Решение № 496 от 04.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Бургас, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500063 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№28633/17.12.2021г. по описа на РС Бургас, подадена от Община Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26, чрез юрисконсулт Александър Ханджиев, против Решение № 1475 от 30.11.2021г. постановено по гр.д.№ 2960/2021 по описа на Районен съд Бургас.

С посоченото решение е признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със Заповед № 199/25.02.2021 г. на кмета на Община Бургас, с която е прекратено трудовото правоотношение на Р. Р. И. с ЕГН **********, на основание чл.328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата, а последната е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност “инспектор-местна дейност“ към отдел „Опазване на околната среда“ към дирекция „Околна среда“ на Община Бургас.

Община Бургас е осъдена да заплати на Р. Р. И. сумата от 999,60 лв. – разноски по делото, както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 350 лв., от които 100 лв. за държавна такса и 250 лв. - разноски за експертиза.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразено е несъгласие с извода на съда, че подборът по чл.329 КТ е опорочен, както и с този, че в процесния случай се касае за масово уволнение.

Сочи се, че според константната практика на ВКС /актове от която са цитирани/, за доказване на факти относно подбора по чл.329 КТ са необходими свидетелски показания.

1

Предмет на съдебната проверка е законосъобразното приложение на критериите, установени в чл.329, ал.1 КТ- кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, което обаче не може да бъде сведено до формалното използване на посочените критерии. Когато преценката на работодателя е обективирана в писмен документ, при оспорване на отразените в него факти, в тежест на работодателя е да установи обстоятелствата относно действителните качества на участвалите в подбора лица чрез разпит на свидетел или други доказателствени средства. В тази връзка са изложени доводи за допуснато от районния съд процесуално нарушение, тъй като въпреки искането на въззивника да бъдат допуснати двама свидетели за установяване фактите около извършения подбор, същото не било уважено. Същевременно, за да постанови решението си съдът приел, че липсва пълно доказване на подбора от страна на Община Бургас. На следващо място са изложени оплаквания, че съдът неправилно приел, че е налице хипотезата на масови уволнения по §1, т.9 от КТ. Заявява, че за да е налице въпросната хипотеза, следва да има не по-малко от 30 уволнения, на заети бройки, докато в случая били съкратени 7 заети бройки и 54 незаети такива.

По-нататък в жалбата са въведени оплаквания за неправилност на извода на съда относно извършеното оценяване. Според въззивника, вещото лице по допуснатата експертиза потвърдило, че общината е оценявала служителите си по реда на чл.8, ал.1 от Наредбата за и условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация и констатирало, че оценката поставена на ищцата е за неприемливо изпълнение на трудовите задълженията. Сочи, че ако полагания т от ищцата доброволчески труд е бил пречка да осъществява трудовите си задължения, а това е дало отражение върху оценката й, тя е имала възможност да подаде възражение, което не било сторено, от което следвало, че тази оценка отговаряла на нейните очаквания. Не било извършено и заобикаляне на щатното разписание чрез назначаването на С. И., понеже последната била назначена на срочен договор до завръщане на титуляра в друга дирекция, а от м. август работила по друго правоотношение в кметство Твърдица. Също така, независимо, че работното й място било в отдела, в който е работила ищцата, И. не е изпълнявала служебните задължения на инспектор- присъствала на проверките, извършвани от инспектор само в качеството на свидетел, не е съставяла актове.

Изложено е и оплакване, че съдът не е обявил датата, на която ще постанови решението си, съобразно разпоредбата на чл.310 ГПК.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Р. Р. И., чрез адв. Иван Танев, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

“Македония“ № 61- 63. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Заявява, че не са налице релевираните в жалбата нарушения на процесуалния и материалния закон, а освен това намира, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Намира, че ответната община сама се е поставила в невъзможност да установи 2 законосъобразността на подбора чрез пасивното си процесуално поведение. Твърди, че констатациите на вещото лице са базирани върху съставените от общината документи, които съответно са оспорени от ищцата и които не са били подкрепени с други доказателства.

Затова счита за логичен извода на съда, че не може да се приеме за доказано, че ищцата действително е изпълнявала най- некачествено трудовите си задължения и действително е следвало да получи най- ниската оценка при подбора.

Намира за безспорно установено по делото, че ищцата била един от служителите, полагали най – много дни доброволчески труд по време на извънредното положение, което обстоятелство не било отчетено от работодателя в годишната й оценка, затова счита, че възражението на ответника в тази връзка е неоснователно. Сочи, че основните резултати от формулярите за междинното и годишно оценяване се базират на брой извършени проверки и съставени констативни актове, но след като ищцата е била с най- много отсъствия и съответно по-малко работни дни, поради полагания доброволчески труд по инициатива на работодателя, то логично е съставените от нея документи да бъдат по-малко от тези на останалите служители. Това обаче не било отчетено от работодателя, а този му пропуск не можело да бъде саниран с липсата на възражение от страна на ищцата.

Намира за голословни твърденията в жалбата по отношение на С. И., тъй като от свидетелските показания било установено, че нейното назначаване в друга дирекция и на друго работно място било формално, а същата работила именно като инспектор в отдел „Околна среда“ и изпълнявала идентични задължения с тези на ищцата. В подкрепа на горното били и представените писмени доказателства – заповеди на кмета на общината и по- конкретно тази от 1.07.2021г.

Счита за несъстоятелно оплакването на въззивника, че не е налице масово уволнение по смисъла на §1, т.9, б. „в“ от ДР на КТ, както приел районният съд, още повече, предвид извода на последния, че неспазването на задължението на работодателя да проведе консултации и представи писмена информация на синдикалните организации по реда на чл.130а КТ не влияе самостоятелно върху законосъобразността на уволнението.

Излага съображения, че непосочването на дата, на която да обяви решението си не представлява процесуално нарушение и не опорочава по никакъв начин съдебния акт.

Претендира разноски.

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване от страна, която има интерес да го обжалва. Същата изхожда от пълномощник с надлежно учредена представителна власт. Затова въззивният съд приема, че жалбата е допустима и следва да я разгледа по същество.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.

Ищцата твърди, че на 10.02.2020г. била назначена на работа в Община Бургас, дирекция „Околна среда“, на длъжност „инспектор- местна дейност“ за срок на изпитване 6 месеца, който договор се е трансформирал в безсрочен, на основание чл.71, ал.2 от КТ.

Съгласно длъжностната характеристика на ищцата /т.5/, преките й задължения включвали контролна дейност за нерегламентирано замърсяване с отпадъци, проверки по постъпили 3 жалби и сигнали до граждани и фирми за замърсяване на околната среда, съставяне на констативни протоколи и актове за установяване на административни нарушения на екологичното законодателство, подготвяне на отговори по жалби след извършени проверки, както и други задачи, възложени от началника на отдела в рамките на основната цел и областите на дейност на длъжността.

Със заповед № 199 от 25.02.2021г. на Кмета на Общината трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 1.03.2021г.

Оспорва заповедта като незаконосъобразна, по следните съображения:

1/ Кметът на Община Бургас предложил, а Общинският съвет приел предложението му за намаляване числеността на общинската администрация с 74 щатни бройки, разпределени между отделните дирекции, като за тази, в която работела ищцата „Околна среда“, предвидените бройки били пет. Решението за уволнението на ищцата било взето в изпълнение на тези решения. Според ищцата в случая се касае за масови уволнения по смисъла на §1, т.9 от ДР на КТ, поради което работодателят следвало да спази изискванията на чл.130 а КТ, което не било сторено.

2/ Не бил извършен подбор по посочените в чл.329 КТ критерии между служителите, а същият бил задължителен, понеже не се съкращавали всички еднородни длъжности в отдел „Опазване на околната среда“, нито се закривало цялото звено. Затова не било ясно как именно ищцата била избрана да бъде съкратена.

Сочи още, че в дирекцията, в която работела ищцата била съкратена само една бройка, а не предвидените 5, поради което счита, че за уволнението й има лични мотиви и съкращението й е претекст за заобикаляне на закона. След нейното уволнение, в дирекция „Околна среда“ били назначени нови служители на подобна длъжност като нейната, с аналогични функции и трудови задължения, което било недопустимо, в разрез с целта на предприетите масови съкращения

3/ Като член на синдикалната организация на КНСБ при Община Бургас ищцата се ползвала от закрилата по чл.333, ал.4 КТ, включително от правото на допълнителна закрила, установено с КТД. Всички задължения, поети от работодателя с КТД били нарушени, като не било постигнато споразумение със синдикалната организация, нито бил извършен подбор по критериите, посочени в КТД.

Моли уволнението да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

Община Бургас, представлявана от юрисконсулт, в срока по чл.131 ГПК е представила отговор на исковата молба, с който е оспорила исковете като неоснователни.

Сочи, че с докладна записка от 12.02.2021г. от Кмета на Община Бургас до Общинския съвет била предложена частична промяна в структурата на общинската администрация и намаляване числеността на администрацията поради необходимостта от намаляване разходите за Фонд работна заплата, вследствие изключителния натиск върху бюджета, породен от усложнената епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на КОВИД-19. Общинският съвет приел предложението с решение, влязло в сила на 1.03.2021г. С това решение се намалявала числеността на общинската администрация с 74 4 щатни бройки, от една икономическа дейност за сметка на друга, с което Фонд работна заплата от общинския бюджет бил намален, а не били съкратени заети бройки. Със заповед от 25.02.2021г., Кметът на Община Бургас наредил изготвянето и утвърждаването на ново щатно разписание на общинската администрация, считано от 1.03.2021г., като от заповедта се установявало, че не се касае за масови уволнения по смисъла на §1, т.9, б. „в“ от ДР на КТ. Към момента на изготвянето на новото щатно разписание реално били съкратени 6 щатни бройки и 54 незаети такива. Преди промяната щатната численост на Общината възлизала на 449 щатни бройки, от които 203 финансирани със средства на общинската администрация и 246 щатни бройки, финансирани със средства, предоставени от държавния бюджет. След промяната общата численост станала 427 бройки. Намалението на общата численост била с 22 щатни бройки, от които 6 – реално съкратени заети бройки, 14 били съкратените свободни бройки, а числеността в държавно делегираната дейност била намалена с 2 бройки.