Решение № 1761 от 16.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1761 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330101155 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, против П. С. Й., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ..... от 29.10.2022 г., по силата на който на ответника била предоставена сума в размер на 5000 лева, при уговорен ГЛП – 41.00 % и ГПР – 48.89 %, с общо задължение по кредита сума в размер на 8765.02 лева.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора, ответникът следвало да заплати договорно възнаграждение, като страните се споразумели същото да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план.

Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия кредитополучателят дължал заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 2000 лева и „Флекси“ в размер на 2500 лева. Задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в общ размер на 13265.02 лева, която сума ответникът следвало да върне за срок от 36 месеца.

Твърди се, че на ответника била предоставена своевременно информация за параметрите на договора, както и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, за да може клиентът да прецени доколко предлаганият договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние. Били направени разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който ищцовото дружество предлага.

Сочи се, че съгласно параметрите на договора и чл. 15 от Общите условия, клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, в който случай за него възниква задължение да заплати дължимото за избрана услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от погасителната вноска. Твърди се, че този избор е на клиента, като закупуването на 1 допълнителните услуги не е задължително условие за сключването на договора.

Ищецът поддържа, че страните са постигнали съгласие да сключат договор за кредит, като ответникът е пожелал закупуването на услугите „Фаст“ и Флекси“ и е поел задължение да заплати определеното възнаграждение за тяхното предоставяне.

Във връзка със закупената услуга „Фаст“ ответникът получил приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, като представителите на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове. Твърди се, че посочената услуга е използвана от ответника.

Във връзка със закупената услуга „Флекси“ била предоставена възможност на ответника за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, както и възможност за смяна на падежната дата на вноските, но същият не се възползвал.

Твърди се, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, като по процесния договор били направени плащания от ответника на сума в общ размер на 1918.21 лева. С извършените плащания били погасени част от задълженията по договора, вкл. лихви за забава по кредита на основание т. 12.1 от Общите условия и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно чл. 17.4 от Общите условия.

Поради неизпълнение на поетите договорни задължения – поради просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, на основание чл. 12.3 от Общите условия към договора, договорът се прекратявал, а задълженията по него, обявени за предсрочно изискуеми на 05.06.2024 г., за което на длъжника било изпратено Уведомително писмо.

Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16605/2024 г. по описа на РС – Пловдив, за сумата от 3081.79 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ..... от 29.10.2022 г. С разпореждане, обективирано в същата заповед за изпълнение, било отхвърлено заявлението за присъждане на сумите, претендирани в настоящото производство с предявените на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал.

1, т. 3 ГПК осъдителни искове.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1521.04 лева – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ......от 29.10.2022 г.; сумата от 1906.46 лева - възнаградителна лихва за периода 05.06.2023 г. – 05.06.2024 г.; сумата от 1722.20 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; сумата от 2152.80 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; сумата от 601.18 лева – обезщетение за забава за периода от 06.12.2022 г. – 05.06.2024 г.; сумата от 446.83 лева – обезщетение за забава за периода от 05.06.2024 г. – 26.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.01.2025 г. Претендират се разноски.

Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника П. С. Й. не е постъпил писмен отговор.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 16605/2024 г. по описа на ПРС, ХХІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 9749/19.11.2024 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 3081.79 лева – главница по договор за потребителски кредит № ...... от 29.10.2022 г., ведно с Анекс № 1 от 03.03.2023 г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането, както и за разноски. С влязло в законна сила, разпореждане, инкорпорирано в заповедта, е отхвърлено заявлението за присъждане на всички останали суми - разликата над присъдената до претендираната 2 главница от 4602.83 лева; за сумата от 1906.46 – договорна лихва; за възнагражденията за допълнителни услуги фаст и флекси – 1722.20 лева и 2152.80 лева; за лихви за забава – 601.18 лева и 446.83 лева.

Относно сумите, за които е отхвърлено заявлението, са предявени осъдителни искове.

Предвид изложеното, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от посочената дата, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, че е настъпил падежът на вземането; наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по размер; наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаградителна лихва и нейния размер, наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаграждение за услуга „Фаст“ и възнаграждение за услуга „Флекси“, както и техният размер, както и фактически извършване на действията, за които е предвидена дължимост на посочените възнаграждения. По отношение на претендираното обезщетение за забава, ищецът следва да установи факта на изпадане в забава на ответника, както и размера на претенцията.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски кредит № ..... от 29.10.2022 г., /л.8-9/, се установява, че между страните е подписан Договора, по което предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 5000 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.89 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 36 месечни погасителни вноски в размер 243.48 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 8765.02 лева. Било е уговорено и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 2000 лева и „Флекси“ на стойност 2500 лева, като сумата за допълнителни услуги, е разсрочена на равни части, по 125 лева към всяка вноска. Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 13265.02 лева, по 368.48 лева всяка вноска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с искове като процесните, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 3

115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора в кръга на описаните, за които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.89 %, а възнаградителната лихва – 41.00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 7 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.