Решение № 3688 от 01.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10060/2025
- Вид
- Решение № 3688
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 01.06.2026
- Състав
- Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 3688 гр. София, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ваня Н. Иванова
Членове:
Полина Люб. Амбарева
Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100510060 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на Е. А. Б. – длъжник в изпълнителното производство по изп. дело № 20198440402823 по описа на ЧСИ С.Я., подадена чрез особения представител адв. Ц.
Т., срещу действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението чрез налагане на запор върху пенсията на длъжника.
В жалбата се твърди, че въз основа на разпореждане на ЧСИ от 24.07.2025 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника, като това действие, изразяващо се в насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество, е незаконосъобразно, тъй като получаваната от него пенсия е под минималната работна заплата за страната.
Жалбоподателят поддържа, че доколкото в разпореждането от 24.07.2025 г. не е посочено, че съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК запорът се счита наложен само, ако пенсията е в размер над минималната работна заплата, и това не е посочено и в съобщението до длъжника за наложения запор, то предприетото от ЧСИ изпълнително действие е несъвместимо с несеквестиреумостта и я нарушава. Отправено е искане да се отмени запора върху пенсията на длъжника, както и искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело на основание чл. 438 от ГПК.
Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е изразил становище за недопустимост на жалбата поради това, че същата не отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК. Излага се и доводи за неоснователност на жалбата – в отговора на запорното съобщение, подаден от НОИ, изрично било посочено, че на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК от пенсията на 1 длъжника не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като пенсията е под размера на минималната работна заплата. Изтъква се, че поради обезпечителния характер на запора не може да се говори за незаконосъобразни действия на ЧСИ С.Я.. Следвало да се има предвид, че по банковата сметка могат да постъпват и суми със секвестируем характер, вкл. такива като спестявания и други плащания.
В мотивите си ЧСИ С.Я. е изразил становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени данните по приложеното изпълнително дело № 20198440402823 по описа на ЧСИ С.Я., намира следното:
Жалбоподателят – длъжник по изпълнението обжалва „насочване изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо“ - основание за обжалване на действията на съдебен изпълнител съгласно чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл.
436, ал.1 от ГПК. Следователно, жалбата е допустима.
Изпълнително дело № 20198440402823 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. А. Б. въз основа на изпълнителен лист от 19.02.2016 г., издаден по гр.д. № 54740/2015 г. на СРС.
След извършени от съдебния изпълнител справки относно имущественото състояние на длъжника Е. Б. е установено, че същият получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО в размер на 535,93 лв.
С разпореждане от 24.07.2025 г. ЧСИ е наложил запор върху пенсията на длъжника и е изпратил запорно съобщение до Национален осигурителен институт, в което е посочено, че вземането е в размер на 411,30 лв., включващо: главница от 123,33лв.; законна лихва от 80,61 лв. за периода от 03.12.2019 г. до 07.08.2025 г.; 16,54 лв. разноски по изп. дело и 190,82 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 28.07.2025 г. Националният осигурителен институт е изпратил до ЧСИ писмо, заведено с вх. № 81124/31.07.2025 г., в което е посочено, че получаваната от Е. А. Б. пенсия е под размера на минималната работна заплата за страната и на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК от пенсията му не могат да се правят удръжки по наложения запор. Посочено е също, че пенсията на лицето в размер на 535,93 лв. се превежда по лична платежна сметка, открита при „Първа инвестиционна банка“ АД.
Разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК допуска изпълнение върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, т.е. наложеният запор върху пенсията обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея. В мотивите към т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК е прието, че несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът.
Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е честично несеквестируемо /възнаграждение за труд или пенсия/, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В чл. 446, ал. 1 от ГПК са посочени размерите на сумите, които могат да бъдат удържани, ако изпълнението е 2 насочено върху трудовото възнаграждение или върху каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. Ако е наложен запор върху вземания, които са под допустимия съгласно разпоредбата на чл. 446, ал.1 от ГПК размер, т.е. несеквестируеми вземания, тогава запорът не води до забрана за третото задължено лице да изплаща на длъжника тези суми в несеквестируемата им част. Именно това е последицата от несеквестируемостта – невъзникване на забрана за третото лице да изплаща на длъжника сумите, представляващи несеквестируеми доходи. Когато несеквестируемият доход се получава от длъжника по сметка в банка, запорното съобщение не поражда действие по отношение на несеквестируемата част от дохода – чл. 446а, ал. 2 от ГПК, съответно запорът не се изпълнява по отношение на тази част. Следователно, третото задължено лице /НОИ или банка/ следва да откаже извършването на удръжки, ако доходът е под установените в чл. 446, ал.1 от ГПК размери.
В случая НОИ е уведомил ЧСИ, че получаваната от длъжника пенсия е под размера на минималната работна заплата и не могат да се правят удръжки от нея. Не са налице данни по изпълнителното дело да са постъпвали суми от несеквестируемия доход от пенсия на длъжника /удръжки от пенсията не са извършвани/, следователно – третото задължено лице е зачело несеквестируемостта на пенсията на длъжника, респективно не е насочвано изпълнение върху несеквестируем доход на същия. Както бе посочено по-горе, запорът на несеквестируемо вземане не поражда забрана за третото задължено лице да го изплаща на длъжника. След като реално не са извършвани удръжки от несекестируемия доход на длъжника от пенсия, не е нарушена несеквестируемостта и съответно – не е налице насочване на изпълнението върху несеквестируем доход на длъжника.
С оглед на горното жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид произнасянето по жалбата и неоснователността й, следва да бъде оставено без уважение искането за спиране на изпълнителното производство по чл. 438 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. А. Б. – длъжник в изпълнителното производство по изп. дело № 20198440402823 по описа на ЧСИ С.Я., с правно основание чл.
435, ал. 2, т. 2 от ГПК, срещу действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируем доход чрез налагане на запор върху пенсията на длъжника, както и искането по чл. 438 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4