Определение № 1962 от 16.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1962 гр. София, 16.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20268002100639 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Й. П.-Л., чрез процесуалния представител адв. В. Г., срещу решение № 4658/15.07.2025 г. по в. гр. д. № 3362/2025 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отменено решение № 20133969/16.12.2024 г. по гр. д. № 48771/2020 г. на Софийския районен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Л. И. Л. с детето И. Л. Л. и вместо това е постановен нов режим на лични отношения, както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстационния съд относно произнасянето за вината на двамата бивши съпрузи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им.

Първоинстанционното решение не е обжалвано, поради което е влязло в сила, по исковете за прекратяването на брака чрез развод, предоставянето на родителските права по отношение на малолетното дете на майката, местоживеенето на детето при майката, както и за запазване на брачното фамилно име на съпругата след развода.

При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта относно вината за разстройството на брака. Тази част на въззивното решение е постановена по брачния иск за развода на страните и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 2 ГПК, а съгласно чл. 296, т. 1 ГПК тази част от въззивното решение е влязла в сила на датата на постановяването и обявяването му. Ето защо, в тази й част касационната жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и касационното производство следва да се прекрати в същата част. В останалата част касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

1

В изложението към жалбата се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Постъпила е и насрещна касационна жалба от ответника Л. И. Л., чрез процесуалния представител адв. П. Т., с която въззивното решение се обжалва в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Л. И. Л. с детето И. Л. Л. и вместо това е постановен нов режим на лични отношения, както и в частта, с която бащата Л. И. Л. е задължен да ползва социална услуга "Повишаване на родителския капацитет" при определен от Дирекция "Социално подпомагане" – М. [населено място] доставчик на социални услуги, с честота и продължителност, преценени от доставчика.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г.о., съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са били в граждански брак, прекратен с необжалваното в тази му част и влязло в сила решение по първоинстанционното дело за прекратяване на брака. От брака си имат родено едно дете – И. Л. Л., на 29.12.2019 г.

При изслушването си пред въззивния съд майката заявява, че между детето и неговия баща съществува изградена връзка, детето изпитва привързаност към този родител, очаква го и се радва да го види. Намира обаче за неподходящ определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения между бащата и детето, тъй като до този момент бащата не е полагал самостоятелни грижи за подрастващия, не знае как да се грижи за него, не може да прецени дори въпроси, свързани с храненето му, случвало се е да изгуби дори детето.

Заявява, че до седмата си година контактът между бащата и детето следва да се осъществява единствено на територията на [населено място], тъй като детето трябва да изгради чувство за самосъхранение, все още не може да пътува толкова често, лесно се уморява, условията в дома на бащата са неподходящи за възрастта му и тя не е съгласна детето да приспива в апартамент на трети лица. Иска седмичният режим на контакти на бащата с детето да започва след края на учебните занимания на детето, а не във фиксиран част, както е въведено с първоинстанционното решение. Заявява, че не препятства контактите между детето и баща му.

Изслушан пред въззивния съд, бащата заявява, че желае детето да остава с приспиване при него преди навършване на 7-годишна възраст, съзнава необходимостта от плавен преход и съдействие на майката, като изразява предпочитания една от месечните му срещу със сина му да е с преспиване на територията на [населено място], а втората на територията на [населено място]. Посочва, че домът му разполага с вода от собствен водоизточник, а водата за пиене се купува бутилирана, но поради притесненията на бившата му съпруга е осигурил апартамент в столичния жилищен[жк], който се обитава от майката на негов близък и в който да осъществява контактите си с детето, макар в собствения му дом да са отгледани десет деца от различни поколения, сред които и той самия. Изказва притесненията си, че детето се отдалечава от него, чака одобрението на майката, която не е склонна да ги оставя сами.

2

Съдът e обсъдил представените по делото социални доклади от Дирекция "Социално подпомагане" – М. [населено място], според които по данни на бащата страните са се разделили през м. юли 2020 г. и след този момент майката и детето се установили да живеят в [населено място], като срещите между детето и бащата са се осъществявали единствено на територията на този град и винаги в присъствието на майката, която не допускала самостоятелен контакт. Пред социалните работници бащата заявява, че помежду им с малолетния И. има изградена емоционална връзка, като желае детето да остава при него с приспиване и посочва, че на територията на [населено място] двамата ще пребивават в периода за лични контакти в[жк], [жилищен адрес]0. При посещенията на адреса е констатирано, че в имота се поддържат нормални хигиенни условия, той разполага с две спални, едната оборудвана с две единични легла и с възможност за обособяването й в детска стая за нуждите на детето. Извън режима бащата обитава съвместно с майка си къща в [населено място], в която се поддържат добри хигиенни условя и разполага със самостоятелна стая. Имотът разполага с течаща вода от собствен водоизточник. Бащата работи като шофьор в частно дружество и може да организира работните си ангажименти съобразно нуждите на сина му. Според социалния доклад, изготвен от Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] социалният работник, извършил проучването е посочил, че по данни на майката страните се разделили за около месец през май 2020 г., поради чести конфликти, отново се събрали, а окончателната им раздяла настъпила месец юли 2020 г., когато съпругът напуснал семейното жилище в [населено място], а от април месец 2021 г. съпругата и детето се установили да живеят в къща в [населено място] заедно с бабата по майчина линия на детето, чиято собственост е имотът. В социалния доклад е отразено, че основните грижи за детето се полагат от майката с активната подкрепа на бабата по майчина линия, с която детето има изградена емоционална връзка. Тя живеела с детето и бабата в жилище в [населено място], като обитавали две стаи, оборудвани и обзаведени за нуждите на отглеждане на детето и поддържани при добри хигиенни условия. Майката полага адекватни грижи за задоволяване на ежедневните му потребности и детето има изградени навици и умения, съответни за възрастта му, умее да се храни и облича самостоятелно, да мие лицето, ръцете и зъбите си, нуждае се от помощ при къпане. Детето страда от астма, посещава детска градина "Д. Г." в [населено място], като участва активно в образователния процес и поведението му е безпроблемно. Социалното проучване е установило още, че детето има изградена емоционална връзка и с двамата родители, като понастоящем, с оглед възрастта му, най-значимият за него човек е майката, която е неотлъчно до него от раждането му и към която проявява силна привързаност. Момченцето е привързано и към баща си, помежду им е изградена емоционална връзка. Детето се радва на посещенията на този родител, търси го, пита за него и контактува свободно с него. Въпреки това детето търси присъствието на майка си и демонстрира по-голямо спокойствие, когато тя е около него. 3аключено е, че детето все още не е готово да се раздели с майка си за попродължителен период от време. В последващ социален доклад се сочи, че на проведената на 21.06.2025 г. среща на територията на [населено място] детето се е наслаждавало на контакта с бащата, било е спокойно, не е търсело майка си, а бащата не е оставил детето без 3 надзор и не е допуснал да възникне ситуация, застрашаваща неговата безопасност. Бащата се съобразява с мнението на майката, вслушва се в нейните насоки и зачита нейния авторитет.

Отправени са препоръки за необходимостта детето да прекарва повече лично време с баща си, без присъствието на майката, а продължителността на контакта да се увеличава във времето, като се предвиди преходен период с възможност за приспиване на детето при този родител, но на територията на [населено място].

Съдът е посочил, че от представената по делото епикриза, издадена от УМБАЛ "Свети Иван Рилски" ЕАД – [населено място] се установява, че детето е диагностицирано с неалергична астма.

От заключението на приетата във въззивното производство съдебно-психологическа експертиза, съдът е приел за установено, че и двамата родители имат добър родителски капацитет. Понастоящем за детето основната фигура на привързаност е тази на майката, което е съвсем естествено с оглед ниската възраст на детето. Този родител може да полага самостоятелни грижи за детето, а бащата следва да развие своите умения, за да поеме самостоятелната грижа за сина си. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата родители, при него не е отчетен конфликт на лоялност или отчуждение от тях. Всеки един от родителите изразява ангажираността и желанието си да участва в отглеждането и живота на детето. Вещото лице е идентифицирало като подходящо за детето на бащата да бъде определен преходен период на контакти с него, през който да доизгради умения за полагане на самостоятелна грижа за подрастващия, ползвайки и специализирана подкрепа. При изслушването си от съда експертът пояснява, че подходящо за бащата е включване в програми за повишаване на родителския капацитет, доколкото той не е имал възможност да участва в отглеждането на сина си и така да изгради родителските си умения. Капацитетът на този родител е добър, бащата притежава всички необходими качества и възможности, но все още не е изградил цялостна представа за навиците на детето, умения за реакция при здравословни кризи и промяна в желанията му. Предвид това е необходим плавен преход към полагането на самостоятелна грижа, който да включва няколкомесечен период на самостоятелни срещи без приспиване. Вещото лице не отчита риск контактите с приспиване да се осъществяват на място, различно от дома на бащата. Детерминирана е нужда при майката от психологическа подкрепа за предоговаряне на родителските отношения след раздялата и приемане на новата ситуация.

Въззивният съд е обсъдил и приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-психологическата експертиза, според която при бащата е налице родителска отговорност в задоволителна степен, която покрива основните аспекти от отглеждането на детето, без да покрива в дълбочина всички детайли. Той притежава капацитет и възможности да полага грижа за сина си, но не е полагал самостоятелни такива, което препятства цялостното формиране на реалистична представа относно детайлите в полагането на грижа и възпитание. Между бащата и детето има изградена емоционална връзка, отношенията помежду им са добри. При изслушването си от съда вещото лице е посочило, че е подходящо бащата да прекарва по няколко часа самостоятелно с детето в среда извън домашната на малолетния, майката да е на разстояние, от което може да ги 4 наблюдава, без да се намесва в отношенията им, което би способствало за повишаване на доверието на майката в другия родител, а на бащата би позволило да започне да разчита на собствените си умения. Експертът е посочил, че е желателно в почивните дни през седмицата бащата да излиза с детето за по няколко часа, след което да го връща на майката.