Решение № 461 от 24.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря И. Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120106608 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на З. Ж. С. против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с която се моли да бъде прогласена нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***/*** г., поради противоречието й със закона и добрите нрави и нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, както и да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото. Твърди се, че на 29.04.2022 г. между ищцата и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № ****, с който на З. С. е бил предоставен кредит в размер на 3000 лв., при годишен лихвен процент от 41.05 %, годишен процент на разходите в размер на 49.72 % и краен срок на издължаване – 30.04.2023 г. Сочи се, че в чл. 4, ал. 3 на процесния договор се съдържа задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение с определени изисквания, посочени в Общите условия, а именно: да предостави гаранция по кредита за сума в размер на 3708 лева със срок на валидност до 01.05.2023 г., а в чл. 6 е предвидена неустойка в размер на 2436 лв. при неизпълнение на горното задължение. Сочи се също така, че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което по отношение на процесния договор за кредит са приложими правилата на ЗПК и разпоредбите на чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП. Изложени са подробни съображения за неравноправност на атакуваните клаузи на договора, за нарушаване на правата на потребителя, за противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Твърди се, че неустойката се явява добавък към възнаградителната лихва и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Ищцата не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, представени са писмени доказателства.

1

Така предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗПК, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен и се иска същият да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Не се оспорва сключването на процесния договор между страните по делото с посочени в исковата молба параметри.

Твърди се обаче, че атакуваните клаузи на договора за потребителски кредит са валидни, като са изложени подробни съображения в тази насока. Сочи се, че неустойката не излиза извън нейните присъщи и основни функции, поради което обвързва валидно страните.

Заявено е възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, но с писмена молба е заявено поддържане на отговора. Не са ангажирани доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а това се установява и от представените писмени доказателства, че между „НЕТКРЕДИТ“ ООД и З. С. е бил сключен процесният договор за потребителски кредит № ****/****г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ответницата кредит в размер на 3 000 лв., който е следвало да бъде върнат в срок до 30.04.2023 г. , на 12 месечни погасителни вноски, съгласно изготвен погасителен план. Договорът е сключен от разстояние и представлява потребителски кредит по смисъла на ЗПК, което е изрично посочено в чл. 1, ал. 3 на същия.

В чл. 4, ал. 3 на договора страните са уговорили, че в срок до края на следващия ден от сключването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия на договора, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 3708 лв. и със срок на валидност до 01.05.2023 г. В чл. 6 на договора е предвидено, че ако кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 в установения срок, той дължи на дружеството неустойка в размер на 2 436 лв., като неустойката се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал.

3 и се дължи за периоди, в които кредитът е бил без осигурена гаранция. Предвидено е също така неустойката да се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен, както и че кредитополучателят не е представил уговореното обезпечение на кредитора – парична гаранция в размер на 3 708 лв.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а в чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП е предвидено, че неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

В настоящия случай, като съобрази текста на сключения договор, съдът намира, че така уговорена, процесната неустойка е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновно неизпълнение, но не на основното му задължение за връщане на получената в заем сума, от което кредиторът несъмнено би претърпял вреди, а на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение – парична гаранция в размер, равняващ се на общо дължимата сума по договора (видно от погасителния план същата възлиза на 3 708 лв.), чието неизпълнение само по себе си не води до настъпване на имуществени вреди за кредитора. По този начин уговаряйки заплащането на неустойка като обезпечение на задължение за предоставяне на друго обезпечение, кредиторът си осигурява 2 допълнителна имуществена облага, над размера на уговорената възнаградителна лихва, като тази допълнотелна облага се дължи независимо дали за кредитора реално са настъпили вреди от неизпълнението на обезпеченото с неустойката задължение. Поради това съдът намира, че процесната клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като така уговорена тя излиза извън основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължи дори при редовно изпълнение от кредитополучателя на задължението му за връщане на заетата сума, още повече, че при редовно погасяване на задължението кредиторът не би имал право да се ползва от паричната гаранция, дължима от кредотополучателя като обезпечение на главното му задължение.

Следва да се посочи също така, че при заплащане на уговорената неустойка предиторът би получил допълнително парична сума, освен главницата и възнаградителната лихва по кредита, и то преди за него да са настъпили каквито и да било вреди, като по този начин се стига до значително, необосновано оскъпяване на кредита и до допълнителна печалба за дружеството. Поради това съдът счита, че процесната неустойка има характера на разход по кредита, който следва да бъде включен ГПР по смисъла на чл. 19 от ЗПК. В случая обаче нито се твърди, нито се доказа неустойката да е включена при изчисляване размера на ГПР, поради което се налага изводът, че неустоечната клауза е уговорена с цел да се заобиколни императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е предвиден максимален размер на ГПР.

В случая не се твърди атакуваната клауза за неустойка по чл. 6, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 3 от договора да е уговорена индивидуално, поради което следва да се приеме, че на осн. чл. 146, вр. чл. 143 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД същата е нищожна. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан и същият следва да бъде уважен.

Предвид основателността на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, които са в размер на 51,30 лв.

(26,23 евро) – платени държавни такси.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, на ищцата е била оказана безплатна адвокатска помощ, поради което на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на представляващия я адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 336 евро с ДДС, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира за неоснователно искането на ответника за определяне на възнаграждение под минимално предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г., тъй като адвокатът на ищцата е изпълнил възложената му от нея работа в пълнота, макар и да не се е явил в открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 6, вр. чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № ****/****г., сключен между З. Ж. С., ЕГН **********, от с. Р***, ул.***, и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С***, рн**, ул. ****, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2 436 лв.

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

С***, р-н **, ул. ****, да заплати на З. Ж. С., ЕГН **********, от с. Р**, ул. ****, сумата от 26,23 евро (двадесет и шест евро и двадесет и три цента), представляваща направените от нея разноски по делото.

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

3

С**, р-н ***, ул. ***, да заплати на адв. Д. В. М. от АК-П**, с адрес на кантората гр. П**, бул. ***, в качеството му на процесуален представител на З. Ж. С., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 336,00 евро (триста тридесет и шест евро) с ДДС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4