Решение № 1337 от 27.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1337 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.

Асен Воденичаров при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Г. Въззивно гражданско дело № 20231000500513 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивни жалби, подадени от страните в производството - ЗД „Бул Инс“ АД и Г. Н. Д.. Обжалва се решение № 3316 от 18.11.2022 г., постановено по гр.д. № 2492/2022 г. по описа на СГС, ГО, 26-ти състав, с което на основание чл.432, ал.1 от КЗ, е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, да заплати на Г. Н. Д., сумата от 100 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, реализирано на 20.01.2021 г., ведно с лихвата за забава от 22.03.2021 г. до окончателното плащане., както и сумата от 370.71 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно с лихва за забава от 22.03.2021 г. до окончателното плащане. За разликата до пълно предявените размери от 300 000 лева претенция за обезвреда на неимуществени вреди и до сумата от 608.02 лева – претенция за обезвреда на имуществени вреди (разходи за лечение), исковете са отхвърлени като неоснователен.

Въззивничката – ищца обжалва решението в неговата отхвърлителна част. В жалбата утвърждава, че неправилно първоинстанционният съд е 1 определил занижен размер на обезщетение за неимуществени вреди. Счета, че не са отчетени конкретните увреждания и остатъчните явления – оперативен белег по външната страна на дясната тазобедрена става с дължина 12 см., ограничение на движението на дясната тазобедрена става, водещо до 50% дефицит, удължаване на долния десен крайник с 1.5 см., двустранно намаляване на слуха вследствие от травма при процесното ПТП, независимо от предхождащата диагноза „отосклероза“; остатъчна лекостепенна увреда на левия лицев нерв. Набляга, че тя все още не се е възстановила от получената черепна травма. Изпитва замайване, периодично главоболие, смущения в паметта, причерняване пред очите, честа умора. Нуждае се от слухов апарат.

Получава често схващане на лявата лицева половина, както и сълзене на лявото око при хранене; има промяна на вкуса и обонянието. Поддържа, че обезщетение в размер на 300 000 лева ще е справедлив еквивалент на описаните неимуществени вреди. Моли решението да бъде отменено и в частта, в която исковата претенция за имуществени вреди е отхвърлена до пълния предявен размер.

Ответното застрахователно дружество е обжалвало решението в частта, в която са уважени исковете с довод, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Съдът е следвало да отчете доказаните, а не заявените болки и страдания, възрастта на пострадалата, социалната й ангажираност и заетост и социално-икономическата обстановка в страната, както и обстоятелството, че намаляването на слуха на пострадалата не е в резултат от процесното ПТП, а е във връзка с хронично заболяване на ищцата сдавност. Иска отмяна на решението в осъдителната част.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствената жалба и оспорва тази на противника си.

САС установи, че е сезиран с допустими жалби, с които се атакува валидно и допустимо съдебно решение. На проверка подлежи правилността на обжалвания акт според доводите за неправилност, съдържащи се във въззивните жалби.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателсства и проверката следва да се осъществи в рамките на вече приобщените по делото доказателства.

2

Въз основа доводите на страните и очертания предмет на проверката, САС прави следните изводи:

Пред СГС са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Г. Н. Д. , против ЗД „Бул Инс“ АД ,за присъждане на обезщетения за вреди, които са в пряка причинна връзка с ПТП, реализирано на 20.01.2021 г., предизвикано от водач, чиято отговорност за деликт е застрахована при ответника.

Страните не спорят относно механизма на произшествието и настъпилите в резултат на него неимуществени вреди при ищцата, а именно, че:

На 20.01.2021 г., около 08:10 ч. в гр.София, при движение по бул.“Кап.

Димитър Списаревски“, в посока от бул.“Брюксел“ към ул.“Илия Бешков“, в района на кръстовището с ул. “5048-ма“, автомобил „Мицубиши“, модел “Спейс Рънър“, с ДК № ********, управляван от А. Л. Б., са нарушени правилата за движение, нормирани от чл.119, ал.1 ЗДвП, като водачът не е пропуснал стъпилата на пешеходната пътека пресичаща пешеходка Д., като дори не е намалил скоростта на движение.

От приетите по делото експертизи и писмени доказателства е видно, че ищцата Г. Д. е получела следните увреждания: с чупване на дясната бедрена кост, в областта на шийката, двустранно счупване на кръстната кост, счупване на горно и долно рамо на срамната кост, счупване на десния ацетабулум /главулечна ямка/, разкъсване на ляв външен слухов проход, оторея, контузия и разкьсно-контузна рана в лявата теменно-тилна област на главата, линейна фрактура на лява теменна и слепоочна кост на свода на черепа, фрактура на черепната основа в областта на средна черепна ямка, фрактура на скалистата част (парс петроза) на лявата слепоочна кост, фрактура на лявата част на клиновидната кост, фрактура на пазухата на клиновидната кост с кръвоизлив (хемосинус), травматичен кръвоизлив под паяжовидната мозъчна обвивка (субарахноидна хеморагия, САХ) и мозъчна контузия париетално ляво, темпорално дясно и двустранно челно с мозъчен оток.

С Експертно решение на ТЕЛК №2329/24.06.2021 г. на Д. е определена 62% трайно намалена работоспособност за срок от една година до 01.06.2022 г.

В производството пред първата инстанция е установена по безспорен 3 начин противоправността на деянието на водача на лекия автомобил А. Б., застрахован валидно при ответната застрахователна компания по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Съдът е обвързан от определение от 11.02.2022 г., постановено по нохд № 1860/2022 г. на СРС, НО, 109 състав, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което водачът Б. е признат за виновен за процесното произшествие, в което е пострадала ищцата.

Чрез заключенията на вещите лица медици се потвърждава пряката причинна връзка между произшествието и настъпилите травми, като според тях най вероятният механизъм за получаване на тези увреждания е контакт на тялото на ищцата в областта на таза с предната част на автомобила и след това контакт на главата на ищцата с предното стъкло на автомобила. Черепномозъчната травма е получена при падането на пострадалата на терена и удар в лявата теменно-тилна област на главата в пътната настилка.

За установяването на настъпилите неимуществени в производството пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на съпруга на пострадалата – Т. Д.. Свидетелят твърди, че два месеца след изписването на съпругата му от болницата той се е грижел за нея, защото тя се е нуждаела от непрекъсната грижа. След това около три месеца са полагали грижа за съпругата му неговата майка и тъщата му. Към 3 месеца е продължил етапът на раздвижване. В началото ищцата не се хранела заради пареза на лицевия нерв. Поради разлика в дължината на двата крака, получена след заздравяване на счупванията, се наложила направа на специални ортопедични стелки. Намаляването на слуха се е отразило на емоционалното състояние. Невозможността ищцата да полага грижи за двугодишната им дъщеря пораждала тежък психичен дискомфорт.

Пред първоинстанционния съд са ангажирани доказателства за претърпени имуществени вреди от пострадалата във връзка с проведеното лечение след произшествието.

Пред въззивната инстанция спорни за страните са размерите на присъдените обезщетения за вреди.

Този състав на САС намира възраженията на ищцата за присъден занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и това на застрахователя за завишаване на еквивалента на вредите от неимуществено 4 естество за неоснователни поради следното:

Установено е, че относно счупването на шийката на дясна бедрена кост било проведено оперативно лечение – сменена била дясната тазобедрена става. Спрямо черепно-мозъчната травма било проведено консервативно лечение - медикаментозно, при спазване на постелен режим и активно динамично наблюдение. След дехоспитализацията лечението на ищцата е продължено в домашно-амбулаторни условия, под контрол и наблюдение от личен лекар и невролог. При извършен личен преглед на ищцата 19.09.2022 г., назначените експерти са установили, че състоянието е следното: надлъжен оперативен белег по външната страна на дясна горна част на крака, с дължина 12 см., констатиран е ограничен обем в движението на дясната тазобедрена става, водещ до 50% функционален дефицит, настъпило е удължаване на десния долен крайник с 1.5см., слухът е намален двустранно, наблюдава се дискретен ляв периферен фациалис при запазена двигателна, сетивна и рефлексна дейност; ставата на левия палец (първа метакарпофалангеална става) е леко деформирана, болезнена при натиск във вътрешната (медиална) повърхност; висшите корови функции са в норма. От вещо лице – медик УНГ е установено, че преди произшествието ищцата е имала двустранно увреждане на слуха, с диагноза отосклероза (заболяване на средното ухо). Травмата от произшествието е причинила намаляване на слуха на лявото ухо от 47 на 62 Дб. Към настоящия момент цялостното състояние на пострадалата се е подобрило, но няма пълно преодоляване на последиците от получената черепно-мозъчна травма. Проявяват се непостоянно главоболие, паметови смущения, главозамайване, причерняване пред очите и лесна умора. Освидетелстваната има чувство за схванатост на лявата лицева половина, сълзене на лявото око при хранене, промяна на вкуса и обонянието.

Продължава болката в палеца на лявата ръка с несигурност при някои движения.

Меродавно за съда за установяване на справедливия размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди са възрастта на пострадалата към момента на ПТП (43 години), лечебният и възстановителен период, който не е приключил; преживяната остра стресова реакция и настъпилата вътрешна промяна от преживяното стресогенно събитие, с което е нарушен досегашният стил на живота на ищцата. Отчита се и икономическата конюнктура към момента на произшествието и практиката на 5 съдилищата в подобни случаи.

Настоящият съдебен състав намира, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл. 52 ЗЗД на претърпените от Д. неимуществени вреди е сумата от 100 000 лв. - така както са определени и от първата инстанция, ведно с лихва за забава от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Направен е от СГС правилен извод относно дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

Относно размера на търсените имуществени вреди от същото произшествие настоящият състав приема, че правилно първоинстанционният съд е определил размера на обезщетението с оглед доказателствата по делото за направени разходи за лечение и изследвания.

Поради становище за правилност на първостепенния акт, на основание чл. 272 ГПК, САС се ползва от мотивите на първоинстанционния съд, чието решение следва да се потвърди в цялост.

С оглед изводите за неоснователност на жалбите разноските за въззивния процес следва да се понесат от страните по начина, по който са направени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №3316 от 18.11.2022 г., постановено по гр.д. № 2492/2022 г. по описа на СГС.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6