Решение № 260187 от 17.05.2021, Районен съд - Казанлък

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. K.-

17.05.2021г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Казанлъшкият районен съд наказателна колегия, трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година в съдебния състав;

Председател ; Тодор Тодоров

При секретаря Мария Стоянова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 186/21г. по описа на Казанлъшкия РС за 2021-ва година и за да се произнесе взе предвид следното ;

М О

Т И В

И ;

Обжалвано е наказателно постановление № 20-0284-002877 от 05.01.2021г. на ВПД Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ K. с което са наложени административни наказания.

Недоволен от това останал жалб. С.Д.Г. който го обжалва пред съда. Мотивира жалбата си ,че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и във противоречие със материалния закон.

Редовно призован не се явява. Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно .

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител .Изпращат писмено становище с което отхвърлят жалбата и молят съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства – показания на свидетели, писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното ;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 от ЗАНН поради което се явява допустима.

Разгледана по същество се явява частично основателна .

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление АНО е приел и посочил,че на 15.12.2020г. в 17.20ч. в гр. K. на бул. “ K.A.Б. „ до номер 40 в посока изток - запад нар. С.Г. е управлявал собствения си лек автомобил „Ф.Д.“ с рег. № **** като на еднопосочен двулентов път движейки се в дясната лента отклонявайки се в ляво не се убедил,че в момента покрай него минава л.а. „Ф.Ф.“ с рег. № **** с водач Д.Б.Г. и го блъска.Настъпва ПТП.

Не изпълнява задълженията си като участник в ПТП и го напуска, установен в 20.34ч. в дома си.Издаден протокол за ПТП бл. № 1760347/15.12.20г..Деянието не е маловажно с което е извършил ;

1.Предприемайки маневра създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях. ПТП, с което виновно е нарушил чл.25 ал.1 от ЗДП.

2.При наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска,не уведомява службата за контрол както и не изпълнява указанията и с което виновно е нарушил чл.123 ал.1 т.3 от ЗДП.

На основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП

, АНО наложил административно наказание глоба в размер от 200 лв., и на основание чл.75 ал.1 т.5 от ЗДП наложил административно наказание глоба в размер от40 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от един месец.

От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства- показанията на св.Г., Д. и Г. и от писмените доказателства- протокол за ПТП , писмо с приложен снимков материал, се установява,че на приетата дата ,място и час от АНО е настъпило леко ПТП между автомобила управляван от жалб. Г. и св. Г. , но жалб. отказал да подпише двустранния протокол за ПТП след което си тръгнал.

Св.

Г. подал сигнал на тел.112 и в следствие подадения сигнал по-късно св. Г. полицейски служител извършил проверка при която констатирал настъпилото ПТП и причинените от него щети след което съставил протокол за ПТП и АУАН. Направил и снимки със служебен таблет.

Предвид на това съдът приема,че на 16.12.20г. жалб. Г. при управление на лек автомобил „Ф.Д.“ с рег. № **** като участник в ПТП не е изпълнил задълженията си от което прави следните изводи;

1.Жалб. със действия е осъществил деяние.

2.Това деяние е противоправно тъй като е в нарушение на разпоредбата чл. 123 ал.1 т.3 б.В от ЗДП.

3.С нормите на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП от ЗДП деянието е обявено за наказуемо.

4.Деянието са извършено с форма на вина пряк умисъл.Жалб. е съзнавал обществено опасния им характер / съзнавал е,че е настъпило ПТП макар и със минимални щети/, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици от тях и е искал настъпването им/ въпреки,че е съзнавал обективните признаци от значение за състава на нарушението е продължил движението си/.

Изложеното дава основание на съдът да счита,че жалб. Г. с действията си е извършил административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН с които от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДП поради което не приема възраженията му изложени в жалбата му против наказателното постановление, и поддържани от пълномощника му в съдебното заседание,че не е извършил административно нарушение.

Съдът не дава вяра на показанията на св. С. Г. син на жалб. в които той твърди,че не имало следи по автомобила който е управлявал жалб. от настъпилото леко ПТП тъй като те се опровергават от посочените по-горе гласни и писмени доказателствени средства.

Основание за това съдът намира в следното ;

От показанията на св. Г. – „ …По неговия автомобил имаше щети и синя боя от форда.За да бъда по-убедителен и дали това са следите от форда, взех рулетка и съпоставих нужната височина на двата автомобила като щетите отговаряха….Съставих протокол за ПТП …. Там записах констатираните охлузвания.Имаше снимки направени със служебния таблет….“.

От показанията на св.Г. – „ ….Щетите ми са предната броня и преден десен калник, и охлузени и леко деформирани“.

От показанията на св.Д. „…Автомобила на Г. беше ожулен от лявата страна…За другия автомобил от дясно и отпред…

Като нарушена законова разпоредба АНО е приел чл.25 ал.1 от ЗДП.

Разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДП гласи - ‘Водач на пътно превозно средство който ще предприема каквато и да е маневра……. в частност да премине в друга пътна лента… трябва да се убеди,че няма да създаде опасност за участниците в движението…. които минават покрай него….’

В § 6 т. 2 от ДР на ЗДП е дадено легално определение за пътна лента и според което – ‘ пътната лента е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго’.

От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства- показанията на св. Г. и Г. и от протокол за ПТП, а също така и от обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се установява,че жалб. е управлявал МПС по двулентов път с еднопосочно движение.

От показанията на св. Г. – актосъставител и от схемата съставена в протокол за ПТП с бл. №

1760347 се установява,че жалб. Г. е предприел маневра навлизане в съседна пътна лента при която е ударил със предния си ляв калник в дясната част на автомобил управляван от св.Г. който е бил в тази лента.

Този извод се подкрепя и от изпратения снимков материал от АНО.

Разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДП гласи – ‘при извършването на маневра която е свързана със навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента водачът е длъжен да пропусне ППС които се движат по нея.’ Предвид на това съдът счита, че нарушението което е било извършено е следвало да бъде квалифицирано по чл.25 ал.2 от ЗДП а не по чл.25 ал.1 от ЗДП .

Като не е квалифицирал деянието по чл.25 ал.2 от ЗДП е допуснал нарушение на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, поради което в тази му част наказателното постановление следва да се отмени като неправилно.

От извършената от съда служебно проверка за законосъобразност не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила В съответствие с нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, АНО е посочил дата и мястото на извършване на нарушението- / 15.12.20г. гр.K. бул.“ Княз Ал.Батенберг до № 40“,как е било извършено / при управление на конкретно посочено МПС/, кой е извършителя-/ жалб.

Г./, и др. поради което съдът счита,че са посочени всички обективни и субективни признаци от значение на състава на нарушението.

Съобразно с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, АНО е посочил както нарушената правна норма, така и тази въз основа на която е наложено административното наказание.

Административното наказание е определено по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е към предвидения в закона минимален размер поради което няма основание за неговото намаляване.

Съдът не приема възражението на пълномощника на жалб.,че

АНО е следвало да приложи основанията на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В

ЗАНН няма легална дефиниция за понятието маловажен случай а и разпоредбата на чл.85 от ЗАНН не препраща към

НК.Понятието ‘маловажен случай’ на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН поради което следва да се направи отграничение на маловажните случаи на административно нарушение от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН.

Съобразно тълкувателно решение № 1/07г. на ОСНК на

ВКС преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол.

За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Установената фактическа обстановка, с нищо не се отличава от типичните такива случаи.