Определение № 2309 от 27.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2309 гр. Пловдив, 27.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.а

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502320 по описа за 2024 година Производството по делото е по чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от "Бигбанк АС", Естония, чрез "Бигбанк АС - клон България"КЧТ, ЕИК 206302580 против Разпореждане № 22186 от 31.07.2024г., постановено по ч.гр. д. № 12879/2024г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на „Бигбанк“ АС, Естония, ЕИК:

10183757, чрез „Бигбанк АС - клон България“ КЧТ - банка, ЕИК: 206302580, против длъжника Х. И. К., ЕГН: **********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо вземания по Договор за потребителски кредит № CLBGC-22000810 от 21.03.2022 г.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане. Искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт по същество на спорния въпрос.

Окръжен съд Пловдив, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по заявление от „Бигбанк“ АС, Естония, ЕИК: 10183757, чрез „Бигбанк АС - клон България“ КЧТ - банка, ЕИК: 206302580, против длъжника Х. И. К. за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводни книги по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК. Заявителят основава искането си на Договор за потребителски кредит № CL1 BGC22000810 от 21.03.2022 г., сключен между страните, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че представеният документ, на който заявителя основава искането си за постановяване на незабавно изпълнение, не е редовен от външна страна и не може да се направи извод, че удостоверява подлежащо на изпълнение вземане против длъжника (чл. 418, ал. 2 от ГПК). Отделно от това, съдът е счел, че съществува обоснована вероятност клаузата на чл. 9.5 от Общите условия на банката, която създава фикция за редовно връчване на изпратени от кредитора изявления, да е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Не на последно място, според заповедния съд, искането за постановяване на незабавно изпълнение противоречи и на ЗПК, тъй като уговорката за заплащане на лихва за просрочие в размер на 22,90% от просрочените плащания нарушава разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.

След като се запозна с материалите по делото, настоящата инстанция счита извода за отказ да се издаде заповед за изпълнение относно претендираните със заявлението суми за правилен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 1 и, ал. 2 от ГПК, за да бъде постановено от съда незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист, е необходимо вземането на кредитора да произтича от документ, посочен в чл.

417 от ГПК, документът да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На следващо място в чл.

411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, независимо от наличие на предпоставките по чл. 418, ал. 2 и, ал. 3 от ГПК. Доколкото длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи и на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т.

3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на Закон за защита на потребителите.

В настоящия случай, представеното от заявителя извлечение от счетоводни книги относно падежирали вземания на банката заявител по договор за кредит, не представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК. Съдържанието на извлечението отговаря на изискванията на чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните институции, тъй като съдържа информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. В него в табличен вид се съдържа информация от кой момент е дължима главницата по пет поредни вноски, с посочен падеж и разбивка относно включените във всяка вноска размери на главница, лихва и такса за уведомяване; посочено е за кои периоди и в какъв размер не е заплатена 2 възнаградителната лихва; посочен е размер, период и начин на формиране на лихвата за забава. Извлечението е подписано от юрисконсулт Николай Добрилов с квалифициран електронен подпис. Това обаче не е достатъчно, доколкото не е установено наличието на надлежна легитимация на подписалото извлечението лице по отношение на банката заявител. С представеното пълномощно се удостоверява наличието на облигационно отношение между банката заявител и юрк.Добрилов с предмет предоставяне на юридически услуги (но не и счетоводни такива), като в рамките на учредената му в тази връзка представителна власт е включено извършване на посочените в пълномощното съдопроизводствени действия от името и за сметка на банката, но не и извършване на удостоверителни изявления относно съдържащата се в счетоводните книги на банката заявител информация за наличието на вземания по сключени договори за кредит и техните размери.

Отделно от горното, настоящата инстанция споделя съображенията на заповедния съд, че предсрочната изискуемост на предявеното вземане за главница по договора за кредит не е удостоверена съгласно изискването на чл.

418, ал. 3 от ГПК. Според посочената разпоредба, настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит, следва да бъде удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ.

Представената към заявлението разпечатка за изпратено съобщение до електронния адрес на длъжника не е такъв документ. Съществува обоснована вероятност клаузата на чл. 9.4 от Общите условия на банката, която фингира само изпратеното уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, като получено, да е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП - като уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя. Практически същата освобождава кредитора от задължението му да уведоми кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, като преценката за това положена ли е дължимата грижа, за да се доведе до знанието на длъжника изявлението за предсрочна изискуемост на банката (решение № 40/17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на ВКС, I т. о., решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/15 г. на ВКС, I т. о. и решение № 101/19.09.2019 г. по т. д. № 439/2017 г. на ВКС, II т. о. ), може да бъде извършена само в състезателно исково производство между страните.

В допълнение, правилна е констатацията, че уговорката за заплащане на лихва за просрочие в размер на 22,90% от просрочените плащания нарушава разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, според която при забава от страна на длъжника да заплати дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

По изложените съображения съставът на ОС-Пловдив намира, че обжалваното разпореждане, с което изцяло е отхвърлено заявлението на "Бигбанк АС", Естония, чрез "Бигбанк АС - клон България"КЧТ срещу Х. И.

К., е правилно и следва да се потвърди.

3

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Разпореждане

№ 22186 постановено по ч.гр. д. № 12879/2024г. на РС – Пловдив. от

31.07.2024г.,

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4