Определение № 928 от 20.12.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 928 гр. Шумен, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500560 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №17325/14.11.2024 г. (депозирана чрез ССЕВ), депозирана от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, действащо чрез пълномощника си юриск. Н.П.А. срещу разпореждане №4003/30.10.2024 г. по ч.гр.д.

№2782/2024 г. по описа на ШРС, с коeто е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. И. М. с адрес в гр. Шумен, за сумите: 69,73 лв. – договорна лихва по договор за заем за периода 25.12.2023 г. до 25.06.2024 г.; 338,45 лв. – по договор за допълнителни услуги по договор за заeм MicroCredit №9042-00162274 от 22.11.2023 г. за периода 25.12.2023 г. до 25.06.2024 г. и сумата от 48,77 лв. – лихва за забава за периода 26.12.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, тъй като в процесния случай не били нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Сочи съдебна практика, според която изискването за посочване поотделно на конкретните разходи, произтичащи от договора за кредит, се съдържали в чл. 11, ал. 1, т. 14 от ЗПК, като съгласно чл. 22 от ЗПК неспазването му не водело до недействителност на договора за кредит. Договорът за допълнителни услуги бил сключен на основание попълнено и подписано искане за допълнителни услуги, като съгласно чл. 4 от клаузите на сключения договор за допълнителни услуги, услугите се предоставяли единствено като допълнение към подписан договор за заем и след попълване и подписване искане за допълнителни услуги. Освен това, съгласно чл. 2, ал. 1 предл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл.

42 от общите условия към договора за заем допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на заем, а се предоставяли на заемополучателя само при изрично негово писмено искане и след сключване на договор за допълнителни услуги. В договора за 1 допълнителни услуги били описани услугите, включени в предоставения на клиента пакет, които били различни от дейностите по управление и усвояване на кредита (цитира съдебна практика на окръжен съд Стара Загора и СГС). На последно място, счита, че в случая договорът за потребителски кредит можел да продължи действието си и без договора за допълнителни услуги, съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 4 ЗЗП, поради което заповедният следвало да отхвърли претенцията за допълните услуги и да присъди всички останали заявени суми. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане, с което съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми за договорна лихва, за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги и лихва за забава и да се произнесе по съществото на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №2782/2024 г. по описа на ШРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против И. И. М. с адрес в гр. Шумен, за парично вземане, произтичащо от Договор за заем MicroCredit №9042-00162274 и Договор за допълнителни услуги към договора за заем на 22.11.2023 г., сключен между „Микро Кредит“ АД и И. И.

М.. В заявлението се сочи, че вземанията по двата договора са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД) по силата на Приложение №01/22.04.2024 г. към Рамков договор за продажба на вземания от 30.03.2023 г.. Паричното вземане е за главница по договора за заем – 500 лв.; 69,73 лв. – договорна лихва по договор за заем за периода 25.12.2023 г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 25.06.2024 г. (падеж на последната погасителна вноска); 338,45 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 25.12.203 г. (падеж на първата неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) – 25.06.2024 г. (падеж на последната вноска); 48,77 лв. - лихва за забава по договора за заем за периода 26.12.2023 г. до 28.10.2024 г. (датата на подаване на заявлението), ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по заповедното производство.

С обжалваното разпореждане №4003 от 30.10.2024 г., съдът е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: 69,73 лв. – договорна лихва по договор за заем за периода 25.12.2023 г. до 25.06.2024 г.; 338,45 лв. – по договор за допълнителни услуги по договор за заeм MicroCredit №9042-00162274 от 22.11.2023 г. за периода 25.12.2023 г. до 25.06.2024 г. и сумата от 48,77 лв. – лихва за забава за периода 26.12.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За да го отхвърли в тези му части, заповедният съд е приел, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен по см. на чл. 22 от ЗПК, доколкото е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в процесния договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено как е формиран ГПР. В 2 случая били посочени само абсолютни стойности на ГПР, но не била описана методиката за формирането на размера от 48,90%. Този извод съдът направил въз основа на констатацията, че в ГПР не било включено възнаграждението по пакет „Комфорт“, представляващо допълни услуги в общ размер на 338,75 лв. – сума, надхвърляща средния размер на предоставения заем от 500 лв. Задължението за включване на стойността на пакета допълнителни услуги следвало и от това, че заплащането му било предвидено предварително – независимо дали се ползват услугите и кои от тях се ползват, което го превръща в част от кредита (формално изведена от него) и реално води до неговото оскъпяване. С включването на стойността на пакета допълни услуги би се превишил петкратния размер на законната лихва, което води до нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Невключването в ГПР на цената на допълнителните услуги, води до действителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. С оглед приетата недействителност на договора за кредит и на осн. чл. 23 от ЗПК е присъдил само чистата стойност на кредита – сумата в размер на 500 лв. – претендирана като главница със заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.10.2024 г. до изплащане на вземането.

От изложеното в жалбата и заявения петитум се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането в отхвърлителната му част изцяло за сумите в размер 69,73 лв. – договорна лихва по договор за заем за периода 25.12.2023 г. до 25.06.2024 г.; 338,45 лв. – по договор за допълнителни услуги за периода 25.12.2023 г. до 25.06.2024 г. и сумата от 48,77 лв. – лихва за забава по договор за заем за периода 26.12.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" нормите на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не 3 и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност – 48,90%, като липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация как е формиран той. Липсва яснота относно отделните компоненти, определящи същия, а именно: не се установява дали е формиран от усвоената от потребителя главница или и от сумите, уговорени като допълнителни услуги.

Не става ясно дали цената на последните е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите. По този начин на практика не е предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са условията и стойността на кредита, в това число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР.

Освен това, видно от договора за допълнителни услуги, същите са: 1. Посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноската; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД, 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема 4. Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК.

Допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочените по-горе услуги имат характер на действия, свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси.

Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от шестте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Следва да се отбележи също, че съгласно клаузите, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждава извода, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП. С оглед горното е налице хипотезата по чл. 411, ал. 2, т.