Решение № 356 от 11.03.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№

,гр.Пазарджик, 11.03.2020 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА при секретаря Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3470 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Подадена е искова молба от Х.Х.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си – адвокат Л.И.К. от ПАК, със съдебен адрес: ***, офис 13 против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин-3“, ул.“Матей Преображенски“ бл.386, Секция-Б, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че срещу нея има заведено изпълнително дело №20168850400708 по описа на ЧСИ - Г. С. , peг.№885, с район на действие ОС-Пазарджик за заплащане на парично задължение, ведно със законовата лихва, разноски по делото, юрисконсултско възнаграждение, обезщетение за забава в размер на законната лихва, както и неолихвяеми суми като общото задължение, включително с разноските по изпълнителното дело възлизат към дата - 16.08.2016 год. в общ размер на 8 344,80 лева в полза на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ " ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София - 1336, ж.к.„Люлин – 3, ул."Матей Преображенски", бл.386, Секция-Б.

В законоустановения срок, на основание чл.439 ГПК, ищцата възразява срещу предприетото принудително изпълнение. Твърди, че е налице новонастъпило обстоятелство, а именно изтичане на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането на ответното дружество, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Сочи, че законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Твърди, че от значение в случая е, че фактите са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК в сила от 01.03.2008год. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда.

Посочва, че въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, PC-Пазарджик е образувал ч.гр.д. №108/2011г. и е издал заповед за изпълнение №55/14.1.2011г. на парично задължение и изпълнителен лист от 28.03.2011 год. в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4" Бизнес парк „София, сгр.14, съгласно предоставените и изискуемите от закона документи. Както е описано в изпълнителния титул, длъжникът Х.Х.З. е осъдена да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК ********* всички суми в пълен размер, така както са претендирани, а именно: 3914.50 лв. – главница, 787.59 лв. - мораторна лихва от 19.09.2008 год. до 11.01.2011 год., законна лихва от 11.01.2011 год. до изплащане на вземането, 194.04 лв. - разноски по ЧГД.

Сочи, че по молба на „БНП Париба

Пърсънъл Файненс" ЕАД, на 06.10.2011 год. е образувано изпълнително дело №411/2011 год. по описа на СИС - ДСИ при Районен съд-Пазарджик, въз основа на изпълнителния лист от 28.03.2011 год. издаден по ЧГД №108/2011 год. на PC-Пазарджик, с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, представлявана от пълномощник.

Твърди, че по изпълнително дело

№411/2011 год. по описа на СИС при РС-Пазарджик, образувано на 06.10.2011 год., до длъжника Х.Х.З. е изпратена покана за доброволно изпълнение. Не ставало ясно кога е получила или е отказала да получи ПДИ, видно и съгласно Удостоверение с изх.№10023/12.09.2018 год., издадено от СИС при РС-Пазарджик. По това изпълнително дело, чрез молба с вх.№1473/20.08.2015 год. е постъпило искане за конституиране на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД. С постановление на ДСИ от 28.10.2015 год. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, което е влязло в законна сила на 18.03.2016 год.

Сочи, че съгласно Удостоверение

/протокол/ с изх.№2873/20.08.2018 год. по изп. дело №20168850400708 по описа на ЧСИ-Г. С. , с peг. №885, е видно, че визираното изпълнително дело е образувано на 21.06.2016 год. със същия изпълнителен лист, издаден на 28.03.2011 год. по ч.гр.д. №108/2011 год. по описа на РС-Пазарджик като с молбата за образуване на делото е поискано насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. До длъжника Х.Х.З. е изпратена ПДИ с изходящ №6489/28.06.2016 год. като с нея в случай на неизпълнение е насрочен опис на недвижими вещи, находящи се в дома на длъжника на 01.09.2016 год. от 13.00 часа. ПДИ е получена лично от длъжника чрез пощата, на 20.07.2016 год. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от фирма „Р. П. " ЕООД, чрез запорно съобщение с изх. №8332/16.08.2016 год., което е получено от работодателя по поща на 30.08.2016 год. По делото няма постъпил отговор от работодателя на запорното съобщение.

Твърди, че на 14.03.2017 год. е постъпила молба от взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ„ ЕАД за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника Х.Х.З.. Описът е насрочен за 29.05.2017г. от 13.00 часа с Призовка за принудително изпълнение с изх.№2517/20.03.2017 год., но писмото до длъжника се е върнало с отбелязване „непотърсено". На 16.05.2017 год. взискателят „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ„ ЕАД е подал молба за справка в регистъра на БНБ на името на длъжника за наличие на банкови сметки и за налагане на запор върху тях. Наложен е запор върху банковите сметки на длъжника, находящи се в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, чрез запорно съобщение с изх.№5783/07.06.2017 год. От банката /третото задължено лице / е постъпил отговор с вх.№8777/16.06.2017 год., че е наложен запор, но няма достатъчно авоари.

Твърди, че на 25.06.2018 год. е постъпила нова молба от взискателя за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящ се на домашния му адрес. Описът е насрочен за 30.08.2018 год. от 12.30 часа с Призовка за принудително изпълнение с изх.№8345/25.07.2018 год., получена на 06.08.2018 год. от Е. Т. -майка на длъжника.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск сочи, че:

Ищецът има правен интерес да установи недължимостта на съществуващите в полза на кредитора вземания, доколкото последният се е снабдил с изпълнителен лист и би могъл във всеки един момент да инициира ново изпълнително производство срещу длъжника. В този смисъл, правната сфера на ищцата се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Предявява настоящия иск и на основание чл.113 от ГПК, във връзка с §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, в качеството си на „потребител“ по смисълът му - „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършването на търговска или професионална дейности, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговски или професионална дейност“ и прави изрично волеизявление настоящето делото да е подсъдно на РС-Пазарджик, т.е. избира местната подсъдност по образуваното гражданско дело да бъде по постоянният й адрес.

Сочи, че изброяването в чл.113 от ГПК относно понятието „потребител" не е легитимирано, а процестният иск е предявен от ищцата като страна по договори за ипотечен кредит, потребителски кредит и овърдрафт, т.е я легитимират като „потребител" по смисъла на §13,т.1 на ДР от ЗЗП на банкови услуги, т.е. че се ползвам от правото на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК. Действително с разпоредбата на чл.113 от ГПК законодателят е предвидил възможност исковете на потребителя, в случая в качеството й на ищец да бъдат предявени в съда по неговия настоящ или постоянен адрес. Тази специална подсъдност обаче е избрана, като същата дерогира общата подсъдност по чл.105 от ГПК и е предназначена в полза на определени лица, имащи качеството на потребител, какъвто е настоящият случай. Сочи съдебна практика.

Сочи, че съгласно чл.508 ал.1 ГПК третото задължено лице, каквото качество има работодателят, е длъжно в 3-дневен срок от връчването на запорното съобщение да съобщи на съдебния изпълнител дали признава за основателно вземането, върху което се налага запорът и готово ли е да плати; дали има претенции от други лица върху същото вземане и наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви причини.

Тези задължения са били съобщени на работодателят със запорното съобщение, което той признава, че е получил на

30.08.2016 година. Сочи, че съгласно чл.508 от ГПК третото лице има задължение да съобщи признава ли за основателно вземането, върху което се налага запора, има ли претенции от други лица върху същото вземане, както и наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане.

Действително съгласно чл.508 ал.1, т.1 от ГПК, третото задължено лице-работодател има задължението в тридневен срок от получаване на запорното съобщение да съобщи на ЧСИ, както е в настоящия случай, дали признава вземането и готово ли е да го плати. Това задължение, видно от приложените към изпълнителното дело документи, не е било изпълнено, поради което ЧСИ е имал право да наложи глоба на основание чл.93 ал.1, т.3 от ГПК за неизпълнение на неговото разпореждане, в частност на това, третото задължено лице да отговори в тридневен срок, съгласно задължението му по чл.508 ал.1, т.1 от ГПК, което разпореждане е отразено в запорното съобщение. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми (чл.507 ал.3 ГПК). Съгласно разпоредбите на чл.450 ал.3 и чл.507