Решение № 249 от 23.02.2026, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- Административно дело 34/2025
- Вид
- Решение № 249
- Подписан
- 23.02.2026
- В сила
- 23.02.2026
- Състав
- Павлина Георгиева-Железова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 и т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.165,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл.171,т.1,б."б · Закон за движението по пътищата
- чл.172 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.5,ал.3,т.1,пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 249
Силистра, 23.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - II състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА
При секретар РУМЯНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА административно дело № 20257210700034 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К. Б. Б. от гр.Силистра, подадена чрез представител по пълномощие от адв.П.Й., респ. В. Г. от АК-Силистра, против Заповед №25-1886-000008/27.01.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1,б.“б“ от Закона за движението по пътищата(ЗДвП),по вид „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца, издадена от Началник сектор при ОД на МВР гр.Силистра.
С жалбата се твърди, че оспореният акт бил материално незаконосъобразен, тъй като главната предпоставка за приложение на релевираната разпоредба от ЗДвП -„управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“, не била установена. Това било така, защото административната принуда е наложена въз основа на показанията на техническо средство, с което е бил изпробван жалбоподателя в хода на полицейска проверка - Drugtest 5000, отчел наличие на наркотични вещества, които (показания) са оспорени от водача. Издаден бил талон за изследване № 141059 и 8 бр.стикери. Жалбоподателят дал биологичен материал за медицинско изследване-урина.Настоява, че „само в случай на отказ на водача да получи талон за медицинско изследване и при неявяване в определения срок, както и при отказ от изследване, се вземали предвид вид показанията на Дръг-теста“. В този контекст счита, че ответният орган е дължал изчакване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване,след което да формира законосъобразен извод за наличие или липса на нарушение на чл.5,ал.3,т.1,пр.2 ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, което ,като не е направил, бил нарушил закона. В обобщение счита, че оспореният акт е постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В. Г., която поддържа жалбата и представя и писмени бележки.Моли за уважаване на жалбата и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата- Началник група „Охранителна полиция“ в РУ-Тутракан, при Областна дирекция на МВР Силистра,чрез упълномощен представител В.А.- гл.юрисконсулт в ОД МВР гр.Силистра, в съдебно заседание и чрез писмено становище, поддържа неоснователност на жалбата. Излага съображения, че в процесния казус не се касае за наложено административно наказание, а се касае за приложена ПАМ. Ето защо към момента на прилагане на съответната ПАМ е достатъчно пред административния орган да е имало достатъчно данни за допуснато нарушение, за да може той да приложи тази ПАМ, чиято цел основно е превенция от настъпването на негативни последици от евентуално извършено нарушение. Към този момент пред административния орган не е задължително да има безспорно доказано нарушение, тук не се касае за наказание, а за превенция, за обезпечителна мярка, която правилно и законосъобразно е наложена. Пред административния орган е имало данни от DrugTest,чиято годност не е била оспорена. Всичко това сочело, че пред административния орган е имало достатъчно данни за евентуално извършено нарушение и той правилно е приложил съответната ПАМ с цел да защити обществените интереси в областта на опазване на правилата за движение по пътищата, както на самия жалбоподател,така и на останалите участници в движението по пътищата. Обществената опасност да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества е с висок интензитет. В този ред на мисли се позовава на Решение № 702 от 30.05.2025 г., постановено по аналогично дело № 74 от 2025 г. по описа на АС – Силистра Повтаря, че оспорването на резултата от DrugTest и последващия резултат от химико токсикологичното изследване има значение по доказването относно наказателната отговорност на лицето, респ. на административно-наказателната отговорност, но не и спрямо административната такава. Настоящото съдебно производство е образувано по повод ПАМ, която ангажира само административната отговорност.Процесният административен орган е длъжен незабавно да издаде обезпечителен акт при вероятност от нарушение, за да защити обществените интереси до решаване на въпроса за административно-наказателната, респ. за наказателната отговорност. В обобщение настоява за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.
Съдът, като обсъди становищата на страните и, прецени доказателствата по делото,вкл. представените след дадени указания, извършвайки проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното:
Предмет на съдебния контрол е Заповед №25-1886-000008/27.01.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1,б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), по вид „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена от Началник сектор при ОД на МВР гр.Силистра.Изпълнителното деяние е свързано със забраната по чл.5,ал.3,т.1 пр.2 от закона за движение по пътищата (ЗДвП) да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Регистрационните табели и свидетелството за регистрация на МПС са отнети със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение,серия GA № 796388 от 24.01.2025 г. за посоченото нарушение, извършено от К. Б. с автомобил, [Марка], с рег.№***.
Административната принуда е приложена по отношение на жалбоподателя, като водач на автомобила, за това че на 24.01.2025 г. около 21:41 ч. в гр.Силистра е управлявал автомобила под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.Същият е бил изпробван в хода на полицейска проверка с Drugtest 5000 с фабричен номер:ARRA-0043, отчел наличие на кокаин и канабис с тест № 25. По повод и въз основа на издадения му талон за изследване същият е дал биологичен материал за изследване – урина, в МЛ „Цибалаб“ и в МЛ „Рамус“. Проверката е отчела липса на наркотични вещества в урината.
Междувременно по делото е приложено писмо (л.55) от Началник на Военно-медицинска академия МБАЛ-Варна с вх. № от 01.04.2025 г., от която е видно, че от жалбоподателя е взет биологичен материал за химико-токсилогично изследване по талон от 24.01.2025 г. От наличния към този момент първоначален резултат се установява, че резултатът е положителен за наркотични вещества и се акцентира, че резултатът е даден въз основа на медико-диагностично средства„бърз тест“,а не въз основа на хроматографски химико-токсикологичен анализ.Обобщава се, че окончателният резултат като време на извършване ще се съобрази с определеното време по висящото наказателно,респ. административно-наказателно производство.
При горните установявания, от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената заповед разкрива белезите на индивидуален административен акт съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК. Издадена е от материално, териториално и по степен компетентен полицейски орган,видно от Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 г. и удостоверение от 12.05.2025 г. Директорът на ОД МВР гр.Силистра е делегирал правомощия на началник сектор при ОД МВР гр.Силистра, какъвто именно е издателят на оспорената ЗППАМ, да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.172,ал.2,т.е. вкл. по чл.171,т.1,б.“б ЗДвП.С министерската заповед са определени службите за контрол по ЗДвП,съгласно чл.165,ал.1 ЗДвП,като министърът определя службите за контрол на движението по пътищата, каквито съгласно МЗ, са областните дирекции на МВР. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл.172 ал.1 ЗДвП, следва да се приеме,че липсва порок по смисъла на чл. 146 т.1 АПК. Спазена е и изискуемата се писмена форма на процесния акт.
Процесната принудителната административна мярка се налага независимо от предвидените и наложени административни наказания за простъпки - глоби , респ. независимо от евентуалната наказателна отговорност по наказателния кодекс. Трите производства – административно, административно-наказателно и наказателно са самостоятелни. Съставеният АУАН , в случая служи само за мотиви на установените факти, но не е задължителна предпоставка за издаване на заповед за ПАМ.
Съгласно чл.6,ал.10 от Наредба № 1/19.07.2017 г.,употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване-в случая дадената тест с дрегер и проба ( кръв и урина ) с отчетения във ВМА Варна положителен резултат.
Установените факти обуславят извод, че на 23.03.2025 г. жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което законосъобразно на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС за срок до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Заповедта съдържа конкретните факти и обстоятелства и приложените правни разпоредби, въз основа на които е постановена. Съдържа съответната разпоредителна част, поради което тя е с необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Поради това не е налице основание по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за обявяването й за нищожна, респ. за нейната отмяна.
Правилно ответникът се позовал на чл. 22 от ЗАНН в заповедта като основание за налагане на принудителната мярка. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат. В специалния ЗДвП принудителните административни мерки са разписани в глава VІ. В посочения в заповедта чл. 171,т.1,б."б. " от ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения прилагането на принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач при наличие на някоя от алтернативно изброени конкретни хипотези.
Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени констатациите изложени в съставения цитиран по-горе АУАН- фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение и разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в която това деяние е възведено като административно нарушение. Словесното описание на нарушението в заповедта е ясно и в достатъчна степен индивидуализирано. В чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е разписана забраната на водачите на ППС да управляват такова след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 165,ал.1,т.3 и ал.2,т.9 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби не допускат управлението на МПС от водач, който управлява МПС след като е употребил наркотични вещества или техни аналози.В случай, че при осъществяването на контрол с техническо средство или тест се установи такава употреба, длъжностното лице. Както бе изложено в случая при извършваната на място проверка на водача Б. с дрегер Дръгтест, последният е отчел положителна проба за кокаин и канабис, употреба на каквито наркотични вещества е установена и с извършените скринингови тестове в МБАЛ – Варна. Изложеното налага извод, че даденият положителен резултат за наличие на наркотични вещества от техническото средство при тестването на Б. обосновава извода за осъществено от него управление на МПС след употреба на такива.Последвал е извод за нарушение на забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, във връзка с което в ЗДвП е предвидено прилагане на ПАМ - временно отнемане на СУМПС.