Решение № 75 от 22.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Кюстендил, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора К. С. С. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231500600155 по описа за 2023 година Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда № 260009 от 13.10.2022 г., постановена от Кюстендилския районен съд подс.М. В. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК - затова, че на 13.07.2019 г. в с.Слокощица, Кюстендилска община чрез нанасяне на удар с дърво в областта на главата е причинил средна телесна повреда на А. Д. П. от същото село, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и нараняване, проникващо в черепната кухина. На осн. чл.54 НК му е наложено лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено на по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Подс.Г. е осъден да заплати и сторените по делото разноски. КнРС се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства.

Присъдата се обжалва изцяло от защитника на подс. Г.- адв. К.Д. с изтъкнати бланкетни съображения за необоснованост и незаконосъобразност.

Иска същата да бъде отменена, а вместо нея- да се постанови нова, с която подс. Г. бъде оправдан.

Представителят на ОП- Кюстендил пледира за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на атакуваната присъда.

Пред КнРС пострадалият от престъплението А. Д. П. е конституиран като частен обвинител. Същият е починал в хода на процеса и по реда на наследственото правоприемство като частни обвинители са конституирани неговите законни наследници Д. А. Д., В. С. П. и Н. А. Д.. Пред въззивния съд 1 се явява частната обвинителка Н. Д., която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Пред окръжния съд защитникът на подс. Г.- адв. Д. поддържа жалбата си. Излага съображения за превратно тълкуване на доказателствения материал и за необходимостта от приложение на института на неизбежната отбрана. Изтъква алтернативни доводи за субективната страна на деянието, като счита, че същото е извършено о непредпазливост и пледира за преквалификация на същото и приложение на разпоредбата на чл.133 НК.

Подсъдимият М. В. Г. поддържа пледоарията на защитника си. Иска постановяване на справедлива присъда.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че жалбата е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Присъдата на първостепенния съд е правилна, законосъобразна и обоснована. Постановена е при провеждане на надлежно изследване на обстоятелствата по делото, при верен, детайлен и задълбочен доказателствен анализ. В тази дейност съдът не е допуснал нарушения на процесуалния закон. Приложеният от съда материален закон е верен.

Фактическата обстановка е изяснена от КнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. При извършване самостоятелен анализ на събрания от КнРС доказателствен материал и като приобщи към доказателствения материал показанията на св. П. и П., депозирани пред друг съдебен състав на КнРС, с оглед пълното разкриване на обективната истина и за изясняване на отделни фактически положения, настоящият съдебен състав констатира, че допълнително събраните от въззивния съд доказателства не изменят изводите на първи съд по основните факти и приложението на закона, а само обосновават на собствено и отделно основание тяхната правилност. Изключение от вярното установяване правят изолирани и съпътстващи главния факт фактически положения. Те касаят началото на събитията, довели до съставомерния резултат и имащи пряка връзка с възражението на защитата за приложение на привилегированите състави на чл.12 НК и чл.133 НК деянието.

При така изложеното, въззивният съд прие за установено следното:

Пострадалият А. П. и подс. М. Г. били съседи, с вложени лични отношения, живеещи в с.Слокощица, обл. Кюстендил.

На 13.07.2019 г. около обяд между двамата възникнал конфликт, свидетел на който станал св. Ц.. Подс. Г. обиждал и псувал св. П., докато последният и св.Ц. ремонтирали автомобил на последния пред неговия дом.

Св.П. не му обърнал внимание. По- късно подс. Г. отишъл в магазин в центъра на селото, където употребил алкохол.

Същият ден по- късно след 18:30 часа св. Л.Б. и св.М.А. стоели на улицата и разговаряли, когато подс. Г. се прибирал у дома си пиян. Св. П., 2 който междувременно бил отишъл да купува цигари, се придвижвал по същата улица зад него. Виждайки го, подс. Г. се нахвърлил към него, като размахвал ръце, а св. П. отстъпвал назад. Подс. Г. стигнал до св.П., като двамата се сдърпали. Св.Л.Б. се развикала и казала на П. да бяга, при което той отстъпил и тръгнал към дома си. Св.Б. се прибрала у дома си, а св. А. останала на улицата.

В тази част окръжният съд допълни изводите на районният съд относно началото на събитията, доколкото същият не е направил обстоен анализ на гласните доказателства, съдържащи се в делото относно причината на последващото произшествие.

Междувременно св.П. по пътя намерил дървена летва- дъска с размери

53х10х3 см (срвн. обект №3 от протокола за оглед на местопроизшествие) и се обърнал с нея по посока на подс. Г., тръгвайки към него. Последният, виждайки това, взел от намиращото се на тротоара кръгло дебело дърво –с диаметър около 15 см (от струпаните там дърва за огрев).

Двамата започнали за замахват един срещу друг. Св.П. с ръка свалил очилата на подс. Г.. Последният замахнал с дървото към св. П.- първият път не го уцелил, втория път го ударил в рамото, а третия път- го ударил директно в главата, при което св. П. паднал по очи върху земята и не мръднал.

В тази част окръжният съд прие по- различно фактическо положение от приетото от КнРС- а именно- че св. П. е тръгнал с летва срещу подс. Г. и че с ръка му е свалил очилата, след което са последвали посочените удари, последният от които е бил в областта на главата.

Случката се разиграла на улицата в близост до дома на сем. П.и. По същото време св.В. се намирала в двора си и чувайки шума, погледнала към улицата. Видяла момента на нанесения трети удар и падането на пострадалия на улицата. Развикала се веднага; от дома си на терасата излязла съседката св. М. Б., която възприела падналия П. и стоящия до него с дърво в ръка подс. Г.. От дома си излязла и св. П., св. Д.- син на пострадалия, св. Д.дъщеря на П. и св. А. – неин фактически съпруг, които видели падналия и потънал в кръв П. и смеещия се до него подс. Г.. Св. С. и Ц. също излезли от домовете си и видели падналия П..

Св.Н. Д. позвънила на тел.112. Дошлият на място екип на ЦСМПКюстендил транспортирал П. до ЦСМП – Кюстендил за оказване на медицинска помощ. Подс. Г. останал на място и безучастно наблюдавал лицата, които се опитват да оказват първа помощ на П..

От нанесения удар с дърво /кръгла метровка/ в областта на главата на А. Д. П. били причинени средни телесни повреди, изразяващи се епидурални хематоми /вътречерепни кръвоизливи/ и мозъчна контузия, които са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и голяма разкъсно-контузна рана на меките черепни покривки с фрактура на подлежащите черепни кости по свода, както и фрактура на черепната основа с кървене от носа и устата, които са нараняване, което прониква в черепната кухина- срвн. СМЕ на в.л. д-р Н..

По делото е назначена и СПЕ, изпълнена от вещото лице д-р Р., от която се установява, че М. Г. е със съхранена свидетелска годност и е годен да носи отговорност за постъпките си. Като личностова структура същият се 3 характеризира с белези на емоционално – нестабилен и хистеричен/дисоциативен тип темпераментови характеристики, като у него са налице невротични декомпенсации- периоди със симптоми с невротичен изблик при житейски кризи, като начин на психологична защита и поведение на боледуване в условията на стрес.

Гореизложената фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства: частично от обясненията на подс. Г., от пок. на св. П. (депозирани пред друг съдебен състав на КнРС и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.4, пр.2 НПК); на св.

П. (депозирани пред друг съдебен състав на КнРС и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.3 НПК); на св. В.- пред КнРС и от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.5 вр. ал.1, т.5 НПК; на св.

С. и Л.Б.- пред КнРС и от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, на св. Д., Д., Ц., М.Б. пред ДнРС; както и на св. А.- пред КнРС, и от ДП,в това число и по реда на чл.223 НПК, приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.5 вр. ал.1, т.5 НПК; от протокола за оглед на местопроизшествие от 13.07.2019г., от СМЕ на д-р Н., СПЕ на в.л. д-р Вл.Р. и всички писмени доказателства по делото.

Въззивната инстанция се съгласява с проведения от първия съд анализ на доказателствата и установените въз основа на тях факти, с изключение на описаните по-горе две фактически положения, които прие като различни от приетото от КнРС. Като цяло анализът на първия съд е верен, детайлен и задълбочен и поради тези си качества няма нужда от повтаряне, но с оглед възприетите по- горе нови фактически положения, предхождащи самото увреждане и приобщаването на показанията на св. П. и св. П. пред друг съдебен състав на КнРС, е необходимо да се подчертае следното:

Безспорно са установени следните факти от съвпадащите показания на свидетелите и потвърждаващите ги писмени доказателства и заключения на вещи лица:

-На 13.07.2010 г. още по обяд подс. Г. е обиждал и псувал пострадалия П. във връзка с предходни влошени техни отношения;

- по- късно същият ден след 18: 30 часа същият се прибирал пиян у дома си и срещнал движещия се по улицата св. П.;

- същият е нанесъл удар с кръгло дърво за огрев (същото не е иззето) в областта на главата на П., вследствие на което същият претърпял черепно мозъчна травма;

- вида на понесеното от П. телесно увреждане му е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и е нараняване, което прониква в черепната кухина.

Спорен е въпроса какво се е случило преди нанасянето на инкриминирания удар. (Това обстоятелство е от съществено значение с оглед доводите за въззивната жалба за необходимостта от приложение на чл.12, ал.2 НК). В случая КнОС прие, че събитията са протекли по описания по- горе начин, като изгради своите изводи въз основа на внимателен анализ и съпоставка между показанията на св. Л.Б. и св. М.А.. Настоящата инстанция не кредитира обясненията на подс. Г. в частта, в която твърди, че пострадалия П. пръв е започнал агресивни действия, като му е съборил очилата на земята и 4 това го е мотивирало да се защити и той е взел дървото и го е ударил по главата. В тази им част те се опровергават от напълно последователните показания на св. А. при всичките й разпити по делото за началото на протичане на събитията.

Действително, св. С.В. е свидетел- очевидец на механизма на извършване на телесната повреда, която лично е възприела и е чула нанесения удар от подсъдимия върху пострадалия и последвалия смях от страна на подс. Г., но първостепенния съд не е съобразил, че нейните възприятия са от един- по- късен момент (а същата и не е могла обективно да възприеме предходните събития, тъй като се е намирала в собствения си двор, а конфликта се е разиграл на улицата). От вниманието на КнРС са убегнали показанията на двете свидетелки Л.Б. и св. М.А.. В тяхната добросъвестност настоящата инстанция няма основание да се съмнява- както защото не са в никакви връзки със страните (особено св. А., която е жител на друго село и случайно се намирала на мястото на инцидента), така и поради наличието на идентитет между показанията им от ДП и наличието на косвени доказателства в тяхна подкрепа- иззети веществени доказателства- очила и дъска при извършения оглед на местопроизшествие. Отделно от това и св.