Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 615 от 28.04.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3457/2021
Вид
Решение № 615
Подписан
28.04.2022
Състав
Красимир Машев, Петя Алексиева, Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.16, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.16, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • §22 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Т. Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211000503457 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника Застрахователна компания „УНИКА“ АД срещу Решение № 263882 от 14.06.2021 г., постановено по гр.д. № 147/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-20 състав, с което съдът е уважил предявените срещу ответното дружество искове и е осъдил последното да заплати обезщетение за неимуществени вреди на ищците в размер на по 100000 лв., ведно със законната лихва, следствие на настъпил пътен инцидент от 22.06.2016 г.

Решението се обжалва в неговата цялост.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално да редуцира размера на обезщетението.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че правилно съдът е установил механизма на произшествието, предвид приетата КСМАТЕ и дадените обяснения от вещото лице в съдебно заседание, но неправилно от правна страна е извел изводите си за съвина на двамата водачи, респ.вина на застрахования в ответното дружество шофьор на л.а.м. „Шкода Фелиция“ с 1 рег.№ *******. Твърди, че единствената причина за крайните последици, а именно настъпване на сблъсъка между двете превозни средства са действията на водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег.№ *******. Счита, че в тази връзка не следва да се кредитират показанията на свидетелите Н. и М., тъй като показанията на първата свидетелка не са безпристрастни, а при вторитесвидетелят М. не е възприел лично сблъсъка. Поддържа, че самият сблъсък е настъпил в платното за движение на л.а.м. „Шкода Фелиция“ с рег.№ *******. Твърди, че същият не би настъпил, ако водачът на лек автомобил Фолксваген не бе предприел маневра „наляво“. Твърди, че този водач не е реагирал правилно нито от техническа гледна точка, нито с оглед законово предписаното му поведение. Поддържа, че спасителната маневра не е правнорегламентирано поведение на участниците в движението по пътищата и за да се освободи от отговорност водачът следва при тази маневра да не е причинил вреди, свързани с увредата на здравето или отнемане на живота на други лица и на следващо място, за да е спасителна една маневра, то тя трябва да е предизвикана от неправомерното поведение на друг участник в движението, но и да не може да бъде преодоляна по някой от предвидените в чл.20, ал.2 ЗДвП начини. Твърди също така, че водачът е задължен предварително да се подготви за усложнена пътна обстановка и преди всичко да намали скоростта, за да не изпадне по своя вина в положение да извършва спасителна маневра. Поддържа също така, че когато водачът на превозното средство, както е и в случая, при възникване на опасност на пътя не е предприел незабавно мерки за задействане на спирачния механизъм, а е предприел други действия, като отклоняване на автомобила „наляво“ и настъпят вредоносни последици, той ще носи отговорност за извършеното и негова следва да е вината. Твърди, че водачът на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ******* с действията си виновно се е поставил в положение да извърши спасителна маневра, той е бил длъжен и е могъл да възприеме насрещния автомобил, но не е предприел мерки да намали скоростта и преустанови движението си.

В условията на евентуалност, счита че присъдените обезщетения са крайно завишени и несъответстващи на реално претърпените вреди.

Претендира направените разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни-ищците и чрез своя процесуален представител депозират отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Поддържат, че вината на водача Добрин Добрев, управлявал л.а.м. „Шкода Фелиция“ с рег.№ ******* за настъпване на процесното ПТП е безспорно установена. Твърди, че водачът на л.а.м.

„Фолксваген голф“ с рег. № ******* е бил принуден да предприеме такива действия по изменение на посоката си на движение, тъй като е създадена реална непосредствена опасност за живота и здравето му, както и за живота и здравето на пътуващата с него Т. Н.. Твърди, че опасността не е могла да бъде предотвратена по предвидените в чл.20, ал.2 ЗДвП начини-чрез намаляване на скоростта или спиране на МПС. Поддържа също така, че претендираното обезщетение в общ размер от по 200 000 лв. е единственото справедливо обезщетение, което следва да бъде присъдено на ищците, тъй като отговаря на действителния размер на моралните вреди, причинени на ищците, както и на установената в тази насока съдебна практика на съдилищата.

Въззиваемите страни молят съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Третото лице помагач в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, не представя отговор.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени решението на първата инстанция. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание въззиваемите страни-ищци чрез своя процесуален представител молят съда да остави без уважение жалбата и да потвърди решението на първата инстанция. Адвокат Н. претендира разноски по чл.38, ал.2 от ЗА. Представя списък. Излага подробни съображения в писмени бележки.

Третото лице помагач, редовно призован, не изпраща представител не изразява становище в хода по същество.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

3

От доклад за пътно-транспортно произшествие от 22.06.2016 г., изготвената към него скица на местопроизшествието, фотоалбум, показанията на свидетеля М. и на свидетелката Н.-очевидци на настъпилото произшествие, както и от неоспореното от страните заключение на КМАТЕ се установява, че на 22.06.2016 г. около 10,30 часа в Гърция, при дневна светлина по пътя и в посока от Граничен пункт «Орменио» към Александруполи, в района на 121 км, преди гр.Орестиада, се е движел л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******, управляван от Д. И. А. със скорост около 100 км/ч. Пред него се е движил л.а.м. „Тойота Хайлукс“, със скорост 80 км/ч, управляван от свидетеля Х. М.. В същото време в обратната посока от гр.Орестиада към Граничен пункт „Орменио“ в дясната си пътна лента се е движил л.а.м.

„Шкода Фелиция“ с рег.№ *******, управляван от Д. Д. Д. със скорост около 70 км/ч., който по неизвестни причини се отклонява на ляво и се насочва към лентата за насрещното си движение, като на около 55 м преди мястото на удара навлиза в нея срещу лек автомобил "Фолксваген голф“, който в този момент се е намирал на около 77 м преди мястото на удара и на 132 м от лек автомобил „Шкода Фелиция“. В определен момент водачът на лек автомобил Шкода, виждайки опасността от удар с лек автомобил Фолксваген, предприема връщане в дясната си пътна лента, като завива надясно. От своя страна водачът на лек автомобил Фолксваген виждайки движещия се насреща, навлязъл цялостно в лентата му лек автомобил Шкода, предприема спасителна маневра, завивайки наляво с цел да навлезе в лентата на лек автомобил Шкода и така да се разминат двата автомобила. В същото това време водачът на лек автомобил Шкода също предприема маневра връщане в дясната си пътна лента, като по този начин и двата автомобила се насочват и навлизат в лентата за движение в посока към граничния пункт „Орменио“, където настъпва челен кос удар между тях, основно между предните леви части на двата автомобила. Към момента на инициалния удар предните челни части на двата автомобила са се намирали основно в лентата за движение на лек автомобил Шкода, като предното дясно колело на лек автомобил „Фолксваген голф“ се е намирало върху средната двойна разделителна линия.

Поради ексцентрицитета на ударния импулс, лек автомобил „Фолксваген голф“ придобива силна ротация в посока обратна на часовника, гледан отгоре и с остатъчната си скорост след удара се придвижил напред в първоначалната си посока и отклонен наляво, като се завърта на около 120 градуса и се спира 4 в лентата за движение на лек автомобил „Шкода“. При удара скоростта на последния е погасена и намалена до нула, след което той е отблъснат назад и към дясната си мантинела, с ротация в посока на часовниковите стрелки и се спира завъртян на около 90 градуса облегнат до мантинелата почти вертикално, изминавайки път около 9 м изправен с наклон върху деформираната си предна част.

Навлизането на л.а.м. „Шкода Фелиция“ с рег.№ ******* в насрещната лента за движение се установява и със свидетелските показания на свидетелката Т.

К. Н. и свидетеля М..

В пряка причинна връзка от така настъпилото произшествие настъпва смъртта на пътуващия в л.а.м. „Шкода Фелиция“ с рег.№ *******, А. Й. С., причина за която е получената съчетана травма с несъвместими с живота увреждания на жизнено важни органи-разкъсване на сърце, аорта и черен дроб.

Между страните не е било спорно, а и с приетото по делото удостоверение за наследници изх.№ 573/11.07.2017 г. на Столична община, район Триадица, се установява, че починалият А. Й. С. е съпруг на първата ищца Е.С. и баща на ищците А. и С. С..

Също така не е било спорно, а и с представените справки от Информационния фонд на Гаранционен фонд се установява, че към 22.06.2016 г. за л.а.м.

„Шкода Фелиция“ с рег.№ ******* е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена на 21.12.2015 г., обективирана в застрахователна полица № BG/05/115003125462, валидна от 24.12.2015 г. до 23.12.2016 г., а за л.а.м.

„Фолксваген голф“ с рег. № *******-при третото лице помагач „Дженерали застраховане“ АД, сключена на 24.09.2015 г., обективирана в застрахователна полица № BG/08/115002398281, валидна от 24.09.2015 г. до 24.09.2016 г.

Съобразно заключението на приетата по делото комплексна експертиза, причина за настъпване на произшествието са субективните действия и на двамата водачи: водачът на лек автомобил «Шкода», който е допуснал навлизане на управлявания от него автомобил в лентата за насрещно движение, при наличие в опасна близост на насрещно движещ се автомобил.

Водачът на лек автомобил «Фолксваген» от своя страна е реагирал непрофесионално и неадекватно, предприемайки маневра завиване наляво и 5 навлизане в лентата за движение на лек автомобил Шкода, където и настъпва челния удар между двата автомобила, вместо да предприеме незабавно спиране и отклоняване на автомобила си надясно към лента на аварийно спиране.

Установява се още, че уврежданията в областта на гръдния кош и корема на пострадалия А. С. /множество счупвания на ребрата двустранно и излив на кръв в гръдните кухини, разкъсвания на белите дробове, разкъсване на аортата в гръдната й част, разкъсване на сърцето отпред, разкъсвания на черния дроб и далака, излив на кръв в коремната кухина/ дават основание да се приеме, че е налице силно притискане между твърди тъпи предмети, което от своя страна дава основание на вещите лица да приемат, че и с, и без правилно поставен предпазен колан биха се получили такива увреждания.

Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на Р. С.

Б., Е. В. С. и Г. В. Б..

Свидетелката Р. Б.-сестра на ищцата Е.С., установява, че познава семейството на Е. и А., а с последния се познават от 1985 г. Свидетелката установява, че със сестра си са отрасли заедно и имат много близки отношения. Установява, че Е. и съпруга й А. били в много добри отношения, приятелски, основани на обич и взаимно уважение, хармонични, бракът им продължил повече от 30 години. Свидетелката установява, че смъртта на А. се отразила много тежко на сестра й, включително и на психичното й състояние. Тя се затворила в себе си, не можела да спи, вдигнала кръвно, били й изписани антидепресанти.