Решение № 487 от 18.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Пловдив, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова С.а

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20225300500547 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „***“ ЕООД против Решение № 260017/05.01.2022г., пост. по гр.д.№ 5567/2019, ПдРС, в частта , в която е осъдено да заплати на „***“ ЕООД на осн. член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 4248,80 лева, представляваща получена без основание сума за заработка заплата за м.март, април, май, юни и юли 2016 година, плащани с разходно-касови ордери от 2016 година, ведно със зак. лихва върху тази сума от 17.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и разноски от 1069,95 лева.

Жалбоподателят „***“ ЕООД поддържа, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно. Развил е доводите си, че счетоводно ищецът по насрещният иск не е оформял коректно отношенията помежду им, както и че съществуват други документи, различни от неиздадените фактури, които удостоверяват изпълнение на договореното. Поддържа, че от писмените доказателства по делото се установява, че ищецът води нередовно счетоводство. Поддържа, че в обстоятелствената част на насрещния иск не се твърди, че превозите не са извършени. Счита и че след като не са издавани фактури, то по тях не би могло да се начислява и данък, респ. такъв не се дължи. Излага доводи, че ДДС е косвен данък, поради което при плащането му не ищецът се е обеднил, а той е бил за сметка на неговите контрагенти. Поддържа и че от размера на възнаграждението по данъчните фактури е видно, че ДДС е приспаднат съобразно отчетите и са заплатени суми след изваждане на начисления ДДС. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново такова, с което 1 отхвърли така предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „***“ ЕООД не е подала отговор за въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният й представител адв. В. Х. е взела становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник по насрещния иск, останал недоволен от обжалваната част на съдебния акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Процесният иск е насрещно предявен от първоначалния ответник „***“ ЕООД против „***“ ЕООД за връщане на платени без основание суми за периода м.02м.07.2016г. в общ размер от 4248,80лв., подробно посочени по периоди. Твърди се, че между страните е имало договорни правоотношения за извършване на превози от ответника чрез ползване на транспортния лиценз на ищеца, които правоотношения са оформени като договор за наем, при наемна цена – заработката на конкретно МПС.

Твърди се, че извършените плащания в този период са надвишавали посочената заработка, поради което надплатеното съставлява платено без основание, което подлежи на връщане. Съдът констатира, че в съдебното решение е разгледан само периода м.03-м.07.2016г., но доколкото страните не са поискали допълване на решението, то този въпрос не е предмет на въззивното производство.

Предявеният иск, подлежащ на разглеждане е с пр. осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД – връщане на нещо дадено без основание. Елементите на фактическия състав на сочената норма включват намаляване имуществото на даващия, увеличаване имуществото на получаващия и липса на основание за това разместване на имуществени блага. При разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва да установи обедняването си и обогатяването на ответника, а ответникът следва да докаже основанието, на което твърди да е получил твърдените блага.

От фактическа страна пред настоящата инстанция липсва спор, че между страните е съществувал наемен договор, по силата на който „***“ ЕООД е предоставило за временно и възмездно ползване на „***“ ЕООД своя недвижима вещ – 2 камион, подробно индивидуализиран срещу заплащане на наемна цена от 100лв., който наемен договор е от 01.03.2011г. Макар и невключено като клауза в договора, а по устна уговорка, за което също няма спор между страните, е постигнато съгласие помежду им, че камионът ще се управлява от конкретен шофьор – Е.С., който ще прави отчети за извършените курсове, които съставляват заработката на камиона, а наемната цена ще е в размер на тази заработка. Така , действителните отношения между страните не са за заплащане на наем, а за извършване на транспорна дейност от „***“ ЕООД под превозния лиценз на „***“ ЕООД , чрез извършване на превози на клиенти на последния. Спорният предмет по настоящето производство включва заплатени превози за периода м.03-м.007.2016г. с РКО, които не са били възлагани от „***“ ЕООД, но са отчетени като извършени и съответно заплатени.

По делото са представени копия за заплатени на Е.С. с РКО суми за периода м.02-08.2016г.. и с посочено основание за плащане – заработка заплата. Няма спор между страните, че именно чрез посочените РКО е извършвано разплащането между дружествата.

Представен е и констативен протокол № 01/03.06.2019г. , съставен от комисия от управителя на сградата на адрес ***, управителя на „***“ ЕООД, наемател, управителя на „***“ ООД, наемател, представители на ПП КАТ-Пловдив, представител на ВиК , рн Северен-Пловдив, в който се констатира, че в резултат на пороен дъжд на 02.06.2019г. е наводнен първи приземен етаж и помещение под външната стълба за втория етаж в следствие повишаване нивото на водата от ВиК шахтите. Комисията констатирала, че са увредени и унищожени архив на „***“ ЕООД – пътни листове и товарителници за периода 2012-2016г. Жалбоподателят „***“ ЕООД е направил възражение, че този протокол не установява унищожаване по съответен ред на счетоводни документи при бедствия. Това възражение не намира законово основание.

В случая протоколът е съставен в присъствието на двама служители на органите на МВР, както и представител на ВиК дружеството, отговорно за поддържане в изправност на водоотвеждащите шахти. Налице е било форс мажорно обстоятелство, което е довело до наводняване на архива и повреждане на документите в него. Поради изложеното не може да се вмени във вина на „***“ ЕООД непредставянето на пътните листове и товарителниците за процесния период.

Представени са копия от дневници на продажбите на „***“ ЕООД, фактури за извършени плащания от клиенти, справки за извършен транспорт за процесния период, годишен финансов отчет за 2016г., които съдът няма за обсъжда изрично, доколкото тази счетоводна документация е предмет на приетата по делото допълнителна ССЕ, изготвена от в.л. С.. Съгласно същата: - за м.03.2016г. е отчетен като извършен транспорт на стойност 2778лв., а от фактурите и дневниците за продажби за извършен транспорт за посочените дестинации се установява такъв на стойност – 5179,23 лв.

3 без ДДС;

- за м.04.2016г. е отчетен като извършен транспорт на стойност 5566 лв., а от фактурите и дневниците за продажби за извършен транспорт за посочените дестинации се установява такъв на стойност - 3020лв. без ДДС; за м.05.2016г. е отчетен като извършен транспорт на стойност 5637лв., а от фактурите и дневниците за продажби за извършен транспорт за посочените дестинации се установява такъв на стойност - 3990лв. без ДДС;

- за м.06.2016г. е отчетен като извършен транспорт на стойност 5810лв., а от фактурите и дневниците за продажби за извършен транспорт за посочените дестинации се установява такъв на стойност - 2991лв. без ДДС;

- за м.07.2016г. е отчетен като извършен транспорт на стойност 5794лв., а от фактурите и дневниците за продажби за извършен транспорт за посочените дестинации се установява такъв на стойност - 1800лв. без ДДС.

Извода от установеното от счетоводните данни е, че отчетите за извършен транспорт са на значително по-висока стойност от записванията в дневника за продажби за посочените курсове, като разликата е над 10 000лв. Според експертизата счетоводството на дружеството „***“ ЕООД е редовно водено, поради което и може да се кредитират съответните счетоводни записвания.

Ищецът по този иск „***“ ЕООД не е представил никакви доказателства за извършени плащания към „***“ ЕООД, нито към лицето Е.С., чрез което и двете страни признават да за извършвани плащанията по договора помежду им. Ответникът „***“ ЕООД е представил РКО за получени суми от „***“ ЕООД : за заработка за м.03.2016г. - РКО №510/09.06.2016г. на стойност 1180лв.; РКО № 519/24.06.2016г. на стойност 1000лв. или общо за м.03.2016г.- 2180лв.; за заработка за м.04.2016г. - РКО № 521/02.07.2016г. на стойност 1000лв.; РКО № 526/06.07.2016г. на стойност 3605лв.;

РКО № 530/12.07.2016г. на стойност

1000лв.; или общо 5605лв. за м.04.2016г.; за м.05,06.2016г. липсват РКО; за м.07.2016- РКО 610/25.10.2016г. – на стойност 2071лв..

Така за м.03.2016г. ищецът твърди, че е заплатил на „***“ ЕООД 2180лв., като тази сума се установява да е платена от представените РКО. Съгл. ССЕ за този месец е отчетен транспорт на стойност 2778лв., а от дневниците за продажби е заплатен такъв от клиентите на „***“ ЕООД на стойност 5179,23лв. Следователно реално заплатената заработка от 2180лв. е в много по-нисък размер от реално отчетения като извършен транспорт, както и от реално извършения. Претенцията за заплатени в повече 336,13лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

За м. 04.2016г. „***“ ЕООД твърди, че е заплатил на „***“ ЕООД 5605лв. С посочените по-горе РКО се установява тази сума да е реално заплатена. Съгл. ССЕ за 4 този месец е отчетен транспорт на стойност 5566лв., а от дневниците за продажби е заплатен такъв от клиентите на „***“ ЕООД на стойност 3020лв., т.е. отчетени са в повече транспортни услуги в размер на 2546лв. При дължими 3020лв. и заплатени 5605лв. се установява, че са надплатени 2585лв. Исковата претенция за този месец е за надплатени 499,17лв. , следователно именно тази сума следва да бъде присъдена.

За месеците 05 и 06.2016г. не се доказва плащане от страна на ищеца.

За м. 07.2016г. „***“ ЕООД твърди, че е заплатил на „***“ ЕООД 5071лв. С посочените по-горе РКО се установява да е реално заплатена сумата от 2071. Съгл.

ССЕ за този месец е отчетен транспорт на стойност 5794лв., а от дневниците за продажби е заплатен такъв от клиентите на „***“ ЕООД на стойност 1800лв. При дължими 1800лв. и заплатени 2071лв. се установява, че са надплатени 271лв. Исковата претенция за този месец е за надплатени 1701лв. , следователно същата се явява основателна и доказана до размера на надплатената сума от 271лв. Именно тази сума следва да бъде присъдена.

Обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно само до размера на посочените по-горе сума, а в останалата част като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени.

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 107,80лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция , определени по съразмерност на уважената част от исковете.

Жалбоподателят също има право на разноски с оглед уважената част от жалбата, като по делото има доказателства за сторени такива за ДТ. Въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сумата 69,19лв., определена по съразмерност.