Решение № 3357 от 18.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3357 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100108412 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Й. Д. Й. твърди, че на 01.04.2025 г., около 17:30 часа се придвижвал по тротоара на ул. „Александър Стамболийски“ с посока на движение от ул. „Осогово“ към ул. „******** стъпил в необозначена и необезопасена дупка на тротоара, левият му крак се огънал и паднал на земята. С екип на „Спешна помощ“ бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където му била поставена диагноза: фрактура на външен (латерален) малеол на ляв глезен, придружена от оток и кръвонасядания в областта. На ищеца било назначено медикаментозно лечение, а по повод на фрактурата на левия долен крайник била поставена гипсова шина за имобилизация. Ищецът изпитвал силни физически болки, както и значимо емоционално страдание, което се е изразявало в усещане за непълноценност и понижено качество на живот. В резултат на ограничените движения, наложени от приложената имобилизация, ищецът не е могъл да осъществява обичайните си ежедневни нужди без постоянната помощ на своите близки. Физическите му движения в областта на фрактура били невъзможни, а болките се овладявали трудно, дори при системен прием на обезболяващи медикаменти.

От инцидента насам ищецът търпял редица неблагоприятни промени в личния 1 и социалния си живот – сексуалният му живот е бил значително затруднен; преустановил посещенията на спортни занятия; отменени били планирани семейни събития и пътувания; преживял социална изолация. Грижата за дома и семейството била поета изцяло от съпругата му, което от своя страна задълбочило усещането за лична непълноценност и емоционален срив.

Вследствие на загубата на трудоспособност за продължителен период от време, доходите на семейството са били съществено намалени, което допълнително е засилило стреса и емоционалната потиснатост на ищеца.

Независимо от завръщането му на работа и изпълнението на всички предписани рехабилитационни процедури, здравословното състояние на ищеца не било напълно възстановено към настоящия момент. Ищецът продължавал да изпитва болка в областта на увреждането, а преживяното травматично събитие продължавало да оказва негативно влияние върху неговата психика и ежедневие. Твърди се въпреки предприетите рехабилитационни процедури, неуточнени по вид и продължителност, здравето на ищеца да не е напълно възстановено физически, както и в емоционален план. Наред с това ищецът сочи, че е претърпял имуществени вреди в размер на 4832,97 лв. – разликата между получаваното обезщетение по трудово правоотношение и полученото обезщетение за временна неработоспособност за период от 45 дни. Ищецът твърди, че е налице виновно неизпълнение на задълженията за осигуряване на спокойно и безопасно ползване и придвижване в градска среда, които има Столична Община като собственик на транспортната инфраструктура, уредени в §7, т.

4ит. 7 от ЗМСМА, в пряка причинно-следствена връзка с което претърпял вреди. По изложените съображения ищецът претендира осъждане на Столична община да му заплати сумите: 35 000 лева - главница, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.04.2025 г., до окончателното плащане на присъдената сума; както и сумата от 4832,97 главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда 23.07.2025 г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

В отговор на исковата молба Столична община оспорва иска. Посочва, че по делото не може да се определи механизма на твърдения инцидент и точното място на настъпването му. Неясни са твърденията как посочената 2 фрактура е засегнала личния и семеен живот на ищеца и в какъв аспект сексуалният му живот е бил значително затруднен. Посочва, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат като не е положил дължимата грижа като пешеходец. Според ответника претендираното е в размер, който не кореспондира на нормата на чл. 52 ЗЗД и установените в тълкувателната практика на ВКС критерии. Оспорва ищецът да е изпитвал твърдените болки и страдания, да се е нуждаел от помощ от трето лице.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. П., поддържа предявения иск.

Конкретизира, че мястото на инцидента е ъгъла на кръстовището на улиците „Позитано“ и „Княз Б. І“ откъм страната на сградата на Българска социалистическа партия. Ответникът, чрез юрк. Т., оспорва иска.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За установяване на механизма на инцидента и претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Т. Й.а, съпруга на ищеца. Тя сочи, че на 01.04.2025 г. около 17:30 ч., след приключване на работния ден, получила обаждане от съпруга си, който й съобщил, че е стъпил в дупка на тротоара и изпитвал силна болка в крака. Ищецът работел в „УниКредит Булбанк“ на ул. „Гюешево“ и по това време се придвижвал към метростанция – следващата след „Сердика“ в посока „Г. М. Д.“, когато настъпил инцидентът. Свидетелката заварила съпруга си в безпомощно състояние на тротоара на бул. „Ал. Стамболийски“ № 147, подпрян на поставени там колчета. Той й посочил дупката, в която бил стъпил. В участъка тротоарните плочки били компрометирани от корени на дървета, а върху неравностите се била образувала дълбока локва, която не позволявала визуално да се прецени дълбочината на дупката. Свидетелката помогнала на ищеца да се качи вътре и го откарала в УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов“ ЕАД. В лечебното заведение била констатирана фрактура на долния крайник, извършено било наместване на счупената кост и била поставена гипсова имобилизация от пръстите на крака до коляното. През целия период на лечението свидетелката поела основните грижи за ищеца – помагала му при извършване на ежедневни дейности, включително при поддържане на лична хигиена и обслужване в дома, като била подпомагана и от по-голямата им дъщеря. Ищецът се придвижвал с патерици по лекарско предписание, а 3 продължителното им използване довело до посинявания и дискомфорт в областта под мишниците. По думите на свидетелката ищецът се оплаквал от постоянни болки и мускулни крампи в долната част на крака, които го събуждали и през нощта, поради което приемал регулярно болкоуспокояващи медикаменти. Семейните грижи за двете им деца, на 6 и на 11 години, изцяло били поети от нея. Наложило се да отменят планирано кръщене на по-малкото дете на 06.04., което допълнително се отразило негативно върху емоционалното състояние на ищеца. Той изпитвал чувство на вина и непълноценност, затворил се в себе си и избягвал социални контакти, като свидетелката и по-голямата дъщеря полагали целенасочени усилия да му оказват емоционална подкрепа. След около 45 дни гипсовата шина била свалена и ищецът започнал курс по рехабилитация. Установено било скъсяване на ахилесовото сухожилие вследствие на продължителната имобилизация, като оплакванията от болки и отоци в областта на глезена продължили и след този период, поради което той продължил да приема болкоуспокояващи. До инцидента ищецът активно спортувал, но след него прекратил всякаква физическа активност, тъй като при по-продължително стоене прав, при ходене и натоварване на крака се появявали болка и оток.

Свидетелката посочва, че след завръщането си на работа ищецът имал значителен обем задачи за наваксване, което допълнително го напрягало и засилвало усещането му за изостаналост спрямо колегите. По нейни наблюдения емоционалното му състояние не се е възстановило напълно и към момента на даване на показанията – той продължавал да не спортува, да се ограничава в социалните контакти и да преживява промяната в начина си на живот като тежко и стресово последствие от инцидента.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. К.. Анализирайки събраните по делото доказателства експертът заключава, че на 01.04.2025 г. Й. Й. е получил авулзионна фрактура на върха на левия фибуларен (латерален) малеол.

Определя го като специфичен вид счупване, при което лигамент откъсва малък костен фрагмент („абрис“) от местото на залавянето си. Установеният тип фрактура напълно съответства на описания в делото механизъм – стъпване накриво в дупка на тротоара. Фрактурата е лекувана консервативно – с гипсова имобилизация на левия глезен. Гипсовата шина е била носена 45 дни, след което е свалена, назначено е носене на наглезенка при натоварване и 4 провеждане на физиотерапия, като този срок е посочен от експерта като стандартен за такъв тип фрактури. При личен преглед на 22.03.2026 г. вещото лице констатира, че ищецът се придвижва самостоятелно, без накуцване и без помощни средства, кляка до долу и заема моноподален стоеж на всеки долен крайник поотделно. Обективно в областта на левия глезен липсват белези от оперативни интервенции, няма оток, мускулната сила при дорзална флексия е запазена, установява се отслабване на плантарната флексия на лявото ходило спрямо дясното и лека палпаторна болезненост при натиск върху върха на левия фибуларен малеол. При измерване се отчита 1 см разлика в обиколката на подбедриците в полза на лявата, при еднакъв диаметър на двата глезена.

Активните и пасивни движения в глезенната става са в рамките на нормата за възрастта, с малък дефицит на дорзална флексия, който е симетричен и за двата глезена. Анамнестично ищецът е съобщил за ежедневна умерена болка в левия глезен, провокирана предимно при усукващи движения и по-сериозно физическо натоварване, както и за усещане за нестабилност и „поддаване“, без да се налага системен прием на обезболяващи. Ищецът е споделил, че травмата е довела до промяна в ежедневните игри с децата и до затруднения при част от обичайните му хобита – бягане, каране на ски, скуош и фитнес.

Посочва, че след инцидента се е придвижвал с две патерици около два месеца и е провел десет процедури физиотерапия и рехабилитация. Вещото лице отбелязва пълна консолидация на фрактурата в анатомична позиция, без данни за артрозни изменения в глезенната става. Относно периода на възстановяване експертизата посочва, че според съдебномедицинската литература и клиничната практика при изолирани счупвания на малкия пищял обичайният срок на временна неработоспособност е около два месеца, а общият период на медицинско възстановяване (включително рехабилитация) е в рамките на приблизително 2–2,5 месеца. В този диапазон се вписва и конкретният случай на ищеца. По отношение на прогнозата вещото лице сочи, че с оглед пълната консолидация на счупването не се очакват бъдещи усложнения или структурни последици, свързани пряко с фрактурата, като здравословното състояние по отношение на процесната травма се определя като с напълно благоприятна прогноза.

В съдебно заседание експертът допълва, че ограниченията в обема на дорзалната флексия се наблюдават и в двата крайника и най-вероятно се касае за анатомична особеност, предизвикана от друга травма, вероятно ищецът е с 5 по-здрави/сковани стави. Няма противопоказания за ищеца да бяга, кара ски или играе скуош – фрактурата е зараснала и глезенът е стабилен, няма връзкова увреда в ставата, вероятно се касае за остатъчен дискомфорт.

Ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност в периода 02.04.2025 г. – 14.05.2025 г.

По делото е приета и неоспорена Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице И. А.. Експертът отбелязва, че ищецът Й. Д. Й. е в трудово правоотношение с „УниКредит Булбанк“ АД от 24.11.2008 г., на длъжност „старши риск мениджър“. Нетното му трудово възнаграждение непосредствено преди инцидента е възлизало на 4 289,92 лв. за месец февруари 2025 г. и 12 929,93 лв. за месец март 2025 г., като за март в сумата е включен и годишен бонус в размер на 9 600 лв. След завръщането му на работа нетното му възнаграждение по фишове е, както следва: за месец май 2025 г. – 2 442,30 лв., за юни – 4 242,80 лв., за юли – 4 242,80 лв., за август – 4 242,80 лв. и за септември – 4 242,81 лв. От данните на НОИ експертизата установява, че на ищеца са изплатени четири обезщетения за временна нетрудоспособност за периода април–май 2025 г., общо в размер на 3 544,00 лв. Вещото лице изчислява, че ако месец април 2025 г. беше отработен, ищецът би получил нетно възнаграждение 4 349,93 лв., вместо получените общо 2 732,81 лв. (322,89 лв. от работодателя и 2 409,92 лв. от НОИ), като разликата за този месец е 1 617,12 лв. За месец май 2025 г. при отработен месец възнаграждението би било 4 349,93 лв., а изплатеното обезщетение за нетрудоспособност е 1 134,08 лв., поради което разликата за месец май е 3 215,85 лв. Така общата разлика между дохода, който ищецът би получил от трудово възнаграждение при нормална заетост за месеците април и май 2025 г., и получените обезщетения за временна нетрудоспособност възлиза на 4 832,97 лв.