Акт от 23.10.2019, съд

Р Е Ш Е Н И Е №

......... гр.Никопол, 23.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН

СЪД в открито заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА при секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 248 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В Никополския районен съд е постъпила искова молба от В.А.И., ЕГН:********** ***, чрез адв.В.В. - ПлАК срещу Главна дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ МВР с адрес в ***.

В исковата молба ищецът твърди, че в периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г. е работил на длъжност „водач на специален автомобил“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Никопол при Областна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен. Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърден график и протоколи при режим на труд на нощна смяна от 22.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

Твърди, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, като редът за организация и разпределяне на работното време за неговото отчитане, компенсиране на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители се определяли с Наредба на Министъра на вътрешните работи. Допълва, че в процесния период действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. (обн.ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.), като в нея от ищеца се сочи, че липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Сочи още, че такъв алгоритъм бил предвиден в Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но в размер от 0.143, като този коефициент отпаднал след приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. Сочи, че с посочения коефициент се получавали чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което според ищеца било идентично с прилагането на коефициент 1.143 при спазване на формула за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.

Сочи още, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове работа се превръщали в дневни с коефициент 1.143, който бил равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, установено за по дневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За периода от 15.05.2016г. до

31.03.2019г. ищеца твърди, че е положил нощни дежурства, а именно през 2016г. за месеците от май до декември включително общо в размер на 440 часа; от януари до декември 2017г. общо в размер на 616 часа; от януари до декември 2018г. общо в размер на 624 часа и от януари до март

2019г. общо в размер на 127 часа, като за изброените периоди и години сумарния брой часове бил 1807 часа нощен труд.

Ищецът твърди, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече било регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд нямало нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. Твърди, че в неговия случай за посочения период от 15.05.2016г. до 31.03.2019г., в който е положил общо 1807 часа нощен труд, след преизчисляване с коефициента 1.143, полученият извънреден труд бил в размер на 258 часа, който трябвало да му бъде заплатен допълнително. В тази връзка сочи, че съобразно заплатата му, часовата ставка била в размер на 8.04 лв. или не му била заплатена сумата в размер на 2074.32 лв.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение с което осъди ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ да му заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сума в размер на 2121.93 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В отговора по чл.131 от ГПК ответника сочи, че не възразява по допустимостта на иска. Счита, че той е допустим, предявен е в законово установения срок и от лице, което има това право. Сочи, че не е спорно, че през посочения от ищеца период същия е бил служебно правоотношение с ответника ГДПБЗН – МВР, което възникнало на основание ЗМВР и същият е заемал длъжността водач на специален автомобил I степен и пожарникар в РСПБЗН – Никопол към РДПБЗН –Плевен при ГДПБЗН – МВР.

По отношение основателността на иска сочи, че оспорва предявените искове както по основание, така и по размер, като неоснователни и недоказани.

Относно претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножение с коефициент и заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд, като извънреден такъв за периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г., изтъква на първо, че ищеца претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд положен от него през посочения период в размер на 258 часа, които часове били получени при умножаване на общия брой изработени по график часове с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата. Сочи, че ответника, за да обоснове претенцията си се позовава на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като съгласно цитираната разпоредба при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Освен това според ответника от ищеца се излагали аргументи, че липсва изрична норма за трансформиране на положения от служителите в МВР нощен труд в дневен, което според ищеца представлявало празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън работното време, режима на дежурствата на държавните служители в МВР. Допълва се от ответника, че според ищеца поради липсата на специална уредба, касаеща служителите в МВР следвало субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.

В тази връзка от ответника се сочат аргументи, че претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работници и служители по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на параграф 1, т.2 от ДР на КТ, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ (чл.2, ал.2 от НСОРЗ). Ответника сочи, че в случая ищеца е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Допълва, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и нощен труд, а именно нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа по чл.136, ал.3 от КТ, а на работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7 часа по чл.140, ал.1, изр.2 от КТ. Допълва, че съгласно специалния ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица по чл.187, ал.1 от ЗМВР. Сочи, че съгласно ал.3 на същия член, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно осем часа за всеки 24 – часов период, от което следва според ответника, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

По отношение преизчисляването на часовете от ответника се сочи, че часовете нощен труд преизчислени към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, според ответника би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законова норма, в случая чл.187, ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната осемчасова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени.

Допълва, че периода, за който ищеца търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с посочения коефициент и за посочения в ИМ период от време, следва да се има предвид, че в него са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда, организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режим на дежурството, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР.

На първо място се сочи Наредба

№8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режим на дежурството, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР - обн. ДВ, бр.40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г. и отм. с Решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по Адм.дело №5450/2016г., обн. 29.07.2016г. в ДВ бр.59) и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за реда за организация и разпределяне на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режим на дежурството, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР.

От ответника се сочи, че в чл.3, ал.3 и на двете посочени наредби било регламентирано, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което според ответника съответствало на регламентацията на този въпрос в чл.187, ал.3 от ЗМВР. По отношение на същия чл.187, ал.3 от ЗМВР от ответника се сочи, че законодателят определил продължителност на нощния труд от осем часа, поради което била налице специфична законова разпоредба различна от общата, като за държавните служители, на които служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищеца, когато положения нощен труд е в рамките на осемчасова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №8121з-791/28.10.2014г. (приложена по делото) на Министъра на вътрешните работи по 0.25лв. на час. Ето защо от ответника се излагат доводи, че не е необходимо трансформиране на часове положен нощен труд в дневен. Допълва се, че за периода от около девет месеца, който е извън процесния период, за който претендира ищеца действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г., съгласно която се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневен и което било в несъответствие със ЗМВР, като този погрешен подход бил поправен с Наредба №8121з-592/25.05.2015г., а впоследствие същия подход бил възприет и при създаването на действащата към настоящия момент Наредба №8121з-776/29.07.2016г.

По отношение искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв от ответника се сочи, че тази претенция на ищеца също е неоснователна. Сочи, че в чл.176 от ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълва, че в чл.178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на служителите, като сред тях в т.3 е и възнаграждението за извънреден труд. Излагат се от ответника аргументи, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд, като правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.179, ал.1 от ЗМВР. Сочи, че в ал.2 на същия член е посочено, че размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размера на допълнителните възнаграждение за извънреден труд е определен в чл.187, ал.6 от ЗМВР. Сочи се, че в ал.5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредния труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца – служители работещи на смени се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличения върху основното месечно възнаграждение. Според ответника, по този начин ясно е разграничен извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд в заповед на Министъра на вътрешните работи, а именно №8121з-791/28.10.2014г. Допълва се, че в т.1 на заповедта е посочено, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 часа и 06.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв.