Решение № 959 от 16.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 959 гр. Русе, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Антоанета П. Х. като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20224520105485 по описа за 2022 година

Предявени са субективно съединени искове от Етажна собственост на бл. „Д.Д. гр.

Русе, представлявана от домоуправителя „Георги Ник Георгиев“ ЕООД с управител Г.Г., чрез адв. Т. Б., против Г. И. И. в качеството на обитател и В. Х. И. в качеството на собственик на жилище, находящо се в гр. Русе, бл. „Д.Д..., за извеждането им от обитавания от тях имот в сградата на ЕС за срок от три години съгласно решение на Общото събрание на ЕС от 15.09.2022 г. Ищецът заявява, че решението за извеждането на ответниците от сградата е прието поради неизпълнение от тяхна страна на разпоредби от Правилника за вътрешния ред и Закона за управление на етажната собственост. Съдът определя правната квалификация на исковете по чл.38, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10, б. „е“ ЗУЕС вр. чл. 45 ЗС. В срока за отговор по чл.131 ГПК ответницата В. И. е представила такъв, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Възразява, че предупреждението, отправено към нея, не отговаряло на изискванията на чл. 45, ал.2 ЗС, като същото било неясно, както и оспорва да е извършвала преди или след предупреждението описаните в него нарушения. В отговора на исковата молба ответницата Г. И. И. също оспорва допустимостта и основателността на иска. Заявява, че не е получавала писмено предупреждение от управителя относно извършвани от нея нарушения.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е допустим, предявен от легитимирана страна - от представляващия етажната собственост – лицето, на което общото събрание е възложило съгласно приложения договор 1

/л.27 от ГД № 253/2023 г. на РРС/ правомощия на управител – „Георги Ник Георгиев“ ЕООД, представлявано от управителя Г.Г., упълномощен с решение на Общото събрание на ЕС от 15.09.2022 г. да предприеме действия по изпълнение на решението за извеждане на ответниците от имота им, чрез упълномощения от него и избран от общото събрание адвокат – Т. Б. от АК– Русе. В настоящото производство не подлежи на изследване въпросът за законосъобразност на решението за избор на управител на етажната собственост, поради което не следва да се разглеждат възраженията на ответниците за липса на изискуемия кворум за приемане на решение за избор на професионален домоуправител. Съгласно действащата към датата на предявяване на иска редакция на разпоредбата на чл.46б ЗУЕС управителите или председателите на управителните съвети на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост подават в едномесечен срок от избирането им уведомление в общинските администрации, съдържащо данни за членовете на управителния съвет или на управителя и адреса на сградата в режим на етажна собственост и копие на протокол за техния избор и приложенията към него. По делото е представено уведомително писмо от Община Русе /л.6/, в отговор на подадено заявление от 10.11.2021 г., което общината е изпратила на избрания домоуправител след вписване обстоятелството по избирането му в регистъра на сгради/входове в режим на етажна собственост, воден към тази дата в Община Русе. Следователно искът е предявен от надлежно упълномощено от ЕС лице.

Неснователни се явяват възраженията на ответниците за недопустимост на иска поради регламентираната в ЗУЕС и ЗС възможност за изпълнение на решението на общото събрание за извеждане на собственик от обитаваното от него жилище по реда на чл.410 ГПК. При допустимо реализиране на изпълнението на едно задължение по реда на чл.410 и сл. ГПК, в по – голяма степен е допустимо същото да се осъществи и по общия ред, чрез осъдителен иск по реда на исковото производство.

С влязло в сила Решение № 179/09.05.2024 г. на Окръжен съд – Русе по в.гр.д. № 212/2024 г. е прекратено производството по предявения от В. И. и Г. И. иск за отмяна на решение на Общото събрание на етажната собственост на бл. „Д.Д.., прието по протокол № 8/15.09.2022 г., за извеждането им от обитавания от тях имот в гр. Русе, ул. „Н.П.. за срок от три години, поради недопустимост на иска, предвид обстоятелството, че решението на общото събрание не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в законна сила. С оглед на посоченото в настоящото производство не подлежат на установяване факти, свързани с редовното свикване на ОС на посочената дата, наличието на изискуемите кворум и мнозинство за вземане на решението съгласно ЗУЕС.

В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът е следвало да докаже извършването от всяка от ответниците на сочените от него нарушения на чл.45 ЗС, респ. конкретни разпоредби на Правилника за вътрешния ред или решения на общото събрание, които са нарушили и с оглед на които е прието решението на Общото събрание за извеждането им от етажната собственост, качеството на ответниците на собственици, ползватели или обитатели в ЕС, наличието на писмено предупреждение до ответниците по чл.45, ал.2 ЗС, продължаване на нарушенията от страна на ответниците след 2 получаване на писменото предупреждение, неизпълнение от страна на ответниците на решението на Общото събрание от 15.09.2022 г. в посочения в ЗУЕС срок. В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване на възраженията си – че са спазвали Правилника за вътрешния ред, решенията на общото събрание и добрите нрави в ЕС, а по отношение на ответницата В. И. – че ги е спазвала и след получаване на писмено предупреждение от управителя.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10, б. „е“ ЗУЕС общото събрание на етажната собственост приема решение за изваждане от сградата на собственик, ползвател или обитател по реда на чл.45 от Закона за собствеността за определен срок, но не по-дълъг от три години.

Разпоредбата на чл.45 ЗС регламентира случаите, в които е допустимо приемане на подобно решение от общото събрание - ако собственикът или обитателят използва или допуска да се използват неговите помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и ако систематически нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Съгласно чл.45, ал.2 ЗС общото събрание може да вземе решение за изваждане само след като собственикът е бил предупреден писмено от управителя, че ще бъде изваден от имота и ако и след това предупреждение не е прекратил нарушението. Според чл.38, ал.1 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

По делото не е представен титул за собственост, от който да е видно дали ответниците са титуляри на правото на собственост над апартамента, находящ се в бл. Д.Д. ет.7, ап.20, но не се оспорва от страните и се потвърждава от гласните доказателства, че апартаментът е собственост на В. И., а нейната дъщеря Г. И. живее в едно домакинство заедно с майка си и се явява обитател на жилището.

От писмените доказателства по делото /протокол №8/15.09.2022 г./ е видно, че общото събрание е приело решение за извеждане от жилището им на В. Х. И. и Г. И. И. за срок от три години и е упълномощило председателя на УС на ЕС да предприеме действия по изпълнение на решението, като упълномощи избрания от ЕС адвокат Т. Б. от АК – Русе. В решението не е предвиден срок за изпълнение, поради което същото следва да се изпълни в 14-дневен срок от оповестяването. Във влязлото в сила решение на РОС по в.гр.д. № 212/2024 г. е прието, че решението на ОС е оповестено на 21.09.2022 г. чрез поставяне на таблото, следователно към датата на предявяване на иска срокът за изпълнението му е изтекъл.

Първият въпрос, който е необходимо да се изследва, е кой е адресат на приетото от ОС решение и съответно е следвало да го изпълни в 14 – дневен срок. С решението са вменени правомощия на председателя на УС на ЕС да предприеме действия по изпълнение на решението. Решението не съдържа задължение към В. И. и Г. И. да освободят обитавания от тях самостоятелен обект в определен срок, в изпълнение на решение на общото събрание, съответно не може да се приеме, че е налице неизпълнение от тяхна страна на решението на 3

ОС от 15.09.2022 г.

На следващо място следва да се установи дали приетото решение се предхожда от връчено писмено предупреждение на ответниците, съгласно изискването на чл.45, ал.2 ЗС.

Законодателят, зачитайки правото на собственост, е предвидил да се предостави възможност на нарушителя да се поправи, като допуска изваждането му от сградата само в краен случай: когато нарушението продължава и след писменото предупреждение. Изваждане без предупреждение или за нарушение, за което няма предупреждение от управителя, не може да се допусне, защото осуетява възможността за такова поправяне. Предупреждението следва да е направено конкретно за провинението, което се посочва като основание за изваждането на нарушителя.

По делото липсват писмени доказателства и се признава от пълномощника на ищеца в молба – уточнение от 17-11-2022 г. /л.103/, че на Г. И. не е връчвано подобно писмено предупреждение. Следователно по отношение на нея се установява неизпълнение от общото събрание на разписаната в чл.45 ЗС процедура и не са възникнали материалноправните предпоставки за управителния орган да приеме решение за изваждане на Г. И. от жилището.

Предвид горепосоченото съдът намира предявеният спрямо нея иск за неоснователен на това формално основание и счита, че не е необходимо да обсъжда по същество събраните по делото доказателства, свързани с извършването от нейна страна на нарушения, довели до приемането на съответното решение на ОС за изваждането й от имота.

По отношение на В. И., от писмените доказателства по делото се установява, че на 09.06.2021 г. й е връчено писмено предупреждение по реда на чл.45, ал.2 ЗС /л.87-88/, с което е предупредена, че ако не преустанови в 30-дневен срок систематичното нарушаване на решенията на общото събрание за вътрешния ред и добрите нрави в сградата, ще бъде започната съдебна процедура за извеждането й от имота за срок от три години. Като нарушения в предупреждението са описани пускане на силна музика в жилището й, която нарушава спокойствието на останалите живущи и допускане от нейна страна домашните й любимци да извършват физиологичните си нужди в общите части на входа. В предупреждението не е описано умишлено разлайване на кучетата чрез изричане на команда или умишлено замърсяване с кучешки екстременти на асансьора или прилежащи на жилищния блок пространства. От гласните доказателства по делото се установява, че в жилището, обитавано от ответниците, се отглеждат три кучета, които са собственост на Г.

И.. Никой от свидетелите не сочи кучетата да са оставяни да извършват физиологичните си нужди в общите части на входа от ответницата В. И.. Свидетелите Р.М. и М.И. заявяват, че кучетата са извеждани навън предимно от Г. И.. Никой от свидетелите не твърди кучетата да са били под надзор на В. И., когато са допускани посочените замърсявания на общите части.

Във връзка с твърденията за нарушения, свързани с пускане на силна музика в жилището, от показанията на свид. М. и М. се установява, че музикалната уредба в жилището, обитавано от ответниците, е на Г. И.. Свид. М. сочи, че музиката от апартамента на В. И. се пуска силно не само през деня, но и вечер, когато всички са вкъщи – двете ответници и свид. М..

Свид. Р. М., който живее на семейни начала с В. И. в нейното жилище, отрича у тях да се 4 слуша силно музика между 14 и 16 ч. и след 22 часа. Съдът не кредитира в тази част показанията на свидетеля М., преценявайки ги през призмата на чл.172 ГПК предвид съжителството му с ответниците и с оглед ангажираните по делото писмени доказателства – констативни протоколи, носещи подписи на членове на УС на ЕС и на свидетели, чието авторство не е оспорено от ответниците, които опровергават показанията му. От показанията на свид. М. и И. и от приложените по делото констативни протоколи е видно, че в жилището, собственост на ответницата В. И., е пускана силна музика, но само в три от констативните протоколи е посочено това да се е случило след 22 ч.