативен протокол за ПТП от 27.12.2020г., и уведомлението за щета от 29.12.2020 г., подадено от водача на застрахования при ищеца автомобил, както и от приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача Г. И., който в района на км.222+000, на път І-5 с посока от гр.Казанлък към гр. ..., при навлизане в дясна крива, след предприета маневра за смяна на лентата от лява в дясна, губи контрол над автомобила, който управлява (л.а.

„Тойота“, с рег. № ... ) като последния поднася и ротира заставайки напречно на пътното платно, вследствие на което настъпва ПТП с движещия се зад него, в дясно, лек автомобил 3

„Шкода Фабия“ с рег. № ..., управляван от К. Д.. Въпреки предприетата спасителна маневра от страна на водача Д., в опит да отклони автомобила си в крайно дясно и заобиколи препречилия пътя му автомобил „Шкода“, траекториите на двете МПС се пресекли и в резултат на произшествието на л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ... са причинени имуществени вреди, представляващи увреждания по преден ляв калник, предна броня и предна лява врата.

Съдът приема за установено противоправното действие на водача на л.а. „Тойота“ - св.И., доколкото същият заявява пред съда, че схемата в ДКП за ПТП от 27.12.2020 г. вярно отразява това, което се е случило, като неговия автомобил е първия, отразен на схемата.

Свидетелят И. споделя още, че пътното платно е било хлъзгаво и колата му поднесла, след което се ударил първо в бетонната преграда отляво, а след това се оттласнал и застанал напречно на пътното платно. Съдът не кредитира показанията на св. И., в частта, в която твърди, че платното за движение е било само от една лента, тъй като вещото лице е установило точното място на произшествието и е категорично, че дори да няма разделителна линия платното за движение на мястото е с достатъчна ширина, позволяваща два автомобила да се движат успоредно един на друг. Независимо от причината за поднасянето на автомобила, управляван от св. И. („Тойотата“), безспорно е, че същия е първа кола, която е поднесла на хлъзгавата настилка, тъй като водачът й не е успял да вземе завоя (десен), при което се завъртял напряко на пътното платно, като препречил част от лентата за движение в дясно, по която се движел другия автомобил. Последният не успял да избегне удара, поради което траекториите на двете МПС се пресекли. И след показанията на св. И., вещото лице продължава да поддържа изводите си, че причина за настъпване на ПТП е поднасянето на автомобила на водача И., който след оттласкване от бетонната преграда е „застанал напречно на пътното платно, като част от него със сигурност е бил в другата лента“. При липса на данни за скоростта на л.а. „Шкода“ и разстоянието на което се е намирал зад л.а. „Тойота“ експертиза не може да определи опасната зона за спиране и дали е било технически възможно, чрез задйстване на спирачната уредба, л.а. „Шкода“ да спре своевремено преди да настъпи контакт с препречващия автомобил („Тойота“). От друга страна, съдът не кредитира показанията на св. И. и във връзка с твърдението му, че другия автомобил го ударил челно, доколкото констатираните щети по л.а. „Шкода“ не кореспондират с подобен механизъм (челен удар). Напротив, установените повреди по л.а.

„Шкода“, основно в лявата предна част на автомобила, свидетелстват именно за опит за избягване на удар чрез свиване в дясно и поемане на удара с лявата предна част на МПС. За твърдението на св. И., че на платното за движение е имало „нещо разлято, много хлъзгаво“ не са събрани други данни и липсват такива доказателства, поради което показанията в тази им част отново звучат изолирано и се дължат на изцяло субективното възприятие на водача на л.а. „Тойота“, чийто автомобил е „поднесъл на пътното платно“. Нито в двустранния протокол, в графа „забележки“, нито в т.12 „обстоятелства“, нито в нарочен протокол, съставен от органите на Пътна полиция от съответната дата, има данни за „нещо разлято“ на платното за движение в участъка на ПТП. Другият водач, в уведомлението за щета, подадено пред ищеца също не е изложил подобни твърдения. Поради тази причина, съдът не споделя извода на ответника, че процесното ПТП се дължи на случайно събитие, а напротив 4 счита, че същото е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. „Тойота“ с рег. № № ..., тъй като същия не се е съобразил с пътните условия и при навлизане в дясна крита и мяна на лентите за движение – от ляво на дясно, губи контрол над автомобила, вследствие на което превозното средство ротирайки се позиционира напречно на пътното платно и траеукторията му на движение се пречиса с тази на л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ....