Решение № 136 от 24.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №

20231100901240 по описа за 2023 година

С исковата молба Национална агенция за приходите, като оправомощен на основание чл. 3, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите да представлява Държавата, предявява против „ЕС М.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл. 124, ал.

1, във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за установяване с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания за данъци, такси, задължителни осигурителни вноски, държавни такси и имуществени санкции в общ размер на 1 270 684,42 лева, от които главници - 664 188,12 лева и лихви към 06.02.2023 г. 606 496,30 лева, обезпечени с издадени по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс постановления на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки – т.1-4 от молбата. Вземанията са предявени с молба изх.№ М -24-28-2149/22#26/23.02.2023 г. и включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на „ЕС М.“ ЕООД с поредност чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ с рег.№ *******. Сочи, че подаденото в срок възражение относно претендираната поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ е оставено без уважение с определение по т.д.

№ 1811/2022 г. по описа на Софийски градски съд, поради което е налице правен интерес от предявяване на установителния иск за вземанията. Определението е обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ с рег. №. 20230620135138.

Поддържа, че в случая, наличието на обезпечителни мерки, вписани в ЦРОЗ, дава право на Националната агенция за приходите като кредитор да удовлетвори вземанията си, за обезпечаването на които са наложени обезпечителни мерки при разпределение на суми, получени от реализация на обезпеченото имущество, което безспорно създавало привилегия за държавата спрямо останалите кредитори на несъстоятелността. По смисъла на чл. 726, ал.

2 от ТЗ под „съдебен ред“ следва да се има предвид производството по разглеждане на иск с правно основание чл. 694 от същия закон с оглед обусловеността и обслужващата му роля спрямо производството по несъстоятелност. В този смисъл сочи и съдебна практика, обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 185/10.12.2014 г., 1 постановено по т.д. № 3199/2013 г. по описа на ВКС, ТК, 1-во ТО.

Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в ЦРОЗ, има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество, като е достатъчно в производството по несъстоятелност кредиторът да представи на основание чл.

685, ал. 2 от ТЗ писмени доказателства за привилегиите и обезпеченията на своите вземания — в конкретния случай вписан по реда на 303 запор. В тази връзка сочи, че волята на законодателя е напълно ясно изразена, граматическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ налага извода, че нормативно регламентираната привилегия на вземанията, обезпечени със запор, се отнася единствено и само до предпочтително удовлетворяване на вземания от получена сума/и при реализация на обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл.

46, ал. 1 от Закон за нормативните актове (ЗНА) разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на РБ. Направените от съда по несъстоятелността в Определение № 2082 от 19.06.2023 г. изводи, а именно, че привилегировани вземания в производство по несъстоятелност са единствено вземания, обезпечени с реални обезпечения, каквито са учреден залог и ипотека, както и че държавата не се ползва от привилегировано удовлетворяване на обезпечените си със запор вземания в това производство, са неправилни и категорично не съответстват на смисъла и съдържанието на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Разпоредбата на чл.

722, ал. 1, т. 1 от ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване, като същата регламентира привилегията на вземания при реализация на активи в самото производство по несъстоятелност, докато разпоредбите на ГПК регламентират общия ред, по който ще се реализират запорираните и/или възбранени активи по реда на индивидуалното принудително изпълнение, а не по реда на универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност В случая, като е отказал да предвиди поредност на удовлетворяване на процесните публични вземания съдът по несъстоятелността не е тълкувал корективно разпоредбата, а е отказал да се съобрази с нея и да я приложи.

На следващо място - в конкретния случай обезпечителните мерки по реда на ДОПК са били наложени преди датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но част от тях са вписани в ЦРОЗ след датата на решението, а и вписването им не е елемент от фактическия състав на налагане на обезпечителната мярка.

Поддържа, че са представени доказателства за възникване на вземанията по основания и размери, за наложените запори по реда на ДОПК и за вписването им, поради което синдикът е следвало да предвиди поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ и подаденото от НАП възражение неоснователно е отхвърлено от съда по несъстоятелността. Претендират всички направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срок, ответникът редовно призован на основание чл.50, ал.2 ГПК, не е подал отговор на исковата молба.

Синдикът е подал отговор на исковата молба, с който я оспорва и излага доводи, че вписаните запори не създават привилегия относно вземанията в производството по несъстоятелност, а има за единствена последица забрана на длъжника да се разпорежда с имуществото.

СЪДЪТ, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните при спазване на разпоредбата на чл.235, ал.1-3 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

2

От представените по делото писмени доказателства и справка по партидата на търговското дружество – длъжник и деловодната програма на СГС се установи, че спрямо ответното дружество с Решение № 94 от 23.01.2023 г., постановено по т.д. № 1811 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI 20 състав, е обявена на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособността на „ЕС М.“ ЕООД, ЕИК *******, открито е производство по несъстоятелност срещу търговеца и същото е спряно. Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20230123152424.

С молба изх.№ М -24-28-2149/22#26/23.02.2023 г. Националната агенция за приходите е предявила публични вземания към „ЕС М.“ ЕООД (н.) в общ размер на 1 270 684, 42 лева, от които главници - 664 188,12 лева и лихви към 06.02.2023 г. - 606 496,30 лева, които са включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на „ЕС М.“ ЕООД обявен в ТРРЮЛНЦ с рег.№ *******, в който за вземанията е определена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,т.9 и т.9 от ТЗ. В срока по чл. 690 от ТЗ, Националната агенция за приходите е депозирала възражение срещу списъка, с който е предвидена поредността на удовлетворяване като въпросните вземания бъдат включени в списък на приети вземания, като обезпечени с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С180022-022-0055265/07.08.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2023020901528, Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С170003-022-0006689/14.02.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2019111100220, Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С170003-022-0034563/15.06.2017 г. и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С190003-022-0119710/16.12.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2023020901528, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2023020901535, даващи право на привилегировано удовлетворяване на публичните вземания по реда на чл.

722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. С Определение от №2082 от 19.06.2023 г., постановено по т. д. № 1811/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-20 състав, на основание чл. 692, ал. 2 от ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20230620135138 съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението в тази му част, като е отказал да им определи поредност на удовлетворяване по т. 1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ.

Съдът е счел, че след изм. на чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ, ДВ бр.105/2016 г., съгласно разпоредбата на ПДР на ЗИЗОЗ е предвидено запазване действието само на вписани към този момент особени залози, поради което извършено след това вписване би било недопустимо. Също така е приел, че спорният въпрос дали наложен запор по реда на ДОПК създава привилегия спрямо вземанията за удовлетворяването им по реда на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ е разрешен в утвърдената съдебна практика, цитирана в съдебния акт и вписаните запори спрямо процесните публични вземания на НАП, за чието събиране са наложени, не създават привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

От представените по делото доказателства е видно, а и не се спори, че от кредитора Национална агенция за приходите са предявени публични вземания за корпоративен данък, данък ДДС, местни данъци и такси и осигурителни вноски, по п.1, т.1-т.47, п.2, т.2.1.-2.50, както и за държавни такси - т.3.1. и т.3.2, и на основание имуществени санкции по посочените наказателни постановления – 2 бр., описани в п.4, т.4.1 и т.4.2 от молбата по чл.685 от Търговския закон, за които са представени доказателства, че за обезпечаването на вземанията е наложен запор по реда на ДОПК (постановление за налагане на обезпечителни мерки – л.94-л.96 от делото)

От удостоверение № 156324/09.02.2023 г. и удостоверение № 1569331/09.02.2023 г. изд. от ЦРОЗ се установява, че по името на длъжника „Е.С.“ АД, възоснова на цитираните по-горе Постановления за налагане на обезпечителни мерки и извършено служебно 3 вписване на запор на имущество по чл.4 от ЗОЗ, с период на действие на вписването до 09.02.2028 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ. Същият е допустим, тъй като са налице специалните процесуални предпоставки за това - спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност, вземанията на ищеца са били включени в съставен от синдика списък на приетите вземания, но с различна поредност на удовлетворяване, а подаденото в срок възражението на кредитора е оставено без уважение с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.

Производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл.

687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл. 692, ал.

2 и, ал. 3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл. 692, ал. 1 и/или, ал. 4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл.

690, ал. 1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него кредитор, за който резултатът от определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър.