Протокол № 19 от 28.08.2020, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

Номер 19

28.08.2020 г.

Окръжен съд – П.

Град П.

Първи граждански състав

На 27.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ

МАРИЕТА С. ДИНЕВА

Секретар: ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА Въззивно гражданско дело № 20201700500458 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Вместо жалбоподателката E.П., в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М. С. А. се явява адв. К.М..

Жалбоподателят С.А. се явява лично и с адв. Р.А..

Жалбоподателят адв. В.К. в качеството и на особен представител на малолетното дете М. С. А. се явява лично.

За Дирекция социално подпомагане гр. П. се явява социален работник от “Отдел закрила на детето” П.И..

Явява се свидетелката Ю.П..

Същата беше отстранена от съдебната зала.

Адв. М. – да се даде ход на делото.

Жалбоподателят С.А. – да се даде ход на делото.

Адв. А. – да се даде ход на делото. Моля да бъде допуснат в качеството на свидетел Д.Д.Д., който е очевидец на случилото се на 28.09.2019 г.

Адв. К. – да се даде ход на делото.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. М. – възразяваме срещу направеното искане за свидетеля. Беше установено в Пернишки районен съд кои са присъствали на срещите с детето. Лицето Д.Д. няма данни да е присъствал на срещите.

Адв. К. – присъединявам се към казаното от колегата М..

Адв. А. – срещите са били на публични места, това е Т.та улица на гр. П., наоколо има много магазини и кафета. Това е свидетелят, който се е срещнал вчера съвсем случайно с моя доверител и го е попитал, как е и как е детето и при разговора, клиента ми е споделил, че има дело за датата 28.09.2019 г, за която дата, майката твърди, че той е дърпал детето на обществено място. Тогава свидетеля му е казал, че той е присъствал точно на тази дата и е предложил да свидетелства.

Съдът намира, че следва да бъде допуснат до разпит и посочения свидетел, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска да бъде разпитан като свидетел Д.Д.Д..

Сне самоличността на свидетелката, както следва:

Ю. Е. П. – на 63 години, българка, с българско гражданство, неосъждана. Майка съм на E.П.. Желая да свидетелствам.

Предупреди свидетеля за отговорността по чл. 290 от НК. Обеща да говори истината.

Била съм свидетел на двете дати 15.09.2019 г. и 28.09.2019 г. На 15.09.2019 г. на ул. Т. излязохме от бл. 30 вх. А. Това беше малко преди 11.00 ч. аз, дъщеря ми и детето М.. Вървяхме по Т. на около метър след входа видяхме, че бащата се задава от към кафене Ф.. Беше със светло синя риза и тъмен панталон. Дъщеря ми спря. М. видя баща си и каза “мамо дай ръка” и се хвана за ръката и. Приближи се до нея и докато тя говореше бащата пристигна. Нищо не каза на детето, не е поздравил. Застана в гръб на детето, хвана го от страни с двете си ръце и го вдигна високо. Детето се разплака, разпищя се и започна да вика “мамо, мамо”. Той го гушна и го понесе по улица Т. в посока към площада. Когато стигна края на зелената площ на бл. 30 детето казваше „мамо ела“. Майката тръгна след детето и казваше „миличко спокойно, тук съм“.

Бащата жестикулираше с ръка и каза на Е. да отиде при него, а на мен ми каза да остана. След това продължи в посока към площада, майката вървеше след тях, а аз вървях след майката. На нИ. кафене Ф. към него се присъедини баща му М.Н. и така продължихме до площада. С.М. седна на една пейка, заедно с детето и започна да му показва нещо на телефона. Детето плачеше и продължаваше да вика „мамо, мамо“. Аз включих телефона да снимам. С. каза, „остави я да снима“, може би каза на неговия баща. След което започна да запитва детето, къде е джипа, който ти подарих, майката ли го продаде или го подари“. Детето продължаваше да плаче и не му отговори нищо.

Бащата каза на детето, че ще качи детето в колата. А то започна да вика и плаче. Детето каза мамо “викай полиция”. Когато детето каза „мамо викай полиция“, те двамата с дядото се изсмяха и казаха „ооо ти много си много квалифициран“. Бащата С.М. каза да отиваме в полицията, след което започна да се разхожда, да го кара към количките.

След това дядото от другата страна ме удари с ръка по китката на дясната ми ръка. Аз изпищях от болка, телефона падна. Аз си взех телефона и прецених, че това е неприемлИ. поведение. Аз се обадих на телефон 112 и съобщих, че съм ударена от едно лице М.Н. и, че се намирам на площада. Те ми казаха, че ще ми изпратят кола за съдействие. Те като чуха това нещо и С. и баща му М. се изнесоха към кафене „Джой“, което се намира в близост до Банка ДСК. Бащата беше гушнал детето или го беше сложил на конче. То беше вече замлъкнало и само хълцаше. Отидоха да му купят играчка от магазина до Банка ДСК. Излязоха от там с играчка и се настаниха на една от масите в кафене „Джой“. Масата беше отвън на площада. В един момент той - С.М. попита един клиент през маса, „Вие видяхте ли някой да удря“. Той каза „не съм видял“. С.М. се обърна към мен и ми се изсмя. Искам да кажа, че удара на бащата по моята китка беше на около 20 метра от масата, на която седеше този човек. По късно попитах жената с количките дали е видяла, тя каза, че не е видяла удар, но е чула как съм изпищяла. То няма как да се види, защото в този периметър няма видимост.

Изчакахме патрулната кола. Дойдоха двама полицаи и аз им обясних за какво става въпрос. Единия от тях отиде при дъщеря ми да я помоли да говори по начин, да не се стресира детето. Полицая отиде пред витрините на ДСК. Там отиде и бащата С. и двамата поговориха малко. След това дъщеря ми помоли полицая да я придружи до масата, където беше детето с неговия дядо, за да си вземе довиждане и да не мисли детето, че е изоставено. Отидохме, аз дъщеря ми и полицая близо до масата, като полицая беше в гръб на детето. Когато приближихме М. веднага тръгна към майка си, но бащата вдигна настрани двете си ръце и му препречи пътя и му казва „не няма да ходиш“. Ние се отказахме за да не се травмира детето и си тръгнахме. Отидохме при полицаите и те ни казаха какво трябва да се направи. Ние се запътихме към полицията, където Е. искаше да подаде жалба. Тя обясни какво се е случило на един полицай, който си беше купил продукти за обяд, но явно, че той се познава със С. и каза, че не може да вземе отношение и, че това е сценарии. Аз не съм сигурна, дали полицая познава С., но по думите му, така ми се стори. Като чух това, аз казах на Е. по-добре да се откаже. Полицая каза на дъщеря ми, ако иска да си напише жалба в къщи и да я донесе. Тя си тръгна, а аз отидох в болницата. Ходих в спешно отделение. Прегледа ме доктор и ме изпрати на рентгенова снимка. След това на 15.09.2019 г. бащата и дядото доведоха детето някъде към 18.00 ч. Те бяха закъснели около един час и ние ги чакахме. Прибрахме се и детето ме попита дали ме боли, където ме ударил дядо му. Аз му казах, че нищо ми няма за да не се тревожи. Когато бяхме на ул. Т. Е. говореше по телефона и не е казала на детето нищо. Когато бащата водеше детето към площада, майката само говореше и успокояваше детето. Още като вдигна детето и го изплаши, всички хора се обърнаха. Очите на детето бяха пълни с едри сълзи. Когато ходеха по ул. Т., хората се обръщаха и излизаха от магазините. Минувачите се спираха и се обръщаха да видят, защо плаче това дете.

На въпроси на адв. А..

Свидетелката П. – не бих оставила дъщеря си и внучето си в тази ситуация. Не е имало случай, майката да казва пред детето, че ще повика полиция. На 14.09.2019 г. бащата дойде с полиция. Детето видя всичко това. Видя, че полицаите бяха добри с него, но те си отидоха без да може бащата да го вземе. На 14.09.2019 г. тя трябваше да заведе детето и го заведе, но детето започна да бяга от него и каза, че не иска да отиде.

Детето има режим на свиждане от събота от 10.00 ч. до неделя 17.00 ч. В неделя на 15.09.2019 г. не е имало час за предаване и след като детето се разплака предния ден и категорично отказа да отиде с него, това и нас ни изненада. На 15.09.2019 г. нямаше час за предаване на детето.

На 28.09.2019 г. пак трябваше да бъде заведено детето на среща с бащата. Имах уговорка с моя братовчедка да заведа моята майка да се видим всички, с нейната майка.

Аз я изчаках на срещата 9 часа и нещо. Срещата беше на ул. Т., точно в кафето срещу нашия блок. Те закъсняха и когато дойдох,а вече беше станало 10 часа и нещо. Дъщеря ми беше тръгнала да заведе М. за срещата. Вървяхме заедно по Т., като аз вървях по назад, заедно с майка ми, която трудно ходи. Движехме се бавно. Стигнахме до пейката в близост до жилището на братовчедка ми Ц.В. и там спряхме на пейката. Е. изчакваше явно да остави детето на бащата, за да можем да се видим всичките. Беше около 10.30 ч. и аз се върнах за няколко минути към нашия блок, като погледнах да не би бащата да е дошъл на паркинга на нашия блок и да не се разминем. Качих се за минутка в апартамента и като се върнах ги заварих на същото място. Там бяха бащата на детето С.М., неговата сестра и Ц.В. говореше нещо с него. Аз я дръпнах настрана и я помолих да не се намесва. Детето стискаше майка си с ръчички и отказваше да тръгва. Той го подканяше и го пипаше с ръка. Той хвана с две ръце детето през кръста и силно го издърпа. Последва плач, детето се разхлипа. Аз включих на запис телефона и се вижда, как детето плаче и викаше майка си. Той го носеше в ръце, до него беше сестра му и вървяха в посока към площада. Е. тръгна към детето да го успокои. Когато стигнахме до пешеходната пътека се отказахме. Аз тръгнах след Е.. Върнахме се и отидохме на роднинското парти. Там стана въпрос, за това което се е случил. Преди това не бях запознавала моите роднини с тези обстоятелства. Единствено Ц.В. знаеше, че дъщеря ми и нейния мъж, не са заедно вече. Точно преди бащата да издърпа детето Ц. се обръщаше към сестрата на бащата му и му каза “защо му причинявате това нещо, то може нещо да отключи”.

Тогава бащата беше само със сестра си и не съм видяла други техни роднини или лице, което да познавам. Познавам И.Т.. На 28.09.2019 г. не съм го виждала И.Т..

На 28.09.2019 г. не сме сядали на масите на кафене Ф.. Всичко се разви за няколко минути. Не е имало момент, в който детето да е тръгнало към баща си, докато аз съм била там. Детето беше върнато на майката на следващия ден – неделя около 19.00 ч. от бащата. Детето хич не прие добре това нещо, което се случи. Беше много разтревожено. Започна да плаче нощно време, заспиваше от изтощение и след това се напикаваше. По тези причини беше направено изследване на детето на урината, но се оказа, че няма никакви физиологични причини. След това личната лекарка беше дала направление на дъщеря ми за детски невролог. Аз ги закарах до детския невролог, с колата. Той изрази мнение, че това е битов травматизъм и, че се преодолява с едно сиропче на билкова основа – алое и препоръча психологически беседи за успокояване, които са провеждани. Детето започна да си гризе ноктите, да бъде едно умислено, тревожно, оглеждаше се преди да излезе от входа, дали го има тате. Питаше дали алармената инсталация е пусната. Пита ме за един висок човек, дали това е тате. Към настоящия момент детето е много по спокойно.

На въпрос на адв. А..

Свидетелката Ю.П. – към месец септември 2019 г. не сме живели с дъщеря ми заедно. Оставам понякога при нея когато се наложи да гледам внучето и когато има тревожна ситуация. Аз живея в кв. П. в собствено жилище, а дъщеря ми живее с детето, в блока, който описах на ул. Т.. При дъщеря ми не живее моята майка, тя си има собствено жилище на ул. К., където живее. Водено е друго предходно дело за домашно насилие между дъщеря ми и нейния съпруг и аз съм била свидетел по това дело. Дъщеря ми и нейния съпруг поддържат минимална комуникация – с есемеси по телефона. Той по телефона я нарича, с най грозни суми. Не зная кога за последно са комуникирали по телефона. Не винаги присъствам на срещите, при които се предава детето от майката на бащата. Понякога присъства нейна приятелка, понякога присъства моята майка. Колкото пъти бащата е имал право по съдебното решение, толкова пъти детето е преспивало при него през 2019 г., преди тези случай.

Съдът отстрани свидетелката Ю.П. от съдебната зала.