Решение № 907 от 27.09.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2720/2023
- Вид
- Решение № 907
- Подписан
- 27.09.2023
- В сила
- 26.10.2023
- Състав
- Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118,ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.2 изр.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 907 гр. Б., 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120202720 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59, ал.2 ЗАНН
Образувано е по жалба на „С. **“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****************************************, представлявано от В.И.Ц., в качеството на управител, чрез пълномощника юрк. И.Д. - С. против Наказателно постановление № 689530-F691117/15.03.2023 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „С.
**“ ЕИК ********* на основание чл. 185, ал. 2, изр.2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.чл.118,ал.4 ЗДДС.
В жалбата срещу процесното НП са заявени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения с необсъждане от страна на АНО на противостоящата защитна аргументация в депозираното възражение. Това оплакване, независимо от класифицирането му към аргументите, предназначени да установят отменителното основание по чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, практически въвежда оценъчни съждения относно правилността на фактическите констатации, изградени от АНО с оглед тезата, че „при искане от страна на контролиращите инспектори за пускане на дневен /Х-/ отчет, служителят на касата видно е излязъл неволно от системата и в този случай касовият софтуер е извел автоматично наличната сума в брой от принтера…“.Изложена е и пространна аргументация в полза на заявената в евентуалност претенция за третиране на нарушението на плоскостта на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, не се явява законен или процесуален представител.Предоставя подробни писмени бележки,по същество синтезно преповтарящи оплакванията в жалбата, ведно с формулирано искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание пълномощникът на наказващия орган юрк.С., излага съждения относно безспорната фактическа доказаност на нарушението и несъстоятелността и ирелевантността на възраженията в жалбата, в който контекст настоява за потвърждаване 1 на атакуваното НП като законосъобразно и правилно,ведно с претенция за присъждане на разноски в полза на НАП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на упълномощено лице от дружеството-жалбоподател на 16.06.2023 г.,а жалбата е депозирана чрез АНО по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН, с вх. №************* г., поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След индивидуален и комплексен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно обстоятелството, че „С. **“ ЕООД, стопанисва търговски обект по см. на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС- аптека, находяща се в гр.Б., ул. „Ф.“ №**.
На 28.12.2022 г., в 10: 59 часа, актосъставителят инспектор по приходите М. К. извършила проверка на посочения търговски обект, при която се установило, че в търговския обект има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство модел MF-TH 250QP, с ИН на ФУ :BN 013996 и ИН на ФП:51015005. При проверката в 10.59 ч. бил отпечатан дневен финансов „Х“ отчет, с номер №0000028400/28.12.2022 г., от който се установило,че разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 0 лв., „служебно въведени“ суми във ФУ са в размер на 100, 00 лв., „служебно изведени“ суми от ФУ са в размер на 324, 31 лв.
Същевременно проверяващите констатирали, че фактическата касова наличност в търговския обект е в размер на 324, 33 лв., съгласно изготвения опис на паричните средства в касата, с дата 28.12.2022г. Сумата била преброена и описът бил изготвен от присъствалата на проверката Д.Я.- пом. фармацевт в аптеката. В обобщение контролните органи констатирали положителна разлика на паричните средства в размер на 324,33 лв.,представляваща промяна на касовата наличност, която не е отразена във фискалното устройство посредством функцията „служебно въведени“ суми. Проверяващите отразили при проверката,че ФУ притежава и са активни функциите „служебно въведени“ суми и „служебно изведени“ суми, видно от отпечатания дневен „Х“ отчет с номер №0000028400/28.12.2022 г. На база тези констатации актосъставителят приел,че „С. **“ ЕООД не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба/сторно операции да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност чрез операцията „служебно въведени“ суми
Направените констатации в хода на проверката, контролните органи материализирали в съставени Протокол за извършена проверка № 0089926/28.12.2022 г., и Протокол №1655404/06.01.2023г.
При еднакво пресъздаване на описаните фактически положения в АУАН и в НП, административно-наказващият орган и актосъставителят извършили идентичен подбор на материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че описаното деяние осъществява състава на нарушение по чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС. На жалбоподателя бил съставен АУАН cep. № F691117 от 06.01.2023г. Актът бил предявен на същата дата 06.01.2023 г. на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 изр.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 2 лева.
Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказателствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и пресъздават непрекъсваема верига от факти, която представлява кредитируема доказателствена основа. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя дискусионни правни въпроси - дали в конкретния случай не следва да се приложи чл.28 ЗАНН.
От правна страна:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Спазен е задължителният реквизитен минимум от критерии относими към структурата и съдържанието на АУАН и НП –чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение по време, място, начин на извършване, доказателствата, на които почива административно-наказателното обвинение, съдържа фактическа детайлизация, разгърната до степен, позволяваща му да разбере характера и естеството на административнонаказателното обвинение и да организира ефективно упражняване на правото на защита. Деянието и неговите основни съставомерни признаци са описани пълноценно, с необходимата изчерпателност, максимална яснота, точност и достъпност, като същото е субсумирано под относимата материалноправна норма.
Фактите изложени в АУАН и НП, срещу които се защитава въззивника, изрично сочат, че се касае за разлика между разчетената касова наличност по междинния отчет от фискалното устройство и фактическата наличност - деяние на което е дадена и съответната квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр.чл.118,ал.4 ЗДДС, поради което правото на защита на санкционираното дружество не е нарушено и отсъстват предпоставки,формално дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административно производствените действия на АНО.
Относно това, има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата 3 и сроковете на подаването им. По законова делегация на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. На свой ред, специалната норма на чл.33, ал.1 Наредба № Н18/13.12.2006г. предвижда,че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че на описаните в АУАН и НП дата, час и място, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., тъй като извън случаите на продажби/сторно операции, не е регистрирало във фискалното устройство промяна в касовата наличност – въвеждане на пари в касата, чрез функцията "служебно въведени" суми, към момента на нейното извършване с точност до минута, при съхранена и безспорна по делото технически изправна функционалност на ФУ да извършва операции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Допуснатото бездействие, консумиращо състава на нарушение по чл.33, ал.1 Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр.чл.118,ал.4 ЗДДС е обусловило констатиране на положителна фактическа касова разлика на паричните средства в размер на 324,33 лв., която е следвало да се регистрира в монтираното в обекта фискално устройство. По делото безспорно се установява и не се атакува с рационални доказателствени средства факта, свързан с установената по-голяма фактическа наличност на паричните средства в касата на търговския обект, съпоставим с разчетената от ФУ касова наличност – 0 лв.,. респективно установеното нерегистриране на паричните средства в размер на 324, 33 лв. във фискалното устройство по начина, посочен в нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Ето защо правилен е изводът, че с поведението си, дружеството-жалбоподател е осъществило в пълен обем комплекса обективни характеристики, релевантни към състава на вмененото му нарушение. Възникнала е т. нар. обективна отговорност на юридическо лице, при която без значение са конкретните субективни измерения в съзнанието и волевите процеси на отделни длъжностни лица или служители, довели до извършване на нарушението, предвид нормативно установеното задължение на дружеството да осигури спазване на ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, в случая Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. Анализът на посочените разпоредби налага извод, че спрямо търговците императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби/сторно операции, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством които става това. При това положение, когато търговецът извършва промяна в касовата наличност (извеждане или въвеждане на суми) следва да бъдат изпълнени указанията на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ., тъй като отразяване на промяната в касовата наличност е задължително. /в т.см. Решение № 65 от 21.01.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2137/2021 г./ Следва да се подчертае, че промяната в касовата наличност според нормативните изисквания трябва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата. Именно в този смисъл 4 разпоредбата не указва срок – отразяването следва да е едновременно с промяната на наличността, т. е. незабавно. Отразяването става чрез една от операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Действието по отразяване на промяната не може да бъде извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в момента на промяната./ в този см. Решение № 1719 от 5.11.2021 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1901/2021 г. /В конкретният случай е констатирано, че фискалното устройство разполага с опциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, поради което е достатъчна констатацията на актосъставителя,че за разликата в паметта на фискалното устройство не са съществували данни за служебно въведени суми в касата. В хода на административното и съдебното производство не са събрани доказателства, а и липсват твърдения тази сума да е резултат от продажби, поради което актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирали установеното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. ". От анализа на цитираната разпоредба е видно, че същата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент./ в т.см,. Решение № 555 от 29.04.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 429/2022 г./