Определение № 5588 от 10.11.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2456/2026
- Вид
- Определение № 5588
- Подписан
- 10.11.2026
- В сила
- 10.11.2026
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Иванка Димитрова Дрингова, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 312 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 312, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 317 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5588 гр. Варна, 10.11.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20263100502456 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312 вр.чл. 317 от ГПК.
Образувано е п о въззивна жалба вх. № 78541/07.10.2026г. от Н. К. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, ********** чрез процесуалния си представител адв. Н. С. от ВАК, срещу решение № 3438 от 11.09.2026г., постановено по гр. дело № 3086/2026г. на РС Варна, VII-ми състав, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Основно училище „Добри Чинтулов“ – гр.
Варна, Булстат 000082054, представлявано от директора С.К, следните обективно кумулативно съединени искове: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на въззивницата, извършено със заповед № РД-07-1252/06.03.2026г. на директора на ОУ „Добри Чинтулов“ – гр. Варна, с която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор № РД-07-2046/10.07.2024г. за длъжността „Организатор, стопански дейности“, с код по НКПД 24216011; иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на въззивницата на заеманата преди уволнението длъжност „Организатор, стопански дейности“ в ОУ „Добри Чинтулов“ – гр. Варна, и 3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 8823,53 евро (17 257,32 лв.), представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, за периода от 06.03.2026г. до 26.08.2026г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска – 30.04.2026г. до окончателното й изплащане.
В жалбата e изразено становище за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Въззивникът изразява несъгласие с правния извод на първоинстанцинния съд, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е самото съкращаване на щата като обективен факт, а мотивите за него 1 независимо дали са финансови, организационни или свързани с натуралните показатели са въпрос на стопанска целесъобразност. Счита, че за законосъобразно упражняване на потестативното право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение не е достатъчно само да се посочи основанието в заповедта за уволнение, а и да са налице обективно съществуващи предпоставки за упражняване на това потестативно право, респ. тяхната липса обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение.
Излага, че в конкретния случай не са налице предпоставките за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, посочени в самата заповед, а именно недостиг на парични средства в бюджета на училището.
Счита, че при процесното уволнение подборът е бил задължителен, предвид установеното от вещото лице сходство между заеманата от въззивницата длъжност и длъжността на „зам. директор административностопанска дейност“ в училището, независимо от йерархичното място на длъжностите в щатното разписание. Излага, че неизвършването на подбор при съкращаване на щата, когато той е задължителен, представлява нарушение на правото на защита и изключва потестативното право на работодателя да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение на това основание.
Сочи, че при уволнението на въззивницата не е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 4 от КТ и работодателят не е получил предварително съгласие на съответната синдикална организация в предприятието, тъй като искането и получаването на съгласие от синдикалната организация се е развило по реда и условията на отменен КТД. Излага, че според действащия към моментта на уволнението Колективен трудов договор и КТД № Д01-298/22.12.2025г. за системата на предучилищното и училищното образование, работодателят може да уволни работник или служител, член на синдикална организация, страна по договор при спазване на определена процедура за информиране на синдикалните организации и след получаване на съгласието на съответната синдикална организация за съкращаването на синдикален член. В конкретният случай липсвало решение на синдикалната организация, а е налице само писмо от председателя на синдикалната организация, което не може да замести решението на синдикалната организация.
Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивницата е поискала да се допусне събирането на гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели, за установяване липсата на решение на синдикалната организация за даване на предварително съгласие за извършените съкращения на щата. Същевременно, същата не твърди да са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, нито се позовава на нови или нововъзникнали обстоятелства и доказателства.
2
Посочената липса обуславя извод за недопустимост на отправеното доказателствено искание, по аргумент от противното на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Освен това, искането за събиране на гласни доказателства касае доказване на отрицателни факти, чието доказване лежи върху въззиваемата страна. По изложените съображения, доказателственото искане на въззивницата следва да се остави без уважение.
Постъпилата въззивна жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 вр. чл.
315, ал. 2 от ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Воден от горното и на основание чл. 312, ал. 1 от ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.
№
78541/07.10.2026г. от Н. К. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, ********** чрез процесуалния си представител адв. Н. С. от ВАК, срещу решение № 3438 от 11.09.2026г., постановено по гр. дело № 3086/2026г. на РС Варна, VII-ми състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивницата за допускане събирането на гласни доказатества, посредство разпит на двама свидетели.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2456/2026г. на ВОС за 01.12.2026г. от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, по телефона.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3