Решение № 181 от 30.03.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Гражданско дело 145/2023
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 30.03.2025
- Състав
- Георги Стоянов Мулешков
Цитирани разпоредби
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г. Ст. Мулешков при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Гражданско дело № 20231800100145 по описа за 2023 година
Г. Б. Р. е предявил срещу С. Р. С. искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и на имуществени вреди в размер на 120 лв., претърпени в резултат на престъпление против личността (средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК), за което ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда.
В исковата молба се твърди, че на 14.04.2019 г. в гр. София, в локалното платно на „Ботевградско шосе“ и в непосредствена близост до магазин „Джъмбо“, ответникът е нанесъл побой на ищеца; че в резултат на побоя ищецът е получил счупване на лакътната кост на лявата предмишница в долната й трета (средна телесна повреда), ограничен оток, кървонасядане и ограничено дълбоко охлузване в областта на брадичката, както и оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на гърба на дясната ръка (леки телесни повреди); че ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Ищецът сочи подробно и хронологично медицинските интервенции, на които е бил подложен с цел лечение и възстановяване – оказана първа помощ в 1
„Пирогов“ нса 14.04.2019 г. в 23,45 ч., настаняване за полнично лечение, изписване от болницата на следващия ден в 10,30 ч. Твърди, че е претърпял физически и душевни болки и страдания, включително стрес и уплах он проявената агресия. Обосновава, че е налице причинна връзка между деянието на ответника и претърпените телесни и емоционални увреждания. Оценява неимуществените вреди на 50 000 лв.
Освен това ищецът твърди, че е направил и разходи за медицинско обслужване в хода на лечението в размер на 120 лв. Претендира репариране и на имуществените вреди.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска за неимуществени вреди по размер. Сочат се конкретни обстоятелства, обуславящи присъждането на такова обезщетение в по-нисък размер. По отношение на заявените имуществени вреди ответникът не взема становище. Твърди се обаче, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като с автомобила си той е преследвал бившата си съпруга и ответника и се е опитвал неправомерно да изтласка от пътното платно автомобила, с който те са пътували (възражение за съпричиняване на вредите).
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
С присъда от 10.03.2021 г. по НОХД № 6457 / 2020 г. на Софийския районен съд, влязла в сила на 05.08.2022 г., ответникът е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 14.04.2019 г. около 19,40 ч. в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, в близост до магазин „Джъмбо“, чрез нанасяне на удари с неустановен предмит в областта на лявата ръка, е причинил на Г. Б. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътната кост на лявата предмишница в долната й трета, с което е била реализирана медико-биологичната характеристика трайно затруднение в движението на левия горен крайник.
За извършеното престъпление на ответника му е било му е наложено наказание.
Влезлите в сила присъди на наказателния съд са задължителни за 2 гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл.300 ГПК). Следователно по настоящото дело съдът следва да се произнесе относно претърпените от ищеца вреди, които са резултат от противоправното деяние, извършено виновно от ответника, и за справедливия размер на дължимото обезщетение.
От представената по делото епикриза от 15.04.2019 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ се установява, че ищецът е постъпил в болничното заведение на 14.04.2019 г. в 23,45 ч. В 23,50 ч. му била направена рентгенова снимка (скелетна рентгеново изследване на ръка и китка), а в 0,20 ч. на 15.04.2019 г. било извършено закрито наместване на фрактура без външна фиксация при анестезия. Ищецът бил изписан на 15.04.2019 г. в 10,30 ч. с диагноза счупване на долния край на лъчевата кост – закрито.
Били му препоръчани обезболяващи при нужда и собствена терапия.
Преди да бъде настанен в болницата, ищецът бил прегледан в спешен кабинет около 22,30 ч. на 14.04.2019 г. Не били установени видими травматични изменения. Пострадалият бил в ясно съзнание без двигателен дефицит.
На 15.04.2019 г. в 12,30 ч. ищецът бил прегледан и от съдебен медик от клиниката по съдебна медицина и деонтология при Александровска болница. Съдебният лекар установил ограничен оток на брадичката с петнисто червеникаво-мораво кръвонасядане на площ около 3/3 см и ограничено дълбоко охлузване с неправилна форма, около 7/8 мм, покрито със засъхнала кръв. По гърба на дясната ръка в основите на втори и трети пръст имало повърхностна рана, разположена върху подлежащ и околен оток, съчетан с дифузно бледо синкаво-мораво кръвонасядане. От средата на лявата мишница до основите на пръстите лявата ръка била поставена в гипсова обездвижваща превръзка, като лакътната става била сгъната под прав ъгъл и предмишницата била окачена с бинт на шията.
Според заключението травматичните увреждания са били получени в резултат на действнието на твърди тъпи предмети и са могли да бъдат получени по време и начин, както е съобщил прегледаният при снемането 3 на предварителните сведения от страна на съдебния лекар, а именно предпазване с ръце при нанасяне на удари с продълговат метален предмет.
От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза е видно, че в резултат на нанесения побой ищецът е получил следните травматични увреждания:
- счупване на лакътната кост на лявата предмишница в долния край;
- оток, кръвонасядане и охлузване на брадичката вляво;
- оток кръвонасядане и повърхностна разкъсно-контузна рана по гърба на дясната ръка (дланта).
Счупването на лакътната кост на лявата предмишница е реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Травмата в областта на баридчката вляво и в областта на дясната ръка са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителният период за счуването на лявата ръка е бил около 1,5 – 2 месеца, който период включва гипсовата имобилизация и рехабилитацията след премахването на гипса за възстановяване на движенията в лакътната и гривнената става.
Мекотъканните наранявания са оздравели за срок от около две седмици.
Съгласно заключението на експертизата констатираните травматични увреждания се дължат на действието на твърд тъп предмет с ограничена контактна повърхност и съответстват да са били получени при удари с предмет с продълговата форма, каквито са данните по делото. Според вещото лице няма данни за настъпили усложнения и към момента на изготвяне на експертизата ищецът би трябвало да е възстановен напълно.
При така изложените факти съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 6 000 лв. В резултат на счупването на лявата ръка и мекотъканните наранявания на брадичката и дясната ръка ищецът несъмнено е претърпял физически болки и страдания, а по време на самия инцидент – стрес и уплах. След инцидента той е бил хоспитализиран за срок от по-малко от 12 часа. Лявата му ръка е била без видими травматични изменения, като след рентгенография в болница „Пирогов“ е била установена минимална 4 дислокация на фрагменти. Била е извършена мануална репозиция без вътрешна фиксация, тоест ръката му не е била оперирана. При изписването му от болницата не му е била предписана нарочна медикаментозна или друга терапия, а единствено прием на обезболяващи при нужда. Няма твърдения и данни ищецът да си служи предимно с лявата ръка, като счупването й да е довело до сериозни ограничения и неудобства в ежедневието му. Няма доказателства ищецът да е претъпял физически или емоционални страдания над обичайните при счупване на ръка с минимална дислокация на фрагменти. Няма доказателства да са настъпили допълнителни усложнения и възстановяването да е надхвърлило наблюдавания в медицинска практика възстановителен период от около 1,5 – 2 месеца.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредите. Твърди се в отговора на исковата молба, че ищецът е преследвал с личния си автомобил бившата си съпруга, тоест свидетелката Г.
Илиовска, и е опитал неправомерно да изтласка управляваното от ответника МПС от пътното платно, с което бил създал предпоставки за настъпване на ПТП. Това е твърдял ответникът е пред наказателния съд в обясненията си като обвиняем. С показанията на свидетелката Илиовска, разпитана от настоящия съд, не се установява обаче противоправно поведение на ищеца. Поведението му е било единствено морално укоримо. Не се установява той да е създал опасност за живота и здравето на лицата, пътуващи в управлявания от ответника автомобил.
Свидетелката не помни бившият й съпруг да ги е засичал и по някакъв начин да се е опитвал „да избута колата от пътя“. Наказателният съд е разгледал подробно твърденията на подсъдимия, като е отрекъл деянието да е било извършено от него в съС.ие на афект. Липсата на афект у подсъдимия е и причина извършеното деяние да не бъде преквалифицирано с присъдата от престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.
НК в престъпление по 132, ал. 1, т. 2 НК.
Ето защо искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 6000 лв. и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен 5 размер от 50 000 лв.
Искане за заплащане на обезщетение за забава не е било правено нито с исковата молба, нито до приключване на съдебното дирене по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК, поради което компенсаторни лихви не следва да бъдат присъждани върху уважения размер от главницата.
Изцяло неоснователен е искът за имуществени вреди от 120 лв.
Ищецът е представил фактура за платени 60 лв. в Александровска болница за преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение.
Прегледът е бил извършен на 15.04.2019 г. в 12,30 ч., тоест след изписването му от болница „Пирогов“. Разходът обаче не е пряка последица от нараняванията и не е свързан с медицинско обслужване в хода на лечението на пострадалия, както се твърди в исковата молба, а с желанието му да бъдат удостоверени всички наранявания с цел представяне на доказателства пред разследващите органи. Други доказателства за претърпени имуществени вреди не са ангажирани нито по настоящото гражданско дело, нито по приобщеното наказателно производство.
Следователно искът за имуществени вреди следва да бъде отхърлен изцяло.
При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските.
С исковата молба се претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – за оказана на ищеца безплатна правна помощ. Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., от които 2600 лв. първоначално договорено възнаграждение и 400 лв. за явяване на адвоката в повече от две заседания. За реалното извършване на разноските са представени доказателства. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно предвид броя на исковете (за имуществмени и неимуществени вреди), цената на иска за неимуществени вреди (50 000 лв.) и участието на адвоката в три съдебни заседания. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи на ответника разноски от 6
2640,86 лв.
Ответникът дължи по бюджетната сметка на съда държавна такса от 240 лв. върху уважения размер на иска, както и съразмерни разноски за експертиза от 42 лв.
По изложените съображение Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Р. С. от гр. С., ЕГН **********, да заплати на Г. Б. Р. от гр. С., ЕГН ********** на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на 6 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане (престъпление против личността – средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 14.04.2019 г. в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, в близост до магазин „Джъмбо“, за което ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 6457 / 2020 г. на Софийския районен съд), изразяващи се в телесни и емоционални болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.