Решение № 325 от 25.07.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. ХАСКОВО, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500426 по описа за 2024 година Районен съд- Свиленград е осъдил „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.

9, офис 20, да заплати по сметка на Районен съд - Свиленград сумата от 312,00 лв. държавна такса. „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с адрес на управление гр.

София, ж.к.Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 е осъден да заплати на адвокат А. Д. от САК, с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 1 080 лв. за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв.

Недоволен от решението е останал въззивникът „Фератум България“ ЕООД, който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения във връзка с изводите на първоинстанционния съд относно годишния процент на разходите, като се твърда, че неправилно съдът е приел, че този процент не е посочен в договора, съгласно разпоредбите на ЗПК, както и че не съответства на действителните разходи по кредите. В тази връзка са изложени подробни съображения относно начина, по който следва да се определи годишният процент за разходите, като счита, че клаузата относно този процент не е недействителна. Посочени са доводи относно обстоятелството, че потребителят е можел да обезпечи отпуснатите кредити по различни начини, включително и с поръчителство с избрани от него физически лица, а обстоятелството, че такъв поръчител е бил посочен от кредитодателя, не опорочава клаузата за обезпечаване на кредита. Счита , че не е налице неравноправност на клаузата за обезпечение по смисъла на Закона за защита на потребителите, съответно заобикаляне на закона чрез уговаряне на задължение за обезпечаване връщането на отпуснатите кредитни средства. Претендира от въззивния съд 1 да отмени обжалваното решение на Районен съд – Свиленград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което са отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна З. Г. Н., която чрез пълномощника си оспорва подадената въззивна жалба. Излагат се съображения за нейната неоснователност, както и доводи относно правилността на изводите на първоинстанционния съд. Претендира от въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд - Свиленград. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение и пред първата и пред въззивната инстанция.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда и при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки.

По отношение твърдяната в жалбата неправилност на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда правни изводи. С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира следното:

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства.

Нови доказателства пред въззивната инстанция не са събрани.

Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което изцяло се споделя от състава на въззивния съд.

Производството пред РС - Свиленград е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,вр.чл.26,ал.1 ЗЗД от ищцата З. Г. Н. против ответника "Фератум България" ЕООД - гр. София, ЕИК 200599406.

Ищцата претендира от съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на договор за потребителски кредит № **/05.12.2022 г., сключен на 05.12.20222 г. между З. Г. Н., ЕГН **********, с адрес *** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с адрес на управление гр. София, ж.к.Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, вр. с чл.26,ал.1 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът "Фератум България" ЕООД - гр. София, ЕИК 200599406 е оспорил иска като счита, че процесният договор не страда от заявените от ищцата пороци. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Не се спори по делото и се установява от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства че между страните е сключен в електронна форма договор за потребителски кредит № **/05.12.2022 г. По силата на договора „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с адрес на управление гр. София, ж.к.Младост 2

3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 е предоставя на ищцата З. Г. Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 4000 лв., със срок на погасяване 30.11.2023 г., като ищеца се е задължила да я върне на 12 вноски по погасителен план и при първа вноска 04.01.2023 г. съгласно чл.2 от договора на л.23. Уговорен е лихвен процент в размер на 23% или лихва в размер на 920 лв.- чл.3 от договора. В чл. 4 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 49,11 %, като общия разход по кредита възлиза на 4 920 лв. Съгласно чл.5.3 от приложимите към кредита общи условия, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът, кредитоискателят можел да предложи едно от следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство; б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител - предложеното кредитополучателя и одобрено от кредитодателя физическо лице /л.88/. В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude bank.

Съгласно договора за гаранция (поръчителство) /л.15/ , същият е сключен между Multitude bank p.l.c. и ищцата З. Г. Н., като гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията по кредита, за което е договорена такса, в размер на 3800 лв., разсрочена заедно с месечните вноски по кредита - 12 броя, дата на първо плащане 04.01.2023 г., краен срок - 30.11.2023 г.

Процесният договор е потребителски, като страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Ищцата е физическо лице, която използва заетата сума за свои лични нужди, а ответникът е небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Договорът се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

В чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството - ответник, вследствие на което между ищцата и поръчителя е сключен и договор за гаранция (поръчителство) срещу уговорено възнаграждение в размер на 3800,00 лв. Уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, с което кредита се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

На следващо място сключването и получаването на сумата по кредита е обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Процесният договор за кредит сключен между страните по делото попада под разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в които изчерпателно се посочва какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22, вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на 3 същия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Липсата на ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/ не дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.В договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихва в размер на 920 лв., при лихвен процент от 23%, не става ясно как е формиран ГПР от 49,11 %. Това се равнява на липса на посочен ГПР. Отделно от това не е ясно какъв е реалният ГПР, което възпрепятства съдът да провери дали реално не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ако в ГПР се включи възнаграждението за поръчителство,което е в размер повече от половината от стойността на кредита или в процентно отношение към 55%, размерът би надхвърлил максимално определения праг на ГПР от 50% - посочен в договора ГПР от 49,11% с прибавени около 55% се явява стойност повече от 100%.

С оглед изложеното следва да се приеме, че посоченият ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя не отговаря на императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, съгласно която разпоредба на потребителя следва да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи,а съгласно чл. 22 ЗПК нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил дължимата цена по договора запоръчителство в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни. Съдът намира, че посредством сключването на договор за поръчителство се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия.

Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/24a3d7f1-063d-42ec-9cde-9f310a578808