Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2556 от 16.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 4369/2024
Вид
Определение № 2556
Подписан
16.08.2024
В сила
16.08.2024
Състав
Лилия Недялкова Георгиева, Цветина Костадинова, Петър Ненчев Славчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2556 гр. София, 16.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Петър Н. Славчев

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100604369 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу Определение от 12.05.2024г., постановено по ЧНД № 5309/2024г. по описа на СРС, НО, 96-и състав, с което е отменено Постановление от 07.03.2024г. на прокурор в Софийска районна прокуратура, прекратяващо на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от НПК наказателното производство по пр.пр. № 34534/2023 г. по описа на СРП.

В подадения частен протест се поддържа, че районният съд, приемайки изцяло описаната в постановлението за прекратяване фактическа обстановка, е стигнал до незаконосъобразни и вътрешно противоречиви правни изводи.

Твърди се, че решаващият съдебен орган погрешно е счел, че отправените спрямо К. Ш. закани са мотивирани от позицията му на народен представител.

Поддържа се, че липсата на задължителни указания по прилагането на закона в процесния случай противоречи на чл. 243, ал.6, т.3 от НПК и представлява опит за промяна на вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор.

Твърди се, че с постановения акт съдът цели да го мотивира да повдигне обвинение за конкретно извършено престъпление, навлизайки по този начин в законоустановените му правомощия. Излагат се подробни аргументи относно неправилността на извода на съда, че реализираните спрямо К. Ш. деяния са мотивирани от позицията му на народен представител, като се поддържа, че същите имат по-скоро отношение към неговата принадлежност към партия „Възраждане“. Твърди се, че доколкото от фактическата обстановка не може да се направи еднозначен извод, че заканите са били адресирани до К. Ш. с оглед изпълнение на службата му на народен представител, то не са и налице предпоставки за повдигане на подобно обвинение. Подчертава се и 1 противоречието между изводите на съда, че деянията спрямо лицето са мотивирани от качеството му на длъжностно лице, от една страна, и позоваването му на съдебна практика за извършено престъпление по чл. 269 от НК, отнасящо се до орган на властта, от друга страна. Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен.

В рамките на предвидения срок по делото е постъпило и възражение от К. П. Ш., ЕГН **********, чрез адв. Б.Р., с което се изразява становище за неоснователност на подадения частен протест и се отправя молба за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 1564-НС от 07.10.2022г. на ЦИК К. П. Ш. бил обявен за избран за народен представител от листата на партия

„Възраждане“ в изборите за 48-то Народно събрание на Република България, проведени на 02.10.2022г.

На 25.10.2022г. К. Ш. получил чрез приложението „Месинджър“ съобщение от профила на И.Б. със следното съдържание: „Нали знаеш, че в Панагюрище не ти почупих кокалите само защото нямах възможност да присъствам на протестчето то? Това не значи, че съм те забравил. Само, че сега имам възможност да те сбарам в София и няма да пропусна да го направя. Така ще ти почупя пръстите че няма да можеш да гласуваш до края на това НС“.

На 30.10.2022г. получил последващо съобщение със следното съдържание: „Мисля, че вече се убеди че няма държавен орган, който ще ти помогне в случай че ти се случи нещо. Нито МВР, нито прокуратурата реагираха. Като станеш труден за рисуване ефектът ще е същия. Съвсем скоро ще ти се случи случка около НС– нито в подлеза, нито около Александър Невски, нито в градинките ще има кой да ти помогне. Ще те бием като мачка у дирек, манго“.

На 16.11.2022г. получил ново съобщение от същия профил, което препращало към публикувана в интернет статия в „OFFNews” със заглавие „Пребиха общинска съветничка от „Възраждане“ във Варна“, към което бил добавен текст със следното съдържание: „Мангал, тепърва ще ви се случат доста подобни неща“.

Във връзка с полученото на 30.10.2022г. съобщение К. Ш. подал сигнал до Главния прокурор на РБ, с копие до Софийска районна прокуратура. Към него бил приложен заверен препис на медицинско удостоверение, издадено от д-р Н.Н., с посочена диагноза „разстройство в адаптацията“.

По повод на сигнала било образувано досъдебно производство № 230/2022г. по описа на СДВР, пр. пр. № 48074/2022г. по описа на СРП за това, че на неустановена дата след 25.10.2022г., в гр. София, чрез изпращане на 2 съобщение в приложението „Месинджър“, се заканил с убийство на К. П. Ш. с думите: „Съвсем скоро ще ти се случи случка около НС- нито в подлеза, нито около Александър Невски, нито в градинките ще има кой да ти помогне“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването мупрестъпление по чл. 144, ал.3 във вр. ал.1 от НК.

В рамките на досъдебното производство се провел разпит на свидетеля К. Ш., надлежно оформен като протокол от 17.11.2022г., по време на който същият посочил, че е депутат в 48-то Народно събрание, избран от Сливенски избирателен район и изрично заявил, че не познава лице с имена И.Б..

С постановление на СРП от 11.07.2023г. наблюдаващият прокурор установил, че в рамките на досъдебното производство са събрани доказателства за евентуално осъществени престъпни деяния от И.Б. спрямо две различни лица /К. Ш. и С.Т./, поради което на основание чл. 216, ал.2 от НПК постановил разделяне на наказателното производство по ДП № 230/2022г. по описа на СДВР, пр. пр. № 48074/2022г. по описа на СРП чрез отделяне на материалите за извършеното спрямо К. Ш. деяние, вследствие на което било образувано прекратеното наказателно производство по пр.пр.

34534/2023г. по описа на СРП.

С постановление на СРП от 18.07.2023г. наблюдаващият прокурор спрял на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК производството по новообразуваното досъдебно производство, като приел че се отнася до престъпление от частен характер, а именно- по чл. 144, ал. 1 от НК.

На 08.08.2023г. било връчено съобщение по чл. 50 и чл. 81 от НПК на К.

Ш., разясняващо му възможността да подаде по реда на чл. 81 от НПК тъжба до СРС.

На 08.12.2023г. в деловодството на СРП постъпила молба от К. Ш., чрез адв. Рангелов, за възобновяване на спряното производство по пр.пр.

34534/2023г. по описа на СРП, в която били изложени подробни аргументи относно обстоятелството, че отправените спрямо молителя заплахи са в качеството му на длъжностно лице.

С постановление на СРП от 12.12.2023г. наблюдаващият прокурор отказал да уважи искането за възобновяване на спряното производство с аргумент, че разследваното деяние представлява престъпление по чл. 144, ал.

1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия до съда.

С постановление на СРП от 07.03.2024г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от НПК.

Така описаната фактическа обстановка съдът установява от показанията на разпитания свидетел, протокола за оглед на ВД, изготвените експертни заключения, както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

3

С оглед така очертаната фактическа обстановка и след като съобрази доводите в подадените частен протест и възражение, настоящата въззивна инстанция намира за установено от правна страна следното:

Протестът е процесуално допустим- депозиран е от активно легитимирана страна и в рамките на предвидения 7-дневен срок, срещу акт, който подлежи на съдебна проверка съгласно чл. 243, ал. 7 от НПК.

По същество същият е неоснователен.

След извършена проверка съдът не констатира пороци при формирането на волята на първоинстанционния съд, като намира постановения от него акт за законосъобразен и обоснован.

Правилно районният съд е приел, че съгласно приетото в ТР № 1/25.07.2023 г. по тълк. д. № 1/2023 г. на ОСНК на ВКС основанието за прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК представлява сложен фактически състав, включващ следните елементи: извършено деяние съставляващо престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия; наличие на постановление за спиране на наказателното производство; надлежно уведомяване на пострадалия, че ако желае наказателната отговорност на дееца да бъде реализирана, следва да подаде тъжба в шестмесечен срок; пасивно поведение на пострадалия, вследствие на което в срока по чл. 24, ал.6 от НПК не е депозирана тъжба пред съответния първоинстанционен съд. Освен тяхното наличие при преценка на законосъобразността на извършеното на това основание прекратяване съдът следва да провери и съдържащите се в постановлението мотиви относно установените в рамките на производството обстоятелства, пълнотата и законосъобразността на събраните доказателства, въз основа на които същите са направени, както и дали правните съображенията по приложение на материалния закон водят до извод, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че в профила на К. Ш. в приложението „Месинджър“ са постъпили описаните по-горе съобщения от лице, регистрирано под името И.Б.. От тяхното съдържание може да бъде направен извод, че същите съдържат закани за извършване на противоправни действия спрямо лицето, които покриват елементите на общия състав на уреденото в чл. 144, ал.1 от НК престъпление от частен характер. Спорен в рамките на настоящото производство обаче остава въпросът дали заканите не са отправени с оглед притежаваното от пострадалия К. Ш. качество на длъжностно лице, съответно дали не осъществяват квалифицирания състав по чл. 144, ал.2, вр. ал.1 жт НК, който се преследва по общия ред.

В тази връзка следва да се има предвид, че наказателното производство би могло да бъде прекратено само ако по делото е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Последното 4 означава, че е необходимо да бъде извършен задълбочен анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства, а в случай на неизяснена и противоречива фактическа обстановка- да бъдат събрани допълнителни доказателства. Обстоятелството дали разследването е проведено в съответствие с посочените изисквания подлежи на проверка от съда, доколкото при непълнота на доказателствения материал постановеното постановление за прекратяване на наказателното производство би било необосновано. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай наблюдаващият прокурор не е изпълнил надлежно задължението си за осигуряване провеждане на всестранно и пълно изследване, поради което осъществените спрямо К. Ш. деяния са останали неизяснени от фактическа страна. Така например, въпреки че в хода на разследването е иззет като веществено доказателство мобилен телефон, марка „Самсунг“, по отношение на който са предприети действия по изследване на осъществена чрез приложението „Месинджър“ кореспонденция между И.Б. и С.Т., такива действия не са инициирани във връзка с получените от К. Ш. съобщения от същия профил.

Следва да се отбележи, че след спиране на досъдебно производство по реда на чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК в СРП е постъпило искане за неговото възобновяване от пострадалото лице К. Ш., в което последният аргументирано е изложил своето становище за обусловеността на отправените спрямо него закани от качеството му на народен представител.

Въпреки това наблюдаващият прокурор, излагайки мотиви относно правилността на приетата от него правна квалификация, е отказал да възобнови спряното производство и по този начин е преградил възможността твърдените от пострадалия обстоятелства да бъдат допълнително разследвани.

С оглед на изложеното настоящият въззивен съдебен състав намира за преждевременно изведено заключението на наблюдаващия делото прокурор, че отправените към К. Ш. закани не са мотивирани от качеството му на длъжностно лице. От събраните доказателства се установява, че към момента на получаване на всяко едно от трите съобщения /на 25.10.2022г., 30.10.2022г. и 16.11.2022г./ К. Ш. е бил депутат в 48-то Народно събрание на Република България, доколкото изборът му за народен представител е бил обявен с Решение № 1564-НС от 07.10.2022г. на ЦИК. Следователно същият е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК.