Решение № 2495 от 20.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2495 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330112807 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Стройрент“ ЕООД, ЕИК 131550089, против „Комсо“ ООД, ЕИК 115580058, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1155,18 лева – договорна неустойка за забава за периода 02.10.2024 год. – 28.04.2025 год., дължима на основание чл. 19, т. 4 от Договор за наем на строително оборудване № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от 2852 лева за периода от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.0.2024 год. до 13.06.2025 год., за която сума е издадена Заповед за изпъление на парично задължение № 3779 от 06.05.2025 год. по ч.гр.дело 7800/2025 год. по описа на РС Пловдив.

В исковата молба се твърди, че на ***, в гр. Пловдив, между страните е сключен Договор за наем № *** По силата на този договор, дружеството ищец, като наемодател, отдало строително оборудване на Комсо ООД, в качеството му на наемател. Договорът уреждал общите условия, при които се извършвало наемането на съответното оборудване. В чл. 5, т. 1 от договора било уговорено, че наемателят се задължава да заплаща наемната цена в срок от пет дни от издаване на всяка фактура, а в чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а“ било установено, че ако след изтичане на наемния срок ползването на оборудването продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок. В чл. 2, ал. 1 от Договора било уговорено, че наемателят заплаща наемна цена, посочена в съответното допълнително споразумение и/или в издадената фактура, а в ал. 2 на същия 1 член изрично се уговаряло, че при липса на подписано допълнително споразумение за оборудване, което е предадено на наемателя, се считало, че договорът за наем за това оборудване е сключен при наемна цена, срок и начин на плащане, отразени в приемо-предавателния протокол или издадената/ите от наемодателя фактура/и. На 22.07.2021 г. ищецът отдал на ответника следното оборудване: вишка телескопична 15 м, дизел, самоходна, JLG450AJ. За наемния период, от 22.07.2024 год. до 11.10.2024 год., в който оборудването се е ползвало от наемателя били издадени общо четири броя фактури, обективиращи задължения за наем и извършена услуга по транспорт на горепосоченото оборудване до датата на прибирането му, като две от фактурите останали незаплатени, а именно: фактура № ********** от 27.09.2024 год. на обща стойност 2736 лева, по която била платена сумата от 1000 лева, като останала дължима сумата от 1736 лева и фактура № *** от 11.10.2024 год. на стойност 1116 лева., която не е заплатена или общо ответникът дължи сумата от 2852 лв. На ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 35/31.01.2025 г. След изпращане на поканата, на 04.02.2025 год. било получено плащане от длъжника в размер на 1003,20 лв., за погасяване на посочената в поканата фактура № ***, а на 05.02.2025 год. били платени 1000 лева по процесната фактура № **********/27.09.2024 год. Излагат се твърдения, че съгласно чл. 19, т. 4 от договора при забава в плащането по договора, наемателят дължал неустойка в размер на 0.2% (нула цяло и две десети) процента върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане на задълженията, поради което и ответникът дължал на ищеца и договорна неустойка за забава на плащанията в размер на 1155.18 лева за периода от падежа на задълженията (определен съгласно чл. 5, т. 1 от договора за наем и посочен във всяка фактура), изчислена, както следва: върху сумата от 1736 лева, дължима по фактура № ********** от 27.09.2024 год. за периода 02.10.2024 год. – 28.04.2025 год., за 208 дни забава, се дължала неустойка в размер от 722,18 лева и върху сумата от 1116 лева, дължима по фактура № *** от 11.10.2024 год., за периода 16.10.2024 год – 28.04.2025 год., за 194 дни забава, се дължала неустойка в размер на 433,01 лева или върху сумата от 2852 лв. за периода 02.10.2024 год. – 28.04.2025 год., се дължала неустойка в размер на сумата от общо 1155,18 лв.

Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило договорните си задължения, като е предоставило на ответника уговореното оборудване, което от своя страна, не е изпълнило задължението си да заплати наемната цена и цената за предоставените транспортни услуги на обща стойност 2852 лева.

Предвид това, за събиране на дължимите суми било образувано ч. гр. д. № 7800/2025 г. по описа на РС Пловдив, по което била издадена заповед № 3779 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.05.2025 г., срещу която и в срока по чл. 414 ГПК постъпило възражение. След дадени указания от съда и в срока по чл. 415 ГПК ищецът предявявя настоящия установителен иск. След подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ответникът платил сумата от 2852 лева - на 13.06.2025 год. Предвид изложеното се предявява иск за заплащане на сумата от 1155,18 лева – договорна неустойка за забава за 2 периода 02.10.2024 год. – 28.04.2025 год., дължима на основание чл. 19, т. 4 от Договор за наем на строително оборудване № ***, както и законната лихва върху главницата за периода, считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2025 год. до датата на извършеното плащане – 13.06.2025 год.

Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 7800/2025 год. по описа на Районен съд Пловдив, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед. В указания от съда едномесечен срок по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е предявен настоящия иск. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение е издадена за сумата от 2852 лева – главница, дължима по договор за наем на оборудване от ***, сключен между страните, ведно със следващата се законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.04.2025 год. до окончателното плащане и сумата от 1155.18 лева – договорна неустойка.

Следва да се отбележи, че в настоящото производство се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца единствено сумата от 1155.18 лева – договорна неустойка и законна лихва върху главницата от 2852 лева за периода от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.04.2025 год. до датата на извършеното плащане на главницата – 13.06.2025 год.

Съобразно нормата на чл. 92, ал.1, изр.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на обезпечението и служи за обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора

Предвид горното, за да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД ищецът следва да установи наличието на облигаторно отношение, че е изправната страна, че е налице валидна уговорка за заплащане на неустойка, настъпването на условията за нейното заплащане, падеж и нейния размер.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, като при тяхното установяване, следва да докаже, че е погасил задълженията си.

Видно от представения по делото договор за наем № *** /л.9,10/ между страните е възникнало облигаторно правоотношение, по силата на което ищецът, като наемодател се е задължи да предоставя за временно и възмездно ползване на ответника за срок от пет години на строително оборудване, срещу което ответното дружество като наемател се е задължило да плаща наемната цена, в срок от пет дни от датата на издаване на всяка фактура, да върне оборудването след прекратяване на договора, да го върне в добро техническо 3 състояние и други изрично изброени в чл. 5, от т.1 до т.12 от договора.

В чл.19, т.4 от раздел VІ „Отговорност и неустойка“ на договора между страните е договорено заплащането на неустойка от страна на наемателя при забава на плащането на наемната цена в размер на 0.2% върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане на задълженията по договора, като размерът на неустойката не може да надхвърля 150% от стойността на неплатената сума.

Видно от представения по делото приемо - предавателен протокол /л.11/, на 22.07.2024 г. ищецът е отдал под наем на ответника следното оборудване: вишка марка JLG, модел 450AJ. За наемната цена на отдадената под наем вещ от ищеца са издадени четири броя фактури от дати съответно 19.07.2024 год., 29.08.2024 год., 27.09.2024 год. и 11.10.2024 год. Падежът на плащането на фактурата, издадена на 27.09.2024 год., съобразно чл. 5, ал.1, т.1 от договора е дата 02.10.2025 год., а на фактурата, издадена на 11.10.2024 год. – дата 16.10.2024 год., които дати са посочени и съответните фактури.

Видно от представена кореспонденция по електронна поща /л.16,17/, не оспорена от ответната страна, на 31.01.2025 год. до ответното дружество е отправена покана за заплащане, в тридневен срок от получаването, на сумата от общо 4855.20 лева, представляваща сбор от сумите по фактури от 29.08.2024 год., 27.09.2024 год. и 11.10.2024 год. В поканата ответника е предупреден и че при неплащане на посочената сума ищеца ще претендира и дължимата договорна неустойка за забава.

За сумата от общо 2852 лева, представляваща сбор от част от дължимата сума, обективирана във фактура от 27.09.2024 год. – 1736 лева, и сумата във фактура от 11.10.2024 год. – 1116 лева, и за следващата се законна лихва върху нея, както и за сумата от 1155.18 лева – договорна неустойка по депозирано от ищеца заявление до РС Пловдив е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7800/2025 год. по описа на Районен съд Пловдив.

Не е спорно между страните, че на 13.06.2025 год. от ответната страна в полза на ищеца е заплатена сумата за главница от 2852 лева, предмет на заповедта за изпълнение на парично заявление, представляваща сбор от неизплатен остатък от 1736 лева по фактура ********** от 27.09.2024 год. и сумата от 1116 лева, за която е издадена фактура *** от 11.10.2024 год.

Извършеното плащане от ответната страна представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, поради което въпреки че е депозирано възражение за недължимостта му, съдът приема, че посредством последващото – на 13.06.2025 год., плащане на главницата, ответникът признава своя дълг. От ответника обаче не е заплатена следващата се законна лихва върху главницата от 2852 лева, която е законна последица нейната дължимост. Ето защо, съдът намира за установено, че на ищеца се дължи законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.

410 ГПК в съда – 29.04.2025 год. до датата на извършеното плащане – 13.06.2025 год., която сума, изчислена служебно от съда посредством интернет сайта calculator.bg възлиза на 47.19 лева. Така, предявената искова 4 претенция по чл. 422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД следва да се уважи.

Спорен между страните е въпросът дали ответникът дължи претендираната с исковата претенция сума от 1155.18 лева – договорна неустойка за периода 02.10.2024 год. до 29.04.2025 год. От ответника, макар и след срока по отговор по чл. 131 ГПК срещу дължимостта на сумата са релевирани възражения за противоречие на договорната клауза, с която е уговорена неустойката за забава с добрите нрави. За нищожност на договор, респ. отделните негови клаузи, поради противоречие с добрите нрави, съдът следи служебно.