Решение № 121 от 15.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600056 по описа за 2024 година

С Присъда №14/01.06.2022 год., постановена по н. о. х. дело №468/2021 год. по описа на ОС – София, 1-ви първоинстанционен наказателен състав е признал подсъдимия Й. П. Б. за виновен в това, че на 04.04.2020 год., в с. ***, общ. Ботевград, обл. София, на ул. “6-ти септември“, в района срещу №147, при управление на МПС л. а. марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № ********, с посока на движение от ул. “Петко Иновски“ към ул.

“Вълчи град“ е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не намалил скоростта и не е спрял при възприемане на пострадалия П. С. Ц., поради което последвал удар между управлявания от него автомобил и пострадалия и в резултат по непредпазливост причинил смъртта на П. С. Ц., като деянието е извършено в пияно състояние и след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр.

1 и пр. 4, б. “б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, като на осн. чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на 1 видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие“.

С посочената присъда, ОС – София, на осн. чл. 343г, във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК е наложил на подсъдимия Й. П. Б. и наказание „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от четири години, като на осн. чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнението на това наказание е приспаднато времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен от това си право по административен ред.

По отношение на наказанието „Лишаване от свобода“, съдът е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото, подс. П. е бил осъден да заплати направените разноски в досъдебната производство, които са в размер на 5 837,11 лв. и се дължат в полза на ОДМВР – София.

Съдът, на осн. чл. 111, ал. 2 от НПК, е постановил връщане на наследниците на П.

С. Ц. на веществени доказателства по делото: 1 бр. мобилен телефон марка „Моторола“, чифт галоши, блуза с яка в син цвят, плетен пуловер с цип в зелен цвят, долнище на анцуг в синьо с два бели канта по страничната дължина и чифт плетени чорапи в зелено и бяло, както и връщане на подсъдимия на иззетото веществено доказателство лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Гранд Витара“, с рег. № ********, ведно с автоключ. По отношение на останалите веществени доказателства е постановено след влизане на присъдата в сила, същите да бъдат унищожени.

Против така постановената присъда е постъпил протест, касаещ размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“. В тази връзка са изложени съображения, че не са налице приетите от съда обстоятелства, сочещи на определяне на наказание под средния предвиден в закона, преди приложението на чл.58а от НК. Според прокуратурата, единствените смекчаващи вината обстоятелства са коректното процесуално поведение и добрите характеристични данни, като се оспорва сочената от съда в тази връзка млада възраст на подсъдимия и приетото съпричиняване от страна на пострадалия. С направения в протеста анализ на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, се прави искане присъдата да бъде изменена, като размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде увеличено над средния такъв, предвиден в закона, с отмяна на приложението на чл.66 от НК при неговото изпълнение, както и за прецизност да бъде постановено приспадане от наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ на времето през което за същото подс. Б. е бил лишен, но по реда на чл. 69а от НПК, а не по административен ред, от възможността да упражнява това право. Доказателствени искания не са направени.

Подсъдимият и частните обвинители не са изразили становище по така подадения протест.

Против така постановената присъда е постъпила и жалба, с допълнение към същата от повереника на частните обвинители Ц. С. Ц., Т. С. Ц. и В. С. Д. – адв. В. О. от САК. По изложените в същите съображения, се иска въззивната съдебна инстанция да 2 постанови присъда, с която да измени присъдата на първата инстанция, като бъдат увеличени размерите на наложените наказания „Лишаване от свобода“, с отмяна на приложението на чл. 66 от НК и „Лишаване от право да управлява МПС“. Твърди се, че първоинстанционният съд не е преценил всички факти и обстоятелства по делото във връзка с определяне размера на наказанията и по този начин не е отчел в пълна степен отегчаващите вината обстоятелства. В допълнението на жалбата се твърди, че присъдата е изцяло неправилна, материално и процесуално незаконосоъобразна, а наложеното наказание е явно несправедливо, с неоснователно приложение на чл. 66 от НК. Прави се анализ на изготвената в досъдебното производство Автотехническа експертиза, въз основа на което се твърди, че първоинстанционният неправилно и необосновано е приел, че не са налице нарушения на правилата за движение по пътищата, които подсъдимият е допуснал. В жалбата се критикува и прието от окръжния съд съпричиняване от страна на пострадалия.

Във връзка с определяне на размера на наказанието се изтъква, че първоинстанционният съд не е взел в предвид факта, че непосредствено след ПТП подсъдимият не е взел участие в оказване на първа помощ на пострадалия, като включително е напуснал и местопроизшествието, прибирайки се у дома си, без да уведоми за случилото се компетентните органи. Изложеното във връзка с поведението на подсъдимия, ведно с наличието на минали осъждания по чл. 345 НК и чл. 343в, ал. 2 от НК, касаещи обществени отношения, свързани с безопасността на транспорта и стойността на концентрацията на алкохол по време на деянието, според жалбоподателите, налага извод за неправилно приложение на разпоредбата на чл.66 от НК. Искането на жалбоподателите е за увеличение на размера на наказанието над средния размер, предвиден в закона, с което биха били постигнати специалната и генералната превенция, предвидени в чл. 36 от НК.

ОП – София не е изразила становище по жалбата на частните обвинители. Такова е постъпило от защитата на подсъдимия, с което се изразява становище, че атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована. В тази връзка се развиват доводи относно формата на непредпазливост – небрежност, нарушенията на правилата за движение по пътищата от самия пострадал, с което е допринесъл за настъпване на ПТП. Прави се анализ на квалифициращия признак „избягал от местопроизшествието“, въз основа на който се твърди че подсъдимият не се е укривал, тъй кат така и не е разбрал че е ударил човек, мислейки че преминава по неравност на пътя. Въз основа на всичко това, се иска присъдата да бъде потвърдена.

Представителят на Апелативна прокуратура – София пледира, че присъдата следва да бъде изменена, като на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК наказанието на подсъдимия Б. следва да бъде увеличено над средния предвиден в закона, преди приложението на чл. 58а от НК, с отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

Повереникът на частните обвинители – адв. О. в пледоарията си, поддържа жалбата по съображения, изложени в същата. Набляга се, че от обстоятелствата по делото не може да се приеме такова съпричиняване от страна на пострадалия и наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, какъвто извод е направил 3 първоинстанционния съд, за да определи размер на наказанието под средния такъв, предвиден в закона.

Защитата на подсъдимия – адв. М. прави искане присъдата да бъде потвърдена, тъй като е правилна, обоснована и съобразена с фактите и обстоятелствата по делото.

Направен бе анализ на доказателствата, въз основа на които защитата твърди, че трябва да бъде потвърден изводът на първата инстанция относно съпричиняването на пострадалия за настъпването на ПТП. Според защитата поведението на подсъдимия след деянието, не представлява укриване от органите на полицията, а говори за обстоятелства при които не е разбрал, че е допуснал ПТП.

В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият Б. се солидаризира с казаното от своя защитник и се извинява за случилото се. В последната си дума заявява, че иска присъдата да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената от страните присъда, в рамките на правомощията си по чл.

314 НПК, прие следното:

Окръжен съд – София е приел за установена фактическата обстановка, при условията на чл. 373, ал. 2 във връзка чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.

От направените признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, се установява следното:

Подсъдимият Й. П. Б., с ЕГН: **********, е роден на ******** г. в гр. *** и живее в гр. ***, ж. к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **. Подсъдимият често пребивавал и в дома на баща си П. Б. П., находящ се в с. ***, общ. ***, обл. София, ул. „***“ № ***. На същата улица, но на № 156 /справка л. 133, т. 2 от ДП/ живеел пострадалият П. С. Ц..

Вечерта на 03.04.2020 г., след 20:00 часа, подсъдимият Й. П. Б. бил в с. *** в компанията на свидетелите К. И. Н., Д. Д. Д., В. Т. Т., Л. П. Л., М. К. К., С. Ц. В., Н. И. Т., П. И. Т., Х. Е. П. и други неустановени лица. Компанията се събрала в местността „Плюща“, с. ***. Подсъдимият Й. Б. управлявал до мястото собствения си лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с per. № ********, който бил с десен волан, а с него пътували св. В. Т. Т. и неустановено лице от женски пол - тяхна приятелка. Свидетелите Н.

Т., Д. Д., П. Т. и К. Н. пътували с автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, с per. № *******, управляван от св. Н. Т.. Свидетелят М. К. бил с автомобил марка „Гранд Чероки“, с per. № ********, като с него пътували свидетелката С. В. и неустановено лице от мъжки пол. Свидетелят Л. Л. отишъл с автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“. На сбирката се консумирала храна и алкохолни напитки, като подсъдимият Й. Б. изпил около 300 мл ракия.

Около 1:30 часа на 04.04.2020 г. свидетелят Л. Л. си тръгнал с автомобила си заедно със св. Х. П.. След него тръгнал и св. М. К. с автомобила си, заедно със св. С. В. и неустановено лице от мъжки пол. По пътя автомобилът на св. К. се повредил и затова той се 4 обадил за помощ на св. Л.. Подсъдимият Б. също се отзовал на помощ, като автомобилът в този момент бил управляван от св. В. Т. и двамата отишли до с. *** за инструменти във връзка отстраняването на проблема по автомобила на св. К.. Причината автомобилът на подсъдимия да се управлява от св.Т., била че подс. Б. не бил в състояние да шофира поради приетото количество алкохол. След като повредата по автомобила на св. К. била отстранена, вече към 3:30 часа, всички потеглили в посока с. ***, като подсъдимият вече управлявал собствения си автомобил - л. а. „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с per. № ********. С него пътували св. Т. и неустановеното по делото момиче, тяхна приятелка. Подсъдимият се отправил с автомобила си към с. ***, преминавайки през полето, докато останалите от компанията се придвижвали по асфалтовия път. В селото подсъдимият оставил двамата пътници пред домовете им и продължил сам към дома на баща си по ул. „Шести септември“, като се движил в посока от ул. „Петко Иновски“ към ул. „Вълчи град“.