Решение № 1261 от 10.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. София, 10.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20221110204547 по описа за 2022 година

След съвещание, въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът приема следното.

Настоящото производство е образувано въз основа на Акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен от актосъставителя П.С.К. като служител на 01 РУ – СДВР.

Настоящият съдебен състав, като обсъди обясненията на нарушителя, извършеното самопризнание от него, както и събраните по делото доказателства с оглед приложението на материалния и процесуалния закон намира за доказано, че нарушителят М. М. Н., с ЕГН: ********** на 10.04.2022 г., около 08:50 часа в гр.София по ул. „Иван Вазов“ и ул. „Иван Шишман“, е извършил непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото, изразяваща се във физическо използване на дървена дъска, с която удрял по витрините на намиращите на улиците магазини, като при опит за извършване проверка от служители на СДВР С.Николов и Д.Кунев с цел спирането му, деецът Н. побягнал, взел камък с ръка и го хвърлил по посока на предното стъкло на преминаваща трамвайна мотриса, като при отправена забележка от водача на мотрисата Георги Георгиев, деецът Н. тръгнал към него с цел саморазправа, след което избягал към НДК и не спрял на отправеното му полицейско разпореждане, което е наложило да бъде задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.

Съдът се позова за този свой извод на приложените по делото писмени материали, както и на самопризнанието на нарушителя Н., което не е единствено доказателство по делото, които съдът кредитира изцяло, като 1 кореспондиращи и подкрепящи възприетите от съда факти.

Кредитираните от съда писмени доказателства и самопризнанието на нарушителя еднопосочно, пълно и изчерпателно, обективно, всестранно и като кореспондиращи по между си установяват и доказват пред този съдебен състав, че действително проявата на дребно хулиганство се изразява в действия, които смущават спокойствието на гражданите, установения обществен ред, както и принципите за нормално и логично поведение на отделната човешка личност. Нарушителят Н. е използвал дървена дъска. С нея удрял по витрините на магазинчета, разположени в гр.София по ул. „Иван Шишман“ и ул. „Иван Вазов“. Използвал е забранени от закона наркотични вещества. Имал е съзнателно поведение. Съзнавал е това, което прави.

Държал се е неадекватно и непредизвикано. Държал се е безмотивно. Не само удрял с въпросната дъска по витрини на магазини от посоченото място, но не е спрял на полицейска проверка при опит за проверка, но взел и камък и го хвърлил към панорамното стъкло на преминаваща мотриса. Създал е опасност за шофьора на мотрисата и за пътниците в нея. Искал е да се саморазправя с водача на МПС. Не спрял на разпореждане на полицейските служители на СДВР. Побягнал. Показал е отношение, което не съответства на принципите за нормално човешко държание и за неприкосновеност на чуждата собственост. Създал е и предпоставки да застраши обществените отношения по транспорта. Действията му са възмутителни и вандалски в рамките на извършеното дребно хулиганство.

Съдът приема, че употребата на алкохол или наркотични вещества и немотивираното поведение на нарушителя не са извинителна причина за извършената противообществена проява с посочените конкретни отделни действия.

С оглед изложените съображения съдът намира, че от обективна страна нарушителят Н. е извършил непристойна проява на дребно хулиганство по чл.

1, ал. 3 от УБДХ довела до нарушаване на обществения ред и спокойствие и изразяваща явно неуважение към обществото.

Степента на обществена опасност конкретното административно нарушение е значително ниска от степента на обществена опасност на деянието по чл. 325 НК.

СЪДЪТ НАМИРА, че нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че нарушава обществения ред и че инкриминираните му действия ще доведат до възмущение у гражданите, доколкото същите са осъзнати личности, но въпреки това той субективно е искал да причини съставомерен административно наказателен резултат.

СЪДЪТ НАМИРА, че действията на нарушителя Н. следва да бъдат санкционирани от съда на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ с глоба в размер на 300.00 лева, която следва да бъде заплатена в полза на Държавата.

Все пак съдът отчита, че следва да наложи този размер на индивидуализираната глоба на нарушителя с оглед постигане на целите на административното наказание и да санкционира действията на дребното хулиганство на дееца като законово недопустими и притежаващи сравнително 2 завишена обществена опасност като деянията от същия вид при същите условия и факти.

Съдът счита, че обществената опасност на личността на дееца, който се проявил като нарушител на обществения ред на инкриминираното място е сравнително висока, тъй като в конкретното деянието същият е проявил совите морално волеви качества, не е показал необходимите сдържаност и уважение към конкретните длъжностни лица от МВР на публичното място, на което е проявил необяснима физическа агресия към вещи, хвърлил е камък по трамвайна мотриса, тръгнал е да се саморазправя с водач на МПС и застрашил обществените отношения по транспорта.

С оглед изпълнението на личната е генералната превенция на чл. 12 от ЗАНН вр. чл. 36 НК съдът намира, че с наложеното наказание глоба в размер на 300.00 лева нарушителят Н. ще има възможност да преосмисли поведението си за напред, като спазва обществения ред и проявява дължимото уважение към собствеността и личността на гражданите на Република България без да проявява поведение на дребно хулиганство, което поведение е недопустимо според съдебния състав с оглед това, че противоречи на принципите на правовата и демократична държава, доколкото стожер на правовата и демократична държава е правовият ред, общественото спокойствие на гражданите и отделната човешка личност, която има достойнство, неотменими права и интегритет - физически и душевен.

Така мотивиран СРС, НО, 9 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА НАРУШИТЕЛЯТ М. М. Н., роден на .. гр. София, българин, български гражданин, с висше образование (инженер), неосъждан, трудово ангажиран като инженер, неженен, с постоянен адрес в ...., ЕГН:

**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ на 10.04.2022 г., около 08:50 часа в гр.София по ул. „Иван Вазов“ и ул. „Иван Шишман“, извършил непристойна проява, нарушаваща обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото, изразяваща се във физическо използване на дървена дъска, с която удрял по витрините на намиращите на улиците магазини, като при опит за извършване проверка от служители на СДВР С.Николов и Д.Кунев с цел спирането му, деецът Н. побягнал, взел камък с ръка и го хвърлил по посока на предното стъкло на преминаваща трамвайна мотриса, като при отправена забележка от водача на мотрисата Георги Георгиев, деецът Н. тръгнал към него с цел саморазправа, след което избягал към НДК и не спрял на отправеното му полицейско разпореждане, което е наложило да бъде задържан за срок от 24 часа по ЗМВР – АДМИНИСТРАТИВНО НАРУШЕНИЕ „ДРЕБНО ХУЛИГАНСТВО“ по чл.1, ал.3 от УБДХ , поради което и на основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ ГО ОСЪЖДА НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „парична глоба“ в размер на 300.00 лева, която да заплати в полза на Държавата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и/или протестирано в срок от 3

24 (двадесет и четири) часа от днес пред СГС, като в случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото пред СГС за 14.04.2022 г. от 10:00 часа , за когато страните да се считат за уведомени.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4