Решение № 1508 от 30.06.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1508

Кърджали, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВИКТОР АТАНАСОВ

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ канд № 20267120600221 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Ц. Ю. К. от [населено място], действащ чрез адв. Б. С., против Решение № 1/25.02.2026 г., постановено по АНД № 6/2026 г. по описа на Районен съд – Крумовград. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-2500279 от 27.11.2025 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, с което на Ц. Ю. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена глоба в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.

Сочи, че решението на Районен съд – Крумовград е неправилно и необосновано, постановено в нарушение материалния и процесуалния закон.

Релевира доводи, че на 03.09.2025 г. в наследствения му имот в землището на [населено място], [община], дошла З. Ш. И., ***, за да му помогне с прибирането на земеделска продукция (пипер), която била за лични нужди. Тези обстоятелства обаче не били описани в оспореното наказателно постановление, като е направена грешна и невярна констатация, че е упражнявана трудова дейност в нарушение на законовите изисквания.

Излага съображения, че не притежава качеството „работодател“, тъй като е нает на постоянна работа, за което представя два трудови договора: трудов договор № [номер]/[дата], сключен с [работодател] - [населено място] и трудов договор № [номер]/[дата] , сключен с [работодател] - [населено място]. Освен това сочи, лицето З. И. *** получава обезщетение за отглеждане на дете, поради което същата не може да бъде обект на каквито и да е други правоотношения.

На следващо място сочи, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговаряли на изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Твърди и допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 1/25.02.2026 г., постановено по АНД № 6/2026 г. по описа на Районен съд – Крумовград, след което се произнесе по същество и отмени процесното Наказателно постановление № 09-2500279 от 27.11.2025 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали. Претендира деловодни разноски В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв. С., който поддържа депозираната жалба по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, се представлява от пълномощника ст.юрисконсулт Н. К., който оспорва изцяло жалбата по основание. Моли съда да постанови акт, с който да остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Окръжна прокуратура Кърджали, редовно призовани, не изпращат представител.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Крумовград е потвърдил Наказателно постановление № 09-2500279 от 27.11.2025 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали, с което на Ц. Ю. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ.

Районният съд е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установявало, че Ц. К. е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, състоящо се в това, че същия не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето З. Ш. И., преди постъпването й на работа в обекта, стопанисван от К.. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства.

Съдът се е позовал на данните от извършената проверка и показанията на свидетелите Д. В., Т. С. и З. К., кредитирани изцяло. Предвид това е приел за безспорно установено по делото, че З. И. е осъществявала трудова дейност в полза на жалбоподателя. Последната дейност била възприета от свидетелите-очевидци – В., С. и К., извършили проверката. Обсъдена е подписаната от работника декларация по чл. 402 КТ, както и показанията на свидетелката Г. М., които съдът не кредитирал изцяло, поради обстоятелства, основаващи нейната заинтересованост от изхода на спора. Освен това нейните показания, както и тези на свидетелката И., които съдът също не кредитирал, противоречали на останалите гласни и писмени доказателства по делото.

Въз основа на горното съдът е стигнал до извода, че Ц. К., в качеството си на работодател, не е сключил трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа, в нарушение на разпоредбите чл. 61, ал. 1, вр. чл. 62, ал. 1 от КТ, поради което законосъобразно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът не констатирал и допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление били съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган и с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци. От изложените в акта и наказателното постановление факти било ясно, деянието осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Ц. Ю. К. са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. З от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба" от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 03.09.2025 г. лицето З. Ш. И. е престирала работна сила в полза на Ц. Ю. К., при което същия, в качеството си на „работодател“, не е сключил трудов договор с лицето преди постъпването му на работа.

Видно от събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, З. Ш. И. е престирала труд – сортирала червени пиперки в обособена постройка на нива за отглеждане на пипер, находяща се в землището на [населено място], експлоатирана от Ц. Ю. К.. При извършената проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали, И. е потвърдила в съставената писмена декларация, че няма сключен трудов и граждански договор, работи от 8.00 до 13.00 часа, с трудово възнаграждение от *** лв. на ден. Като е приел за установено това обстоятелството и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, а именно, че между страните е налице трудово правоотношение, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите Д. В., Т. С. и З. К., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Следва да се посочи, че събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, водят до единствения извод, че на 03.09.2025 г. между Ц. К. и З. И. са съществували трудови отношения, които не са били уредени с писмен трудов договор, подписан от двете страни. Именно на посочената дата касатора в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето, без преди това да сключи писмен трудов договор с него. Предоставянето на работна сила се потвърждава изцяло от съдържанието на попълнената декларация по чл. 402 от КТ, като нито в хода на производството пред административно наказващия орган, нито в хода на проведеното съдебно производство са представени доказателства за сключен между страните граждански договор или трудов такъв. Всичко това взето в съвкупност с осъществяваната от З. И. дейност към момента на проверката, данните от попълнената от нея декларация, съдържанието на процесния АУАН № 09-2500279/29.09.2025 г., ПИП с изх. № ПР2535208/29.09.2025 г., [нотариален акт], [Том], [рег. №], дело №[номер]/[година] за покупко-продажба на недвижим имот, Скица № [номер]/[дата] на поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място], 1бр. Обяснение и показанията на разпитаните в производството пред районния съд свидетели Д. В., Т. С. и З. К., обосновава извода за установеност на процесното административно нарушение.

Доводите в касационната жалбата, че З. И. е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете, за което по делото липсват каквито и да са данни и доказателства, не е обстоятелство, изключващо възможността лицето да престира труд по трудово правоотношение. Също така, твърденията, че имота е наследствен и отглежданата в него продукция е за лични нужди, по никакъв начин не опровергава извода, че на релевантната дата и място З. И. е предоставяла работна сила в полза на Ц. К., без преди това да е бил сключен писмен трудов договор между страните. Следва да се отбележи, че от свидетелските показания, включително и тези на З. И. и Г. М. се установя, че в конкретния случай е била налице набрана значителна по обем селскостопанска продукция, според И. и М. около 30 чувала с чушки. Това от своя страна логично опровергава твърденията на касатора, че се касаело за осъществяване на дейност по обработване на селскостопанска продукция за собствени нужди.

Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/249cb732-2d43-4fc1-901f-6050ad1e9d02