Решение № 203 от 15.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Ямбол, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330102409 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Е. Н. А. установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника Д. С. А. от гр. Я. че съществува вземането на ищеца за сумата от 9000,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

Твърди се, че на 03.02.2025 г. в гр. С., между страните възникнало абстрактно търговско задължение, формализирано, чрез издаване на запис на заповед от страна на ответника Д. С. Апосотолов, в полза на ищеца Е. Н. А.. Съгласно запис на заповед, ответника се задължил безусловно да заплати на предявяване сумата от 9 000 лв., в брой, при местоизпълнение- гр. С.. Записът на заповед бил редовен от външната страна, като съдържал всички реквизите съгласно чл.535 ТЗ, като в същия ден на 03.02.2025 г. в изпълнение на договореността между страните и въз основа на издадения запис на заповед, ищеца предал на ответника в брой сумата от 9 000 лв., предмет на абстрактното задължение.

За удостоверяване на реално получената сума ,ответника собственоръчно подписал разписка, с която признавал, че получил в брой цялата сума, без възражение и при пълно съгласие. Твърди се, че на 01.04.2025 г. записът на заповед бил надлежно предявен за плащане от страна на ищеца към издателя. Ответникът не изпълнил доброволно поетото задължение и отказал плащане, като по този начин станало изискуемо както по силата на абстрактното задължение, така и съгласно чл.486 ТЗ, поради неплащане след предявяване.

1

След отказа на ответника за доброволно плащане, на 23.04.2025 г. ищеца подал заявление по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, като било образувано ч. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС., като заявлението било уважено и била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и ИЛ. Ответника възразил, че не дължи, като в законоустановения срок се подавал настоящия установителен иск.

Претендира се уважаване на предявения иск и присъждането на разноски.

В с.з. ищецът чрез процесуален представител с писмена молба, поддържат иска, ангажира доказателства и претендира присъждането на разноски.

Правното основание на предявения иск е по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.415 ГПК вр. чл.535, ал.1 ТЗ

В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощник адвокат. Предявения иск се оспорва като неоснователен и недоказан, като се иска неговото отхвърляне. Оспорва се твърдението, че на посочената дата ищеца предал на ответника и съответно последния получел сумата от 9000 лв. Представения запис на заповед не бил предявяван за плащане на 01.04.2025 г., съответно подписа (парафа) в част втора от документа, удостоверяваща предявяването, както и имената „Д. С. А.“ не били изписани от него. Оспорва се техническото оформяне на документа, което обективно не било възможно, като ответника не бил получил сумата от 9000 лв. Подписите и имената изписани в разписката от 06.01.2025 г. не били на ответника. Твърди се, че последния бил работил в дружество собственост на ищеца, като бил обвинен в присвояване на суми. В тази връзка бил принуден да подпише четири документа, без да му бъдело обяснено какво представляват те. Положил бил подписите си и бил изписал имената си само на едно място, като не бил подписвал както частта на предявяването, така и разписката за предадената сума от 9 000 лв. Срещу ответника били образувани 4 бр. заповедни производства с представени запис на заповед и след възраженията от негова страна били образувани четири граждански дела по чл.422 ГПК.

Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В с.з. ответникът се представлява от пълномощник адвокат, чрез който претендират отхвърляне на иска, ангажират доказателства и искат присъждане на разноски.

Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Е. Н. А. твърди в исковата молба, че по силата на издаден на 03.02.2025 г. запис на заповед, ответника Д. С. А. се е задължил неотменно, безусловно, без протест и без разноски на 01.04.2025 г. в гр. С. да заплати на ищеца сумата от 9 000 лв. Сумата била предадена на ответника в същия ден, като за удостоверяването на реално получената сума, ответника собственоръчно подписал разписка, с която признавал, че бил получил цялата сума във връзка със запис на заповед, издадена на 03.02.2025 г. На 01.04.2025 г. записът на заповед бил надлежно предявен за заплащане от страна на ищеца към издателя. Ответника 2 не изпълнил доброволно поетото задължение и отказал плащане, като по този начин станало изискуемо както по силата на абстрактното задължение, така и съгласно чл.486 ТЗ- поради неплащане след предявяване. След като задължението не било изпълнено, по подадено от Е.

Н. А. заявление било образувано ч.гр. д. № *** г. на Районен съд- Ямбол, по което е издадена заповед рег. № *** г. за изпълнение по чл. 417 ГПК за претендираната сума от 9 000 лв., ведно със съдебни разноски от 180 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Издаден е и изпълнителен лист от с. дата, като било образувано изпълнително дело № ***г. на ЧСИ И . Х., рег. № *** на КЧСИ, по което на Д. С. А. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 11.07.2025 г. След постъпило от длъжника възражение срещу издадената заповед по чл.417 ГПК, че не дължи ицзпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение в указания от съда срок е депозирана исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Също така по настоящото производство от страна на ищеца е представен запис на заповед от 03.02.2025 г. с дата на предявяване 01.04.2025 г., разписка от 03.02.2025 г. с която се удостоверява, че Д. С. А. получил от Е. Н. А. сумата от 9 000 лв. в брой.

Във връзка с направените възражения от страна на ответника с отговора на исковата молба са представени запис на заповеди от 01.04.2025 г. с дата на предявяване 10.04.2025 г.; от 06.01.2025 г. с дата на предявяване 01.04.2025 г.; от 03.03.2025 г. с дата на предявяване 01.04.2025 г., сключени между същите страни както и преписи от искови молби за образуване граждански дела по чл.422 ГПК между същите страни за посочените по- горе запис на заповед. Също така ответника във връзка с оспорването си е представител трудов договор № *** г. сключен между „***“ ЕООД представлявана от Е. Н. А., ищец в настоящото производство и Д. С. А. в качеството му на работник в посоченото дружествоответник в настоящото производство.

Във връзка с оспорването и откритото производство по чл.193 ГПК, във връзка с оспорването истиността на документи от страна на ответника, по делото е назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза, в. лице по която дало заключение, че подписа, положен за „Издател“ в частта за предявяване с дата 01.04.2025 г. на Запис на заповед, издадена на 03.02.2025 г. от Д. С. А. с ЕГН-********** за сумата от 9000 лв. бил положен от Д. С. А. с ЕГН-**********.

Трите имена „Д. С. А.“ в частта на предявяване с дата 01.04.2025 г. на Запис на заповед, издадена на 03.02.2025 г. от Д. С. А. с ЕГН-********** за сумата от девет хиляди лева били изписани от Д. С. А. с ЕГН-**********.

Подписа в разписка от 03.02.2025 г. за получена сума в размер на девет хиляди лева от Д. С. А. с ЕГН-********** във връзка с издадена Запис на Заповед на 03.02.2025 г. бил положен от Д. С. А. с ЕГН-**********.

В о.с.з вещото лице поддържа представеното писмено заключение. Същото е категорично в него, че подписът, положен за издател в частта на предявяване с дата 3

01.04.2025 г. на запис на заповед, издадена на 03.02.2025 г. бил положен от Д. С. А.. Трите имена „Д. С. А.“ в същия запис на заповед били изписани от лицето Д. С. А.. Подписът в разписка от 03.02.2025 г. бил положен от Д. С. А., като в тази разписка липсвало изписване на трите имена на лицето.

В о.с.з. в лице посочва, че въпроса поставен от пълномощника на ответника- дали документа бил изготвен на различни дати по различно време, чисто технически било въпрос на съответно техническо изследване и то със специализирана техника, която позволявала да се изследват щрихите, да се изследвали мастилата, хартията, което не била негова задача и което не би могъл да изпълни, защото не разполагал с такава техника. Специализирането лаборатории разполагали с техника, която би могла да изследва всички тези елементи на техническото изпълнение на документа.

Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Предмет на иска по чл.422 ГПК е установяване на паричното вземане, за което ищецът-кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на представен в заповедното производство документ, в случая – запис на заповед по чл.417, т.9 ГПК.

Записът на заповед е абстрактна сделка, т.е. договореното по нея задължение не е свързано с определена кауза /основание, причина/. По дефиниция от чл.535, т.2 ТЗ записът на заповед материализира само безусловно обещание на издателя за плащане. Основанието за плащане при този вид сделки не е елемент на съдържанието. Несъмнено, записът на заповед се издава във връзка с конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума, но тези каузални отношения се намират извън съдържанието на ценната книга и не са условие за действителност на менителничния ефект.

3атова, в производството по чл.422 ГПК ищецът- заявител в заповедното производство, на първо място е необходимо и достатъчно да установи редовността на записа на заповед от външна страна. За да удостовери валидна менителнична сделка, пораждаща задължение за плащане, записът на заповед трябва да има формата и реквизитите по чл.535 ТЗ. Поради това, независимо дали е сезиран с доводи за съществуване на вземане по запис на заповед, при разглеждането на иск по чл.422 ГПК, съдът следва да съобрази доколко представения от кредитора документ отговоря на формалните изисквания, които го правят действителен и източник на вземане по абстрактна менителнична сделка.

В случая, процесният запис на заповед от 03.02.2025 г. е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Неоснователно е възражението относно нередовности на ценната книга с правно основание чл. 535 и чл.496, ал.2 ТЗ, водещи до нейната нищожност. Документът съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ реквизити – наименованието „запис на заповед“ " се съдържа и в текста на самия документ; безусловно и неотменимо задължение да се плати определена парична сума; лицето, на което следва да се плати; дата и място на издаване на записа на заповед и падеж на задължението съгласно чл.486, ал.1, т.4 ТЗ- на определен ден, от който момент задължението за плащане се счита за 4 изискуемо, като е налице и положен подпис за издател от Д. С. А.. Оспорването на автентичността на подписа и ръкописно изписаните трите имена в записа на заповед от страна на ответника остана недоказано.

Също така остана и недоказано оспорването от страна на ответника на автентичността на подписите за издател в частта на предявяване с дата 01.04.2025 г. в запис на заповед издадена на 03.02.2025 г. и в разписка от 03.02.2025 г. за получената сума, както и ръкописното изписване на имената „Д. С. А.“ в частта на предявяване с дата от 01.04.2025 г. в запис на заповед. В тази връзка е налице изслушване на вещото лице по извършената съдебно- почеркова експертиза, с което се потвърждава авторството на процесния запис на заповед, подписан от посочения там за „издател“ и „ръкописния текст“- Д. С. А.. Същото се установява и в разписката от 03.02.2025 г. за получаната от ответника сума в размир на девет хиляди лева, предадена му от ищеца, като подписа в разписката бил положен от ответника.