Решение № 5270 от 13.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5270 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100511046 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 18.06.2024г., постановено по гр.д. № 67063/2023г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, е уважен предявеният от А. А. Г. срещу Столична община иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 7 787 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по товарен автомобил модел „Форд“, модел „Транзит 330“, с рег.

№****, настъпили в резултат от паднало дърво на 22.07.2023г. в гр. София, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 22.07.2023 г. до окончателното й изплащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът не е обсъдил представените към отговора на исковата молба доказателства, а именно цветно копие на ПУП, на което е отбелязано местоположението на увредения автомобил, паркиран в зелена площ. Освен това се излагат оплаквания за допуснати съществени 1 нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на съда да приеме своевременно представени доказателства, които са относими към спорните по делото обстоятелства. От същите се установявало по несъмнен начин, че местонахождението на товарния автомобил „е непосредствено пред трафопоста и до тополата“, както и че същият е бил паркиран върху зелена площ. Аргументира, че паркирането в зелена площ е забранено съобразно чл.

28, ал. 1, т. 7 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община, с което обосновава основателността на релевираното в първоинстанционното производство възражение за съпричиняване. Във въззивната жалба е посочено още, че общината не оспорва обстоятелството, че автомобилът на ищеца е бил повреден от падналото дърво, което е било премахнато впоследствие. Навежда доводи, че не е установено противоправното поведение на Столична община, тъй като не би могла да осигури общински служител до всяка зелена площ и да указва на гражданите да не паркират автомобили върху тях. В случая съдът не е съобразил и установения по делото факт, а именно – наличие на пътен знак, указващ забраната за паркиране върху зелената площ. Освен това не било взето предвид и обстоятелството, че в деня на инцидента е имало бури и дъждове, което се явява допълнително форсмажорно обстоятелство. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Въззиваемата страна А. А. Г. оспорва въвзивната жалба като неоснователна. Счита решението за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, от които е установен фактическият състав на съдебно предявеното вземане за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за настъпилите вреди в резултат на противоправното бездействие на служители на Столична община. Оспорва наведените твърдения за наличие на вертикална пътна маркировка на мястото на инцидента, забраняваща паркирането на автомобили на конкретното място.

Освен това сочи, че доколкото инцидентьт е настьпил на обществен паркинг в междублоково пространство, тази теза е не само недоказана, но и житейски нелогична. Излага, че по делото липсват данни за метеорологичната обстановка преди настъпване на произшествието. Липсват и фактически твърдения и доказателства, обосноваващи твърдението, че паркирането в близост до това конкретно дърво, съставлява необоснован риск, поет от 2 собственика му. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност съдът приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за репариране на имуществени вреди, причинени в резултат на падане на дърво на 22.07.2023г. върху собствения на ищеца лек автомобил, при заявени фактически твърдения, че превозното средство е било паркирано на обществен паркинг в междублоково пространство в гр. София, жк „Люлин 10“, до бл. 143.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между 3 деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение паркове, градини, улично озеленяване - чл. 61, ал. 2 от ЗУТ. По смисъла на чл. 61, ал. 3 от ЗУТ озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси са допълващи зелената система. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с общи и подробни устройствени планове, а проектите за тях, задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване - чл.

63, ал. 4 от ЗУТ. В случая процесното дърво се е намирало в междублоковото пространство на жилищни сгради, която площ представлява озеленена площ по смисъла на чл. 61, ал. 3 от ЗУТ, представляваща допълваща зелена система, 4

§ 1, т. 9 от ДР на Наредбата на Столична община за изграждане, опазване и поддържане на зелената система, както и § 1, т. 3 от Наредба 1/10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитите и строителството. Като част от зелената система на територията й, ответната община има задължение да поддържа декоративната растителност чрез предприемане на нормативно предвидените процедури, независимо от правата на собственост по отношение на конкретната част от площта, в която дървото е било посадено, нито от собствеността върху същото. Поддръжката на зелените площи в района е задължение на Столична община /арг. от чл. 61, ал. 4, вр ал. 2 от ЗУТ, чл. 45 и чл. 51 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община/. Съгласно чл. 42 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, всички собственици са длъжни да следят за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите и са длъжни да ги премахнат своевременно и за своя сметка по реда на чл. 46, ал. 3. Съгласно чл. 51 от цитираната наредба, контрол по спазване на наредбата осъществяват кметът на Столична община, заместник-кмета на Столична община по Направление "Зелена система, екология и земеползване", кметовете на райони, директорът на ДЗС и директорът на Столичен инспекторат. Задълженията по наредбата включват освен мероприятията по отреждане на зелените площи, още и тяхната профилактика, в това число премахване на изсъхнали и болни дървета, застрашаващи сигурността на гражданите. Бездействието на служители на общината при осъществяването на тези нейни задължения поражда отговорността й за всички преки и непосредствени вреди от паднали клони и дървета върху граждани и тяхното имущество. Задължение на служителите на СО е да поддържат растителните видове от зелената система в гр. София, така че същите да не представляват опасност за гражданите при извършване на техните обичайни дейности, в т.ч. и преминаване, паркиране на автомобили, разходка по алеи и пр.

На етапа на въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: ищецът е собственик на т.а. модел „Форд“, модел „Транзит 330“, с рег. № ****; на 22.07.2023г. същото МПС е било паркирано в междублоковото пространство в гр. София, ж.к. ****; на посочената дата 5 върху автомобила е паднало дърво, разположено в зелена площ, за чието стопанисване отговаря ответникът Столична Община, като в резултат на инцидента процесното МПС е било увредено; стойността на обезщетението за отстраняване на вредите върху имуществото на ищеца възлиза на сумата 7 787 лева. Не е спорно и обстоятелството, че падането на дървото върху автомобила на ищеца е причинено в резултат на неизпълнението на служителите на ответната община на установените в нормативната уредба задължения да поддържат дървесната растителност на територията на общината така, че да не представлява опасност за гражданите. Липсата на предприети от служителите на общината действия по отстраняване на процесното дърво съставлява противоправно бездействие, което е довело до претърпяване от ищеца на имуществени вреди. По делото не се твърди, нито се установява, че дървото/клони от дървото са паднали в резултат от противоправни действия на ищеца или на трети за спора лица, респективно, че падането е резултат от непредвидимо и неотстранимо събитие, което би могло да е основание за освобождаване на Столична община от отговорност за причинените на ищеца имуществени вреди. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.