Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 07.06.2023, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 273/2022
Вид
Решение № 204
Подписан
07.06.2023
Състав
Аглика Гавраилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Русе, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20224500100273 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 247 от ГПК.

Образувано е по молба на И. А. Н., чрез процесуалния му представител адв. Е. В., за допълване мотивите на решението, в частта, в която е посочено, че „по изложените съображения искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан“, като моли да се впише, че „от изложените съображения искът следва да се уважи като основателен и доказан“, с оглед на изложеното по-долу в диспозитива, че е осъдена ответницата Р. Д. И..

Съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

Съдът, след като извърши проверка по молбата, намира, че в мотивите на решението е налице формирана воля в посочената от молителя част, поради което по съществото си молбата следва да се квалифицира като молба за поправка на ОФГ (чл. 247 от ГПК).

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК ответницата по делото Р. Д. И. не изразява становище по молбата.

След преценка на събраните доказателства окръжният съд приема за 1 установено следното:

Видно от данните по делото с Решение № 91 от 16.03.2023 г. по гр. д.

№ 273/2022 г. Русенският окръжен съд е осъдил Р. Д. И. да заплати на И. А. Н. сумата от 33992 лв., представляваща паричен заем, при законната лихва, считано от 13.04.2022г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на ищеца разноските по делото.

В предпоследния абзац на мотивите на решението действително е посочено, че „По изложените съображения искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан“, докато преди това изречение е записано, че „ответницата е получила сумата 33992лв. и дължи връщане на сумата, поради което искът следва да бъде уважен“. Последното е обективирано и в диспозитива на решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Грешка по смисъла на посочената разпоредба е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда, въз основа на изложените в мотивите фактически и правни изводи и нейния израз в разпоредителната част на съдебния акт /решение или определение/.

В разглеждания случай, такова несъответствие не е налице, а и не се твърди от молителя.

По силата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, съответно чл. 254, ал. 1 от ГПК съдът е задължен да изложи мотиви към постановения от него акт, в които да отрази начина на формиране на волята си, така както тя е намерила външен израз в постановения акт. Мотивите обаче не са част от акта, а са приложение към него. Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, касае очевидна фактическа грешка, допусната в съдържанието на съдебния акт, уредено в чл. 236, ал. 1 от ГПК, съответно в чл. 254, ал. 2 от ГПК, но не и в мотивите към тази част, тъй като само произнасянето на съда по съществото на спора обвързва страните по него, поради което и то следва да отразява точно волята на съда.

Както е посочено и в Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК - т. 18. със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в 2 диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на присъдено нещо. Единствено диспозитивът на решението представлява източника на силата на присъдено нещо (в този смисъл са Определение № 34 от 23.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2563/2019 г., I т. о.; Определение № 177 от 27.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4002/2021 г., IV г. о.; Решение № 69 от 25.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2020 г., IV г. о. и др.).

Поради това молбата на И. А. Н. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. А. Н. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 91 от 16.03.2023 г. по гр. д. № 273/2022 г. по описа на РОС.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 3