Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 29.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 281/2023
Вид
Решение № 110
Подписан
29.03.2024
В сила
02.05.2024
Състав
Трифон Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Стара Загора, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20235500900281 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл. 79, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Изложено е в исковата молба, че въз основа на Заявление по чл. 417 от ГПК подадено от ищеца - „Ю.Б.“ АД, Районен съд - гр. Шумен е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ЧГД № 2413/2022 г. срещу „Н.“ ЕООД, К. Г. П., Н.П.П.. Въз основа на издадения ИЛ е образувано изпълнително дело по реда на чл. 426 от ГПК срещу длъжниците. К. П. е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с оглед на което ищецът е получил указания за предявяване на иск относно съществуване вземането на Банката по процесния Договор за кредит. Поради това и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на съществуване на вземането срещу К. Г. П..

Изложени са следните факти: „Н.“ ЕООД е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Ю.Б.“ АД Договор за кредит с № BL 5703 с разрешен размер 40 000 лв. и срок на ползване и погасяване до 14.03.2027г. По договора за кредит като солидарни длъжници са се задължили К. Г. П. и Н.П.П.. На дата 28.09.2022г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на 21.11.2008г. - за лихва, като е изпаднал в забава.

Сочи се, че е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава за главница - 28.09.2022г., и за лихва 21.11.2008г. С оглед на формираното просрочие Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем, считано от 28.09.2022г., като за същото е информирала длъжниците с връчена им покана на основание чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ. С поканата е даден срок и възможност на длъжниците за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Твърди се, че към настоящия момент 1 длъжниците не са изплатили дължимите суми за лихви и главница по сключения договор с ищеца.

Сочи се, че към датата на депозирането на процесното заявление пред съда, размерът на задължението по Договора е: а) предсрочно изискуема главница в размер на 40 000 лв., дължима за периода от 28.09.2022г. до 06.11.2022г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата; б) лихва в размер на 35 066.37 лв., дължима за периода от 21.11.2008 г. до 28.09.2022г.; в) лихва в размер на 444.44 лв., дължима за периода от 28.09.2022г до 0б.11.2022г.; г) разноски за изготвяне и връчването на покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост в размер на 372.00 лв..

Заявено е, че посочените сумите се претендират от „Ю.Б.“ АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като счита вземането за предсрочно изискуемо, считано от дата 28.09.2022г. - датата на връчване на Поканата до длъжН.. С настоящата искова молба ищецът се позовава на предсрочната изискуемост на кредита, като изрично изразява волята си за обявяване на вземанията по процесния договор за изцяло и предсрочно изискуеми.

Твърди, че към настоящия момент посоченото задължение не е изпълнено доброволно от длъжН., което от своя страна, обуславя интереса на ищеца да предяви настоящия иск за сумите описани по-горе.

Моли, да се постанови решение, с което да се признае за установено, че „Ю.Б.“ АД има срещу „Н.“ ЕООД, К. Г. П., Н.П.П. валидно и изискуемо вземане в размер на: а) предсрочно изискуема главница в размер на 40 000.00 лв., дължима за периода от 28.09.2022г. до 06.11.2022г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата; б) лихва в размер на 35 066.37 лв., дължима за периода от 21.11.2008 до 28.09.2022г.; в) лихва в размер на 444.44 лв., дължима за периода от 28.09.2022г. до 06.11.2022г.; г) разноски за изготвяне и връчването на покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост в размер на 372.00 лв.. Във връзка с т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, ищецът моли съда да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство, от които 1517.66 лв. - държавна такса и 2001.89 лв. с вкл. ДДС - адвокатски хонорар. Претендира за направените разходи за съдебни разноски в настоящото производство, вкл. за държавна такса и договорен адвокатски хонорар, за което ще представи списък по чл. 80 от ГПК.

По делото е постъпила молба от ищеца с вх. №11104/14.09.2023г., с която уведомява, че с определение № 1998 от 29.08.2023г. по частно гражданско дело № 2413 от 2022г., PC Шумен е обезсилен издадения изпълнителен лист и заповедта за незабавно изпълнение срещу К. Г. П..

Поради това и с оглед разясненото в т. 11б от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е налице 2 правен интерес за ищеца по настоящето дело да премине от предявените установителни искове с исковата молба към осъдителни искове за вземанията си срещу ответН. - чрез изменение на иска съгласно чл. 214 ГПК.

На основание чл. 214 ГПК с настоящата молба ищецът извършва изменение на иска, като заявява волята и преминава от предявените установителни по делото искове към осъдителни такива и моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди К. Г. П. да заплати на „Ю.Б.“ АД дължимите по Договор за кредит BL 5703 суми, а именно: а) предсрочно изискуема главница в размер на 40 000 лв., дължима за периода от 28.09.2022г. до 06.11.2022г.; б) лихва в размер на 35 066.37 лв., дължима за периода от 21.11.2008г. до 28.09.2022г.; в) лихва в размер на 444.44 лв., дължима за периода от 28.09.2022г. до 06.11.2022г.; г) разноски за изготвяне и връчването на покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост в размер на 372 лв.; д) законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на задължението. Моли, да се присъдят и сторените по делото разноски.

В срока по чл.367 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. Депозиран е писмен отговор с вх. № 14295/14.11.2023г., след законоустановения 2-седмичен срок указан на ответницата с връченото й съобщение на 10.10.2023г., поради което съдът намира исканията и възраженията направени в него за преклудирани.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 13.03.2007 г. е сключен Договор за кредит № BL 5703 между „Ю.Б.“ АД и „Н.“ ЕООД с разрешен размер 40 000 лв. и срок на ползване и погасяване до 14.03.2027 г. За обезпечение на вземанията на банката по договора за кредит на 13.03.2007 г. е сключен договор за поръчителство от същата дата, по който като поръчители са се задължили К.

Г. П. и Н.П.П..

Уведомлението за предсрочна изискуемост до главния длъжник „Н.“ ЕООД е връчено на 15.09.2022 г. по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК /л.32 от ч. гр. д. № 2413/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен/.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2413/2022 г. по описа на Районен съд – Шумен, в полза на „Ю.Б.“ АД е издадена Заповед за изпълнение № 1127/11.11.2022 г. въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съгласно която „Н.“ ЕООД, К. Г. П. и Н.П.П. следва да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД главница в размер на 40 000 лв., дължима за периода от 28.09.2022г. до 06.11.2022г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата; лихва в размер на 35 066.37 лв., дължима за периода от 21.11.2008 до 28.09.2022г.; лихва в размер на 444.44 лв., дължима за периода от 28.09.2022г. до 06.11.2022г.; разноски за изготвяне и връчването на покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна изискуемост в размер на 372.00 лв., 1 517, 66 лв. - държавна такса и 2 001, 89 3 лв. с вкл. ДДС - адвокатски хонорар.

С определение № 1998/29.08.2023г. ч. гр. д. № 2413/2022г. по описа на Pайонен съд - Шумен е обезсилен издадения изпълнителен лист и заповедта за незабавно изпълнение срещу К. Г. П..

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява следното:

Задълженията на „Н.“ ЕООД по Договор за кредит с № BL 5703, сключен с „Ю.Б." АД за дължимата главница, договорната лихва , такси и разноски по договора за кредит към датата на издаването на извлечението от счетоводните книги/ са в размер на 75 882, 81 лв. в т.ч.: дължима главница - 40 000 лв.; договорна лихва за непогасената главница в размер на 35 066, 37 лв. за периода от 21.11.2008 г. до 28.09.2022 г.; дължимата неустойка за просрочие на главницата е в размер на 444.44 лв.,изчислена за периода 28.09.2022 г. до 06.11.2022 г.; такси и разноски по договора за кредит към 06.11.2022 г./ датата на издаването на извлечението от счетоводните книги - 372.00 лв.

Задълженията на „Н.“ ЕООД по Договор за кредит с № BL 5703, сключен с „Ю.Б." АД за дължимата главница и договорни лихви към 28.09.2022 г. са в размер на 75 066.37 лв.: дължима главница – 40 000.00 лв.; договорни лихва за непогасената главница в размер на 35 066.37 лв. за периода от 21.11.2008 г. до 28.09.2022г.

При извършената проверка по банковата сметка на „Н.“ ЕООД BG94BPBI79451062359901 за периода 01.12.2009 г. до 12.02.2024 г. се установи, че не са извършвани погасявания на главница и лихви по Договор за кредит № BL 5703, сключен с „Ю.Б." АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото не е спорно, че на 13.03.2007 г. между ищеца "Ю.Б." АД /предишно наименование „Б.П.Б.“ АД/ от една страна и „Н.“ ЕООД като кредитополучател от друга, е сключен договор за банков кредит съобразно дефиницията му по чл. 430 ТЗ. С договора за кредит страните се съгласяват банката да отпусне на кредитополучателя в кредит под формата на револвираща кредитна линия сума в размер на 40 000 лева, с уговорено предназначение на усвоявания банков револвиращ кредит – за оборотни нужди. Договорът е сключен с краен срок за погасяване на главницата 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита – чл. 1, ал. 2 от договора.

4

С клаузата на чл. 2. 2. от договора страните са се съгласили, че кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да ползва отново средства от кредита до максимално разрешения му размер в рамките на срока на действие на договора.

Договорната лихва за предоставения кредитен ресурс е определяема сбор от базов лихвен процент за малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка от 4,5 пункта. Изрично е посочено, че към момента на подписването на договора БЛПМФ в лева е 10 %. Според чл.

3, ал. 3 действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни, считано от първото 21-во число след промяната му.

Лихвата се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на месеца.

Предвидено е, че банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, което се поражда при четири хипотези, в т.ч. и когато кредитополучателят не е изпълнил което и да е свое задължение, поето по силата на договора, включително когато не е внесъл дължимата вноска по главница и лихва /чл. 24, б. „г“ от договора за кредит.

За обезпечение на вземанията на банката по договора за кредит на 13.03.2007 г. е сключен договор за поръчителство от същата дата, по който като поръчители са се задължили К. Г. П. и Н.П.П..

В настоящия случай доколкото, К. Г. П. има качеството на поръчител по договора, е необходимо да се прецени дали срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД , който е краен и преклузивен и за изтичането, на който съдът следи служебно, тъй като след изтичането му се прекратява самото поръчителство /в този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 4б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД , урежда хипотеза, при която отговорността на поръчителя отпада, ако кредиторът не е предявил иск срещу длъжН. след изтичане на шест месеца от падежа на главното задължение. В тази връзка правопогасяващият ефект настъпва при съществуването на фактически състав, включващ: настъпване на падежа на главното задължение и бездействие на титуляря на вземането за 6-месечен срок, касаещо непредявяване на иск срещу длъжН.. За да бъде ангажирана отговорността на поръчителя, не е необходимо лично до него да е изпратено уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като неговите задължения 5 са акцесорни и той дължи по същия начин, по който и кредитополучателят, поради което, при настъпване на предсрочна изискуемост на дълга за кредитополучателя, тя настъпва и за поръчителя. Уведомяване на поръчителя е ирелевентно за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.