Решение № 1282 от 21.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1282 гр. Пловдив, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330200976 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Л. К., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 02-БДС-881/10.01.2022 г., издадено от Г.Н.М.

– ***, с което на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева за нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателното постановление (НП). Жалбоподателката оспорва приетата за установена фактическа обстановка и извода на административнонаказващия орган издаденият й паспорт, чиято валидност е била изтекла, да е изгубен.

Твърди след издаването на НП да е върнала паспорта, който е обявен за изгубен, когато е отишла да получи новия си паспорт. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Пледира да е знаела къде се намира процесният паспорт към датата, приета като момент на извършване на нарушението, но да не го е носила със себе си при посещението си във Второ РУ при ОДМВР – Пловдив за подаването на заявление за издаване на нов паспорт. Поддържа, че служителката от сектор „БДС“ й е обяснила, че такъв документ за самоличност се води изгубен и че е трябвало да напише това в представен й образец на декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи.

Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 3 от делото, поддържа, че производството по издаване на наказателното 1 постановление е протекло законосъобразно и не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателката и вината й счита за категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П. Л. К., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 04.02.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 07.02.2022 г. съгласно регистрационния номер, посочен в съпроводителното писмо на лист 1 от делото, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 11.01.2005 г. на жалбоподателката П. Л. К. от ОДМВР – Пловдив бил издаден паспорт № ***, валиден до 11.01.2010 г. Жалбоподателката не върнала този паспорт на ОДМВР – Пловдив като орган, който го е издал, след изтичането на неговата валидност. Паспортът с номер *** се съхранявал в жилището на жалбоподателката К..

На 29.12.2021 г. К. посетила сградата на Второ РУ при ОДМВР – Пловдив, находяща се на адрес гр. Пловдив, ул. „Волга“ № 70, и подала заявление за издаване на български личен документ – паспорт. Служителката, която обработвала документите й, направила справка, при която установила, че жалбоподателката има предходно издаден паспорт – този с № ***, който не бил върнат. К. обяснила, че не носила стария си паспорт заедно със себе си, но предполагала, че той трябвало да бъде някъде в жилището й. На жалбоподателката било обяснено от служителя, че след като не знае точното местоположение на документа си за самоличност, той се води изгубен и че в такъв случай трябва да попълни декларация, в която да уведоми за това обстоятелства. На място на К. бил предоставен екземпляр от декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи.

Жалбоподателката попълнила тази декларация, която била регистрирана с вх.

№ 881/29.12.2021 г., като в нея записала, че паспортът е загубен при преместване.

Въз основа на тази декларация и на справка в АИС „Български документи за самоличност“ на 29.12.2021 г. свид. Н.И.Б. – ***, съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) против 2 жалбоподателката К., в нейно присъствие и в присъствието на свидетел.

Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу разписка. В АУАН свидетелят Б. не описал на коя дата и на кое място е изгубен паспортът с № ***, издаден от ОДМВР – Пловдив, нито попитал жалбоподателката К. за тези обстоятелства. Не били събрани и никакви други доказателства за установяването на тези обстоятелства.

На 04.02.2022 г. жалбоподателката отново се явила в сградата на Второ РУ, ОДМВР – Пловдив, за да получи издадения си нов паспорт № 387978002, като тогава тя върнала и стария си паспорт с № ***, издаден от ОДМВР – Пловдив, чиято валидност била изтекла на 11.01.2010 г. През цялото време до връщането на паспорта той се намирал в жилището на К..

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Дава се вяра на показанията на свид. Н.И.Б.. В тях той потвърждава авторството на съставения АУАН. Изяснява още, че актът е съставен изцяло въз основа на писмени материали, които представляват справка в автоматизираната информационна система „Български документи за самоличност“ и попълнената декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи. Установява се, че свидетелят не си спомня конкретния случай, но пояснява, че деянието, за което е съставен АУАН, е изгубването на издадения на жалбоподателката паспорт. Свидетелят не сочи дата и място, на които паспортът да е изгубен. Показанията на свид.

Б. се ценят като добросъвестно дадени от незаинтересовано по делото лице.

Фактическите си изводи съдът формира и въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства: писмо с вх. № 19574/11.03.2022 г. от началник на Второ РУ при ОДМВР – Пловдив (лист 6 от делото); справка за личен документ паспорт № *** от АИС „БДС“ (лист 7 от делото); справка за лице за П. Л. К. от АИС „БДС“ (лист 8-10 от делото); декларация от П. Л. К. с вх. № 881/29.12.2021 г. по описа на Второ РУ при ОДМВРПловдив; Заповед № 8121к-8559/22.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи. В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия и от същите по категоричен и несъмнен начин се установява фактическата обстановка, приета от съда за доказана.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че в полза на жалбоподателката К. е издаден паспорт № *** с дата на издаване 3

11.01.2005 г. и валиден до 11.01.2010 г. Съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗБЛД документ за самоличност е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. Според чл. 13, ал. 1 - ал. 3 от ЗБЛД на българските граждани се издават следните документи за самоличност: лична карта; паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност; свидетелство за управление на моторно превозно средство; временна карта за самоличност, заместваща личната карта на български граждани, спрямо които е постановено отнемане на документите за самоличност на основание чл. 68, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс и документи, заместващи паспорта: временен паспорт; служебен открит лист за преминаване на границата и временен паспорт за окончателно напускане на Република България.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД задължава гражданите, притежатели на български лични документи, да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. В случая по делото се установява, че жалбоподателката К. е подала заявление за издаване на български личен документ – паспорт, при което е констатирано, че тя не е върнала издаден й предходен паспорт, чиято валидност е изтекла. Доколкото жалбоподателката не е носила със себе си процесния паспорт № ***, й е предоставена за попълване декларация по чл.

17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която е попълнена и е приложена по преписката.

Въпреки това съдът приема, че наказателното постановление подлежи на отмяна на първо място поради неправилно приложение на материалния закон.

С обжалваното НП жалбоподателката К. е наказаната за това, че не е взела мерки за опазване на български личен документ – задграничен паспорт № ***, който да е изгубен. От доказателствата по делото се установява, че на 29.12.2021 г., когато жалбоподателката се е явила в сградата на Второ РУ при ОДМВР-Пловдив и е подала заявление за издаване на документ за самоличност – паспорт, тя действително не е носила в себе си и не е върнала процесния паспорт с № ***. По делото като писмено доказателство е приета справка от АИС „Български документи за самоличност“, съгласно която, както и от постъпилия отговор от началника на Второ РУ при ОДМВР – Пловдив, приложен на лист 6 от делото, се установява, че на 04.02.2022 г. жалбоподателката К. сама е върнала паспорта № ***, за чието изгубване е наказана. Съгласно съдебната практика по приложението на разпоредбата на 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД, послужила като правно основание за налагане на административното наказание, под правната квалификация „изгубване“ се подвежда такова поведение от фактическа страна, при което е налице безвъзвратно лишаване от държането на такъв документ от съответното лице, комуто той е предоставен, извън случаите на унищожаване или повреждане - така изрично Решение от 07.12.2015 г. по к.а.н.д. № 10348/2015 г. на Административен съд – Велико Търново; Решение от 01.02.2016 г. по 4 к.а.н.д. № 412/2015 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение №77 от 07.02.2014 г. по к.а.н.д. № 17/2014 г. на Административен съд – Видин. Фактите по делото оборват извода за изгубен български личен документ. Макар обективно тези обстоятелства да са изяснени след издаването на наказателното постановление, то това не е основание да бъдат игнорирани относими доказателства, тъй като районният съд е инстанция по фактите и следва да установи обективната истина. В конкретния случай поведението на жалбоподателката К. не се подвежда под състава на вмененото й административно нарушение. Както се установява по делото, същата е знаела местонахождението на документа, но не го е носила със себе си. Поради получени некоректни указания жалбоподателката е подведена, че предпоставка, за да получи административната услуга, която заявява, е да потвърди изгубването на предходно издадения паспорт. Справката от АИС „БДС“ и по-конкретно установеният от нея факт, че в кратък срок след датата на деянието К. се е явила във Второ РУ и сама е върнала паспорта с № ***, доказва достоверността на твърдението й и същевременно оборва правния извод в наказателното постановление документът за самоличност да е изгубен. Не може да бъде поставен знак за равенство между несвоевременното връщане и непредставяне на документа за самоличност пред органа, който го е издал, и неговото изгубване. За процесния паспорт с № *** не се доказва да е бил изгубен към 29.12.2021 г., а все още да е бил във фактическата власт на жалбоподателката К..